Всичко българско и грозно
Новата настолна игра "Карти срещу българщината" провокира размисъл по сериозни теми и ни кара да се смеем над общите си недостатъци
Капитал: Light
Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
"Оставам в България, защото обичам..." Може да допълните изречението с: "да дишам фини прахови частици", "изгорели гуми" или "Нощ, тъмна улица, Волен Сидеров те напада с изкуствени мигли и неоправдани претенции" - това не са саркастични фейсбук статуси, а карти от новата настолна парти игра, създадена от сценариста Радослав Петров и юристката Мими Шишкова-Петрова. Основната цел на "Карти срещу българщината", по подобие на американската Cards Against Humanity ("Карти срещу човечеството"), е да ни разсмее през сълзи, докато се заиграва с някои табута и проблеми в нашето общество. И тук идва основният въпрос - умеят ли българите да се смеят над собствените си тъмни страни? Според Мими и Радо "да" или поне някои умеят, доказват го и техните 34 000 последователи в социалната мрежа Tik Tok.
По време на първия локдаун, когато Мими осъзнава, че е забравила всичките си настолни игри в Германия, решава, че е дошъл моментът да осъществят идеята си за "Карти срещу българщината" и да разсмиват хората в мрачните дни на пандемията. "Искаме да покажем, че "българщината" има две страни. Ако се заблуждаваме, че е само нещо хубаво и поддържаме такъв пиетет, че не си позволяваме да се самократикуваме, никога няма да можем да се променим към по-добро", казва Мими. Партньорът й в проекта и в живота Радослав допълва, че разбирането ни за това какво е българско и родно трябва да се развива: "Не трябва да оставяме разбирания, заключени в края на XIX в., и манталитетът на хората оттогава да определят живота ни днес, понятието се развива във времето и придобива характеристиките на обществото днес."
Лично за Мими най-хубавите български неща, които са й липсвали през десетте години живот в Хайделберг, са народната музика, щедростта, връзката с природата. "В Германия всичко вече е много стерилно", намира Мими. Точно там, докато завършва право в Хайделбергския университет, й хрумва идеята за парти играта с карти. Питам я защо не са избрали за име нещо по-безобидно, като например "срещу псевдопатриотарщината". Но според нея това би ограничило обхвата: "Гениалното име "срещу българщината" е идея на Радо и аз се влюбих в него", отговаря Мими. Той пояснява, че се е влюбила в него и преди да измисли името. Двамата са млади (на 29 г. и 30 г.) и очакват всеки момент да им се роди бебе, съответно разговорът тръгва в тази посока. Те подчертават, че обичат България и именно тук смятат да отглеждат детето си, но именно затова са критични към обществото, в което ще живеят. "Искам да е ясно, че ние не сме против българските обичаи, нито против хората, които обичат да скачат на Йордановден във водата за кръста например, а срещу криворазбрани проявления на "традиционни ценности", подчертават те.
Веднага дават конкретни примери от съвременния живот у нас. "В България има огромен процент на домашно насилие и хората си затварят очите, затова направихме карта отговор "Да биеш жена си, а после да й подаряваш цветя", за съжаление това е част от нашето ежедневие", казва Радослав. Според него изваждането на темата на показ дори в рамките на игра ще направи поведението на насилие по-малко приемливо в обществото. "Ако сме откровени със себе си, можем да елиминираме негативните проявления на българщината." Като едно такова проявление Мими посочва примирението с неработещите институции и гражданската пасивност и нехайство - "на хората не им се занимава да променят нещата, които не харесват, вместо да си потърсят правата и да подадат сигнал, пишат гневни статуси в социалните мрежи". Тя е изненадана, че при по-възрастното поколение дори сигнал до институциите се смята за донос, призракът на тоталитаризма виси над нас: "След десет години в Германия виждам, че това е основен културен сблъсък: германците влагат енергия да променят нещо, което не харесват, защото смятат, че така ще бъдат полезни и на другите." Дори причината да е в недоверието и убеждението, че никой няма да им обърне внимание, това е един порочен затворен кръг, който все някога трябва да бъде прекъснат. "Важно е да не приемаме нещата лично, а да действаме по същество. Ако не ни харесва нещо в институциите, не означава, че нападаме служителя на гишето, а процедурите, бюрокрацията и т.н.", подчертава тя.
