Какво ново в съвременното изкуство
Новите изложби, интересните автори и важните събития - какво да знаем и къде да отидем
Стефка Цанева
Капитал: Light
Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
След необикновено динамично лято с множествено изложби и предизборно ремонтни барикади есента в София дойде с богата програма от откривания, фестивали и големи новини. Но там, където лятото свършва, започва сезонът на изложбите.
Нещо старо, нещо ново
САМСИ откри сезона с изложбата "Кутия с негативи" на фотографката Галина Йотова (до 14 октомври), която представя кратка история на българското съвременно изкуство през своя архив. В изложбата са включени десетки кадри от фестивали, пърформанси и хепънинги от края на 80-те години до по-нови времена. Кадрите са изключително стойностни като фотография, но - по-важното - създават усещането за история, която ни липсва, когато мислим за българско съвременно изкуство.
Много въпроси обаче остават отворени. САМСИ е институция, която се предполага, че трябва да работи не просто за представянето, но и за историзирането на българското съвременно изкуство. От Галина Йотова като автор няма как да се очаква да включи така болезнено необходимите исторически и изкуствоведски текстове, но защо САМСИ не го прави? Макар и изложбата сама по себе си да е изключително интересна и успешна като авторски подход, все още липсва музейната отговорност и изобщо участието на музея като нещо повече от изложбено пространство.
Когато се отнася до НХГ, филиал на която е САМСИ, септември ни посрещна и с друга новост – а именно нов директор в лицето на Яра Бубнова. Бившата вече директорка Слава Иванова устоя на постоянни критики, включително на скандала с десетките картини, които пострадаха миналата зима заради проблемите с климатичната инсталация в Квадрат 500. На този фон промяната идва неочаквано, но с много големи надежди – не само за по-адекватна програма и подход към публиката, но и във връзка с предстоящото през 2019 г. Венецианско биенале, на което може би най-сетне ще има българско участие.
Още в София
В Института за съвременно изкуство до 20 октомври е показана инсталацията "Присъстващо отсъствие" на младия български художник Радостин Седевчев. Той е преди всичко съзерцател, който в работите си улавя малки истории, забравени спомени и незабележими присъствия. В продължение на месеци камери за нощно наблюдение, активиращи се от движение, заснемат необикновения живот на семейство язовци на изоставено гробище.
Дистанцираните нощни кадри от тайния живот на животните, съпоставени с дневната гледна точка, създават необикновена среда за размисъл върху кръговрата на живота. До 23 октомври в ИСИ - София.
След няколко несполучливи летни изяви галерия One Monev се завръща към сериозните изложби със "София Нова 2118 - 2084" на Милко Павлов. Чрез техниката на фротажа (пренасяне на релефна текстура) Павлов прави великолепни платна, които убягват на всеки опит да бъдат дефинирани. Той оставя интерпретацията изцяло в ръцете на зрителя. До 14 октомври в One Monev Gallery.
Когато септември не е май
Септември завърши с минусов знак. Изключително важното за съвременното изкуство в България пространство The Fridge затвори врати на локацията си на ул. "Паренсов" след по-малко от две години пребиваване на този адрес и почти десет години дейност на различни места.
The Fridge е създадено от художничките Ивана Ненчева и Наталия Тодорова през 2009 г. и оттогава е едно от най-важните присъствия на независимата сцена за изкуство в София.
The Fridge не е просто студио и галерия, а проект, който успява да работи без годишна издръжка от културна програма или фонд. За тези десет години The Fridge подкрепи десетки млади художници, успя да създаде общност от хора и – преди всичко – отвори свободно пространство за идеи. Историята му е добър пример за това, че независима сцена за съвременно изкуство има отвъд публичното финансиране и пазара.
На изток от София
За поредна година централно място в календара на събитията в Пловдив заема Седмицата на съвременното изкуство (която между другото е месец) в Баня Старинна. Тази година куратори са Катя Ангелова и Алесандра Пожанти, които представят изложбата Metaphorai. Концепцията може да изглежда на пръв поглед сложна за обикновения посетител, но с всяка следваща зала в пространството се разгръща и развива в необикновена разходка, която носи лекота и наслада. От поетичната инсталация с танцуващи във въздуха листа хартия на Алберто Гарути, през увличащата до завиване на свят работа на Збинек Балдаран до първия съвместен проект на Правдолюб Иванов и Даниела Костова. До 14 октомври.
Друго традиционно пловдивско събитие вече е и изложбата "Оманотопея", организирана от млади художници от града. Този път тя е приютена в CU29, което всъщност е кафене, чието подземие се използва за изложби. Макар и за пореден път да има дразнещото усещане за прекомерен превес на кафенето над галерията, изложбата си има доста добри попадения, сред които работите на Вълко Чобанов, Мартина Вачева, Мич Брезунек, Мартин Пенев, Бельо Хаджиев, Леиеуд Ндогрелд и Кремена Стоянова.
Галерия Sariev Contemporary представя изложба на една от най-интересните български авторки в момента - Рада Букова. "Каква енергия влагаме, за да трансформираме нещата с нескрито удоволствие" протича едновременно на две места - както в пространството на галерията, така и в католическата църква "Св. Йосиф". До 27 октомври.
Отвъд граница
След неколкократни участия на панаира Vienna Contemporary пловдивската галерия Sariev Contemporary се завърна във Виена. Този път представи самостоятелен щанд на художника Лъчезар Бояджиев. Българското присъствие на най-значимия панаир с фокус върху изкуство от Източна Европа продължи и с публично представяне на книгата "Въведение в българското съвременно изкуство" на Весела Ножарова. Паралелно с това виенската галерия Notgalerie представи изложбата "Phantasy is more important" на Камен Стоянов.
И още една важна международна изява на български съвременен художник: до 21 октомври до входа на парижкия Grand Palais остава монументална скулптура на Стефан Николаев, който живее и работи между Париж и София. Проектът му Streetlight е част от програмата на фестивала за съвременно изкуство FIAC.
Отвъд океана
На 3 септември Бразилия осъмна с новината за пожара в Националния музей в Рио де Жанейро – институция с 200-годишна история, милиони експонати и дом на едни от най-важните колекции с изкуство от Южна Америка. Трагедията идва в момент на една от най-тежките рецесии в страната след грандиозни корупционни скандали и ожесточени предизборни битки. На 7 септември пък крайнодесният кандидат за президент Жаир Болсонаро беше намушкан от нападател, който пред полицията обясни действията си като "божествена мисия". На този драматичен фон беше открито 33-то биенале за изкуство в Сао Пауло.
Вместо да се занимава с политически теми и рефлексия на сложната ситуация в страната, кураторът на тазгодишното издание Габриел Перес-Барейро избира съвсем друг подход. Той изследва как изкуството създава среда за комуникация, на връзка между художник и публика. Бен Дейвис от Artnet News определя събитието като "биенале на премислените и провокативно малки претенции".
Провокативен и много обсъждан е цялостният кураторски подход на Барейро. Вместо голяма тематична кураторска изложба той представя дванайсет индивидуални и седем групови проекта. За целта кани седем художници, които да курират изложби, като имат пълна свобода и единственото условия е те самите също да участват и като автори в тях. В последните години все повече биеналета се обръщат към художници за куратори, но с Барейро случаят е друг. Някои се питат дали подобен тип делегиране не е отказ от отговорност. Други приветстват подхода му като радикален жест, който преосмисля ролята на куратора. До 9-ти декември 2018 г.
Стефка Цанева е куратор и културен мениджър
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.