С деца на планина

В наръчника присъстват освен случки също примерен списък с необходимия багаж за екскурзия или за нощуване на открито, варианти за закуска, обяд и вечеря, както и изпитани лесни рецепти, напътствия относно маркировката, избора на палатка, срещата с домашни и диви животни, рисковете за здравето, а в края на книгата са предложени карти на местности с вече осъществени екскурзии. Отделено е място и за винаги актуалната тема - как да научим децата да опазват природата. Изброени и описани са интересни растителни видове, някои ендемични, каквито са например добре известните еделвайс и омайниче. Призивът е да не ги късаме, съпроводен отново със забавна история.Ето и три от полезните съвети, определени от автора с думите "моите планинарски аксиоми":

"Децата могат повече, отколкото очакваме. Вярвайте в тях и те ще ви покажат какво значи издръжливост на километраж, студ и глад.В планината всички сме равни. Мен никой не ме носи и аз не нося никого.Равенството с големите е най-силният стимул за децата в планината. Уважавайте ги и ги убеждавайте, че всичко, което те трябва да правят, е наложително, защото го правите и вие самите."

В разговора си с Владимир Сотиров разбрахме също, че наръчникът е част от по-голям личен проект, с богат снимков материал и още емоционални истории. В "На планина с деца" са подбрани някои от любопитните и забавни моменти, а със своята достъпност и формат книгата би послужила на тези от нас, които се чувстват неуверени, да трупат свой опит на близки и далечни планини. "От Ком до Емине. Бръмбалюгите отиват на море" първоначално е замислена като писмо до скъпи приятели - деца и възрастни. Както сподели авторката й Зорница Здравкова: "Някои от тях обичат да тичат боси по поляните, изцапали пръстите си с лилавото на боровинките. Катерят се по камъните, изучават, падат, стават, а лицата им греят. Понякога, щом завали, те се скриват в палатката, сгушват се едни в други, слушат дъжда и си четат на глас. При подобни разходки в планината светът е усетен като приветливо и дружелюбно място за живеене. Мисля, че си струва това чувство да бъде съхранено."

Преглед на оригинала

Чувството е предадено чрез увлекателно разказаните приключения на трима приятели (т.нар. бръмбалюги). Зорница Здравкова е част от компанията, успяла да премине пеша шестстотин километра за осемнадесет дни. Всеки ден е отделен в самостоятелна глава. Описани са премеждията по пътя, срещите с нови приятели (комеминейци) и комичните ситуации, които са малко или много неизбежни. Споделени са разговори и разсъждения, повлияни от преживяното. Не липсват и рисунки (илюстратор на книгата е Ема Иванова) на всяка от страниците, насочващи към определени мотиви и образи. В книгата привлекателната и непривлекателната страна на планината също си съперничат, но чрез спомена надделява естествено първата, а и, погледнати отстрани, дори неприятните случки, свързани с дъжд, неудобни обувки, ухапване от насекоми, са забавни.

Преглед на оригинала

В книгата е обърнато внимание на растителни и животински видове, които могат да се видят в Стара планина. Отделени са в картинен речник накрая на изданието. Авторката сама споделя, че се среща с големи и малки читатели. На тези събирания те говорят за споменатите съкровища на планината и как да се запознаваме с тях по най-приятния, но и безопасен начин както за нас, така и за природата. Децата дори имат възможност да сътворят своя бръмбалюга, с която да пътешестват.

В този смисъл изобилието от илюстрации е направено с цел най-дългият туристически маршрут в България да бъде представен по достъпен начин и за по-младите читатели. А за по-големите и заети такива Зорница пише в предговора към книгата следното: "Балканът си е все още на мястото и ви очаква с всичките си прелести и предизвикателства. Готов е да ви ги разкрие дори и за ден. През цялата година ще ви посрещне с ароматите, гледките и звуците си. Така, както посрещна групата приятели, помечтали да го опознаят отблизо. Те бяха ентусиазирани, неопитни и уважителни към планината."