Аферим на източния уестърн

Преглед на оригинала

Преглед на оригинала

Преглед на оригинала

Продуцентка на филма е Ада Соломон. Само две години след "Позиция на дете" неин филм взима отново една от главните награди на Берлинале.

С какво възбуди интереса ви проектът "Аферим!"?

Най-напред с Раду Жуде, разбира се. Освен това преди всичко с погледа назад в историята към корените на някои от отношенията ни днес. С този проект направихме много сериозно изследване на румънската история, което ни отне повече от две години.

Разкажете малко повече за историческите проучвания.

Много от диалозите и текстовете са взети от оригинални исторически документи. Имахме исторически консултант – Констанца Винтила-Гитулеску, която преподава история в Университета в Букурещ, както и някои специализирани консултанти. За костюмите например ни съветва специалистката по история на румънските носии Адина Нану. Тя ни даде кройки на носии и ни показа старите начини на шиене. Така че носиите са шити точно както са ги шиели през XIX век. Това сигурно на някого няма да му направи впечатление, когато гледа филма, но за нас беше важно.

Напротив, автентичността във филма е забележителна. И все пак той остава на известна дистанция към героите си…

Раду беше много педантичен за автентичността на атмосферата, която пресъздава, и на всеки детайл. Същевременно всички аспекти на снимките, като се започне от избора да се снима черно-бял, стремят да покажат, че това е изкуствена конструкция. Това е филм, коментар на истината, а не самата истина. Но все пак се стремяхме да се доближим до нея максимално със знанията, които придобихме.

Какъв е коментарът на "Аферим!" за съвременна Румъния?

От времето, което показва, са изминали почти 200 години, но до ден днешен в румънското общество виждаме останките на тогавашните междучовешки отношения. Например отношението ни към ромите е дълбоко заложено в циганското робство. А досега и ромските организации не са изследвали тези зависимости. Като че ли ромите още не са готови за сблъсък с този период от собствената си история, срамуват се от него, въпреки че нямат никаква вина. А румънците на свой ред го крият от учебниците по история. Въпросът е да излязат на повърхността фактите, аз лично не искам да съдя.

"Аферим!" е копродукция с България, как мина сътрудничеството?

Познавам българската продуцентка Росица Вълканова от повече от 15 години и искахме да работим заедно от дълго време насам. Сътрудничеството ни беше много тясно, много повече от формална копродукция. С българите сме много близки, имаме сроден стил на работа. А и цените са почти еднакви, тъй че копродукцията не надува бюджета. Инвестициите от по-богати страни понякога не са много продуктивни, например, ако дадат 30% от бюджета, с тях покриваме понякога само 10% от работата, тъй като трябва да ги похарчим в съответната страна.

Кои елементи са български?

Наехме голяма част от оборудването на от "Ню Бояна", гримьорката Петя Симеонова беше невероятна, някои от носиите също са шити в България. Нямам търпение пак да работим заедно с много хора от екипа. Но най-вече Росица беше за мен спасителното рамо, на което да се облегна. В трудни моменти винаги имаше свеж поглед върху нещата и добър съвет.

Преди две години, когато взехте "Златната мечка" на Берлиналето за "Позиция на дете", се обърнахте към публиката с пламенна реч в защита на артхаус киното и споменахте, че такъв филм през 2013 г. вече нямаше да може да се осъществи в Румъния поради липса на инвестиции. След това "Позиция на дете" стана най-успешният румънски филм на кинокасите от 15 години насам, а сега спечелихте "Сребърна мечка" за режисура с "Аферим!". Как се развива филмовата сцена в Румъния?

Нещата наистина се развиват по-добре. И все пак за този филм получихме еднаква сума за нов проект от румънския и от българския филмов фонд, което е повече от странно. Въпреки че като цяло румънският бюджет беше по-голям, защото имахме някои автоматични средства като награди от минали проекти.

Но като цяло има развитие във финансирането в Румъния. Парите за продукции са константни. А и очевидно има вече разбиране, че е по-добре да финансираш по-малко филми с повече средства, отколкото да се раздават жълти стотинки на всички. В крайна сметка това усложнява всички продукции още повече.

Кое е най-трудно при финансирането?

Разпространението и маркетингът са все още голям проблем за артхаус филмите. Просто комерсиалните кина трябва спешно да печелят пари и да си възвръщат инвестициите. Те не получиха никаква държавна помощ за дигитализацията и новата техника, свързана с нея. Така че са безпощадни - тъй като инвестираха много пари, програмирането им не е въпрос на морал и благородност, а на оцеляване. Нали трябва да си плащат наема и да си погасяват заемите. Логично е да програмират филми с гарантиран комерсиален успех.

В едни и същи кина ли се програмира артхаус и холивудски блокбастъри?

О, да, това е още един проблем в Румъния, както и в България - по принцип няма достатъчно кина. А пък артхаус кината мога да преброя на пръстите на едната си ръка.

Какво е решението според вас?

Фондовете и инвеститорите трябва да разберат, че е важно да подпомагат и дистрибуцията. Трудно е да попаднеш в очите на широката публика без силна локална кампания. При това се състезаваме с големите американски продукции, които идват с огромни международни кампании по всички медийни канали. А ние правим локална кампания – това допълнително оскъпява нещата, защото нямаме синергия на международно ниво. Затова една награда, но дори и самото участие на фестивали като Берлинале с всичката реклама и медийно покритие, което ги съпътства, е толкова важно за нас.

И по-голям бюджет на филма?

Не става въпрос само за финансово подпомагане. Има и добри примери просто за повече инициатива от страна на филмовите фондове. Шефът на Израелския филмов фонд например ми разказа за конкретна сделка за поддържане на израелски филми, която е сключил с определени израелски медии, важни за хората, които ходят на кино. Така израелските филми получават рекламно място на изгодни цени, както и редакционно покритие. Той, разбира се, може да договаря съвсем други условия, отколкото всеки продуцент поединично за всеки филм. Така че не говорим само за финансови средства, една добра идея понякога помага много повече.

"Аферим!" ще има своята българска премиера, участвайки в Балканския конкурс на предстоящия 19-и София филм фест