Друго изключително неприемливо според тях съвременно явление в българската ни реалност е псевдопатриотизмът. Например хора, които твърдят, че защитават българските ценности, но същевременно продават български паспорти. Радо споделя, че като всеки млад българин и той е имал период, в който е залитал по "България на три морета" - "но с времето, узрявайки, осъзнах, че патриотичните и националистически партии се възползват от емоциите на хората и си избират жертви, бежанците например, за да трупат политически дивиденти". Така, както в Cards Against Humanity се появи цяла серия срещу президента Доналд Тръмп, в това тесте можете да откриете карти с имената на антигерои като Делян Пеевски, Волен Сидеров, Бойко Борисов, Вежди Рашидов. Какво твърдение ще се съчинят с картите зависи изцяло от играещите, затова и Мими като юрист е спокойна, че никой не би могъл да ги съди.
Според Патентното ведомство създателите на тази игра нарушават обществения ред и моралните устои.
Ако играете със "сръдла" или "пуяк" (според упътването на "Карти срещу българщината" в Tik Тok), бихте могли да прескочите някои от картите. Подобен казус имали наскоро: участник в играта изтеглил "психясали антиваксъри" и тактично скрил картата, за да не прерасне приятната вечер във война на "мол или смърт". "Бяхме изненадани, защото ние сме ваксинирани и смятахме, че всички около нас са", споделят семейство Петрови. Според тях развяването на знаме "свобода или смърт" в мол в нарушение на мерките по време на пандемия е доста по-голям проблем за здравето и самочувствието на нацията, отколкото техните карти.
И все пак има ли обидени от картите? Засега сред техните приятели не, но са получили вече гневни коментари и съобщения, определящи ги като родоoтстъпници. "Много повече хора сме разсмяли, отколкото разсърдили, а смехът е основата, начинът да се променим в по-добра посока. Обществото се трансформира много бавно чрез държавни политики и много по-бързо през изкуството или сарказма", категоричен е Радослав, който е завършил НАТФИЗ и е сценарист в различни предавания. Основната идея си остава, докато играят, хората да се смеят и да се зареждат с позитивни емоции.
Не така мислят от Патентното ведомство, обаче - служителите там отказват да патентоват името "Карти срещу българщината". Официалното становище е, че създателите на тази игра нарушават обществения ред и моралните устои. "Обжалвахме решението и ако пак ни откажат, ще ги съдим", казва Мими Шишкова-Петрова. Част от приятелите им ги питат защо просто не си сменят името на "Карти за българщината". "Но така губим провокацията и стремежа да принудим хората да се замислят", казва Радо. Думата "срещу" присъства и в Cards Against Humanity, и в германската версия Kampf gegen das spessertum, което би могло да се преведе "срещу провинциализма или тесногръдието".
Патентовани или не, картите са на пазара от шест месеца и интерес към тях има от всякакви възрасти: купуват ги както 20-годишни, така и хора над шестдесет. Могат да се поръчат от www.bulgarshtina.bg, стига да сте пълнолетни и с отворено съзнание.
3 коментара
Идеята е интересна, но коментарите на авторите ѝ показват колко ограничане мислене имат.
Любопитно ми е дали има и карти с христо иванов, радан кънев, атанас атанасов, кирил петков, румен радев... Или те са неприкосновени.
Освен това, по повод на ваксинирането... здравният статус на хората е желателно да бъде неприкосновен, защото никой не дава гаранция, че няма да бъде използвано срещу тях.
А що се отнася до провокацията в заглавието. Може и авторите да са влюбени, но е тъпо. Съжалявам. Трябва да помислят повече. Под „българщина“ се разбира съвсем друго. И аман от завърнали се от чужбина, които ни размахват пръст и ни поучават.
И да добавя. В домашното насилие не виждам нищо, абсолютно нищо, което да ме накара да се засмея. То е грозно, жестоко и убива физически и духовно. Дали смехът и сарказмът не го омаловажават? Обидно е и за жертвите. ами ако някой от участниците са насилник и жертва. Често околните не знаят.Освен това, то не е присъщо единствено на българите, нито пък лицемерието, нито неработещите интституции. Може би затова в статията, авторите на играта постоянно се оправдават, че обичат България. Пак казвам. Идеята си я бива, но много, много трябва да се помисли върху нея и името на играта.
Поредната нескопосана жълтопаветщина. Толкова са ограничени и еднотипни всички от тая секта, като по калъп правени. Злобни и морално нечистоплътни човечета с комични претенции за културно и интелектуално превъзходство.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.