Внимание! Лавиноопасна зона

Най-много са инцидентите около курортите

Друг проблем, който води до много инциденти, е, че не се взимат превантивни мерки от курортите. Колкото и странно да звучи за много хора, именно в непосредствена близост до ски курортите се случват най-много инциденти. Според Момчил това е така заради лесния достъп на много хора, някои от които не осъзнават потенциалния риск. Значителен проблем според него е и липсата на ясна маркировка и добри информационни табели.

"С малки изключения българските ски курорти продължават твърдо да застъпват тезата, че границата на отговорност е границата на ски пистата, а това очевидно не може да е така, при условие че позволяваш лесен достъп до планината чрез лифтовите си съоръжения, за които хората си плащат." Най-проблемните и печално известни зони според Момчил са "Дупките" ("Чашите") и западният склон на връх Тодорка в Банско, както и "Лавината" до "Маркуджик 3" на Боровец, районът на върховете Голям резен и Малък резен до писта "Витошко лале" и няколко стръмни склона по "Стената" на Витоша, опасни са и улеите и късите стръмни склонове от двете страни на влека на Рилски езера.

Няма твърде ранна или твърде късна зима за лавините

Освен че много от инцидентите се случват на места, където повечето хора не ги очакват, лавините падат и през време от годината, когато често не се очакват. "През целия зимен сезон може да паднат лавини при определено стечение на обстоятелствата. В началото на сезона обикновено има проблеми с така наречените снежни дъски, които са уплътнен от вятъра сняг, обикновено навят на стръмни подветрени склонове. Много хора си мислят, че щом общото количество сняг е малко, значи не може да има риск. Но в същото време точно при малко сняг хората търсят именно най-наветите и стръмни склонове и често попадат на нестабилни снежни дъски."

Интересна е статистиката, според която повече инциденти има през по-безснежните зими. "Счита се, че над 50 см нов сняг създават висок риск на стръмни склонове, но много хора не осъзнават, че и 10 сантиметра са достатъчни, ако има вятър, който да ги пренесе и навее в стръмен склон, където новата дъска може да е дълбока над един метър."

С наближаването на пролетта пък според Момчил основен проблем става повишаването на температурата, натежаването на снега и падането на мокри лавини. "При нашия климат обаче това е възможно и в типично зимни месеци и се случва при резки затопляния, валежи от дъжд, бурни топли ветрове."

Не хазарт, а наука

Въпреки рисковете обаче лавините не са някакви необясними явления, които падат когато и където си поискат и дебнат из планините. Те са предвидими, ако имаш опит и наблюдения, изучават се, съществува дори цяла наука, посветена на тях. За да не пострадаш от тях, не е нужно да стоиш само в града, а да знаеш, да четеш, да наблюдаваш, анализираш, както и да не се подвеждаш по хората наоколо.

Според Момчил, а и всеки друг лавинен експерт, трябва да се следят метеорологичните и снежните условия не само в момента, но и преди излизането в зимната планина, както и човек да бъде наясно с определени фактори и стойности, от които се определя рискът.

"Има и различни теренни тестове, които позволяват да се установи нестабилност на снежната покривка. Някои от тях са сравнително лесни за изпълнение и интерпретация и по тази причина се преподават на практически курсове по лавинна безопасност", добавя Момчил, който има богат опит в лавинните обучения.

Екипировката

Освен познания за лавините е важна, разбира се, и екипировката. "Лавинният уред позволява приятелите ти, ако също са снабдени с такъв, да те открият сравнително бързо, ако те затрупа лавина. За да могат да окажат ефективна помощ обаче, те трябва да могат да работят добре и бързо с лавинните си уреди и да имат сонда и лопата."

Допълнителни екстри са раниците с въздушни възглавници, които имат система с балон, който се надува при издърпване на ръчка от попадналия в лавина човек. "Този балон увеличава площта на тялото и дава по-високи шансове попадналия в лавина да не бъде затрупан от снежните маси. Тези раници в никакъв случай обаче не гарантират добър изход – възможни са тежки травми от удари и затрупване."

За да може да потърси помощ, е важно човек да има и зареден телефон с издръжлива на студ батерия. "Препоръчвам и да се инсталира мобилното приложение на ПСС, което би помогнало за подаване на сигнал за нещастие с точни координати и би спестило много времето за реакция", допълва Момчил.

Събиране на информация

Според Момчил Панайотов проблем пред намаляването на инцидентите е липсата на официална, документирана информация и статистика за тях. Просто, ако няма пострадал човек и не е искано съдействие от планинските спасители, случаят остава нерегистриран, никъде не се дава информация за него, нито се води официална статистика. "Това е съществен проблем за анализа на информацията и формирането на точни представи за мащабите на проблема."

За да събират информация и да се опитат да заместят официалните статистики, от БАССЕС наскоро започнаха своя инициатива – avalreport.befsa.com. Сайтът има амбицията да привлече вниманието на хора, участвали в инциденти с лавини или станали свидетели на такива. Те могат да се регистрират и да попълнят анонимна анкета, с което ще помогнат за събирането на изключително полезната информация. Чрез нея БАССЕС иска да направи реален анализ на факторите и причините, които най-често водят до инциденти.