Пет изложби за преживяване

В първата си самостоятелна изложба "Прогноза за времето" тя се занимава с голямата тема за "времето" – метеорологичното, но и времето вътре в нас. Налбантова смело преплита баналните знаци и метеорологични образи с различни метафори и народни приказки за времето. По изключително органичен начин тя включва и контекста на галерията – постоянната експозиция на Васка Емануилова и парка "Заимов".

Резултатът е една поетична изложба, визуално наситена, но и оставяща достатъчно пространство на публиката сама да намери своите значения и интерпретации. Тя носи добре познатия почерк на Налбантова като илюстратор, но и чертае пътя й в съвременното изкуство като един от интересните млади автори в момента.

Еонът на Постартиста. Изложба на Явор Боянов

до 6 ноември

Галерия "Ракурси" представя изложба на друг млад художник. "Еонът на Постартиста" е един много (дори твърде) сериозен по своя замисъл проект. Боянов се опитва да изгради собствена митология, базирана на езотерика, магия, алхимия и окултни вярвания. В центъра стои артистът като месия и спасител на човечеството в цивилизация, описана като отиваща към гибел.

Цялата тази абсурдна в началото (увлекателна впоследствие) амалгама от препратки е пресъздадена чрез серия от живописни платна, които са силно повлияни от попкултурата, съвременната илюстрация, картите таро (които доста напомнят и на Борис Праматаров).

Ясно е, че амбициите на проекта и на въпросното "митологизиране" са нарочно преувеличени, но все пак липсва нужната доза ирония, за да се превърне изложбата наистина в увлекателния, провокативен (и малко наивен) наратив, който би мога да бъде.

Обекти и алегории. Изложба на Атанас Ташев

До 10 ноември

Атанас Ташев работи с повторението. В живописните му платна едни и същи обекти и фрагменти се повтарят, докато не изгубят реалните си очертания и не се превърнат в абстрактни композиции.

Често текстът към една изложба може да й придаде смисъл и цялост или поне да улесни публиката в нейното разбиране. В този случай той е основният фактор на разочарованието. Оказва се, че с тази изложба авторът настойчиво търси диалог с публиката (каквото и да се има предвид с това). Той поучително обяснява какво е алегория и накрая заявява, че се надява, че "изложбата, интерпретирайки обектите като алегории, ще породи размисъл за човека, смисъла на съществуването и цивилизацията".

На излизане от галерията обаче посетителят може с разочарование да осъзнае, че не е бил споходен от така очакваното трансцедентално изживяване.

Oт изложбата на Сергей Рожин, "Пушач", 2018 Преглед на оригинала

Сергей Рожин: В Два Акта

One Monev Gallery

Историята на Сергей Рожин, описана от куратора на изложбата Снежана Кръстева, е трогателна и многообещаваща. Става дума за неговите ранни юношески травматични преживявания, убедеността му в значението на изкуството, разнообразните му творчески занимания между изкуството, театъра и рап музиката.

В първата част от неговата изложба в One Monev Gallery са представени инсталации, направени от намерени на улиците в Екатеринбург стъкла с дупки от куршуми. С минимална намеса върху стъклата и с осветяване в иначе тъмното пространство на галерията сенките създават поетични и красиви картини на цветя.

И наистина, описани така, инсталациите на Рожин имат огромния потенциал да носят различни послания и да предизвикват разнообразни асоциации. В действителност обаче те се губят в поетичността на сенките и остават просто красиви и малко сладникави образи. Следва обаче и втори "акт", в който очакваме да видим още от Сергей Рожин.

Сабине Битер / Хелмут Вебер. "Справяне с историята", 2018 Преглед на оригинала

Структури на мисълта

До 8 декември

Галерия "Структура" продължава програмата в първата година от основаването си с изложбата "Структури на мисълта". Тя представя някои от най-значимите австрийски съвременни автори. Изложбата е събитие не само заради чисто художествените си качества, но и по още две важни причини.

Тук виждаме произведения на художници, които са утвърдени в световен мащаб и се числят към голямата история на изкуството – събитие, което в София ни се случва учудващо рядко. Това са например ВАЛИ ЕКСПОРТ и Франц Вест (в музея "Помпиду" в Париж в момента тече негова ретроспектива).

Другата причина е, че изложбата "Структури на мисълта" не просто показва чуждото, но и търси диалог с местния контекст. Така например Сабине Битер и Хелммут Вебер създават работата си "Справяне с историята", която се занимава с вече несъществуващия, но все още предизвикващ върли дебати паметник "1300 години България".