Капитал: Light
Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
превод: Вениамин Младенов
цена: 22 лв.
"Сговор на глупци" е най-смешният американски роман с най-драматична съдба през XX век. Неговият автор, Джон Кенеди Тул, се самоубива през 1969 г. на едва 31-годишна възраст, след като преживява трудно отхвърлянето на ръкописа си и в края на житейския си път страда от депресия и наченки на параноя. Книгата е публикувана цели единайсет години по-късно. Заслугата за това е изцяло на майката на Тул, която, убедена в таланта на сина си, безуспешно изпраща ръкописа на редица издателства. Накрая тя успява да убеди писателя Уокър Пърси да го прочете и нещата се получават - романът най-сетне вижда бял свят, а Джон Кенеди Тул получава посмъртно награда "Пулицър" през 1981 г.
За епиграф и "двигател" на книгата служи бележитата мисъл на британския писател Джонатан Суифт: "Яви ли се на света истински гений, ще го познаете по туй, че глупците всинца са в сговор срещу него." Въпросният гений, и главен герой на романа, е Игнациус Дж. Райли - съвременен нюорлиънски Дон Кихот, но също така (дървен) философ, хипохондрик, борец срещу духовната нищета, пламенен онанист и любител на обилното хапване, вечно скаран със своята стомашна клапа. Той живее както според моралните устои на любимото си Средновековие, така и с майка си, която продължава да дундурка своето синче, въпреки че то се намира в трийсетте си години. Неговите трагикомични премеждия и недоразумения със съдбата започват, когато се налага да изневери на домашното си съществуване и да си намери работа.
Тогава противоречията между отличаващия се с хуманитарното си образование, завидното си самочувствие и грамаданските си и по средновековному занемарени телеса Игнациус Дж. Райли и обкръжаващия го свят в Ню Орлиънс лъсват с пълна сила. Той бързо се проваля в битието си на чиновник във фабриката "Панталони Ливай", успешно вгорчавайки и битието на самата фабрика, и става продавач на хотдог. Докато се забърква от една каша в друга, той винаги успява да запази моралното си превъзходство и да посочи истинския враг - безнравствените времена, в които е имал неблагоразумието да се пръкне.
Междувременно увековечава своя нов житейски опит в съчинението си "Дневникът на един млад труженик", с което възнамерява да намери заслужено място в историята на човешката мисъл, и води ожесточена епистоларна война с бившата си колежка от университета Мирна Минкоф, неблагоразумно посветила се на битките за сексуалното освобождение в Ню Йорк.
В романа няма нито един герой, който да не е комичен: изтормозената мисис Райли, заклетият (и клет) полицай Манкузо, вечно препиращите се глави на семейство Ливай, собственичката и служителите на бар "Нощна веселба"... Но това не означава, че книгата ще се стори смешна на всеки читател - в нея се крие и голяма тъга.
Прочее голяма тъга се крие и в паралелите, които българският читател може да направи с нашата действителност, която до такава степен е фрашкана с гении, че всички са в сговор срещу всички. Може би и затова първото издание на романа от края на тоталитарния режим се радва на такава слава, че букинистите от площад "Славейков" направо дерат кожите на всички изкушили се от него след промените. В третото издание на "Сговор на глупци", в преминалия през нова редакция превод на Вениамин Младенов, обаче се крие и голяма радост - книгата най-сетне попада в българските книжарници в достоен вид. Заслугата за това е на художника Емил Марков и на издателство "Лист".
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.