Танц и демокрация: разговор с белгийския хореограф Михил Вандевелде

Представленията ми не се опитват да говорят за политика на всекидневно ниво. Това, което ме интересува, е всеобхватната политическа реалност, как можем да се еманципираме от системата, в която сме се озовали или сме поставени. Дали чрез танца или чрез други средства, но как можем да направим доминиращите форми наши, да си ги отвоюваме обратно. И всъщност си мисля, че, исторически погледнато, всеки процес на демократизация протича така.

В "Голдбергови вариации" също мисля демокрацията в един широк смисъл. На първо място, през въпроса за представеността: кои и чии тела виждаме на сцената, кои тела допускаме да се качат на нея и им даваме шанс. За мен това е въпрос на демокрация. Ключовите думи тук са представеност и еманципация. Това се опитвам да правя и с проектите си: същински да отварям пространство за различни хора и тела.

Какви си представяте, че ще са промените в тази всеобхватна политическа реалност и нейните механизми на функциониране в Европа вследствие от руската инвазия в Украйна?

Промените вече се забелязват. Национализмите се надигнаха, всяка държава в Европа говори за армията си и как може да се защити. Разбира се, това говорене е и в контекста на общата отбрана и НАТО, но идеята за стабилната национална държава, която може да ни опази, се върна с пълна сила. Както споменах, друга важна за мен част от демокрацията е нейната представителност, а тя е под заплаха от доста време насам и не бива да забравяме колко е уязвима. Факт е, че днес до голяма степен различни групи и малцинства имат достъп до сцената например, но дори сега това по-скоро е моментно, а не нещо установено и трайно. А за политиците винаги е по-лесно управляваните да са по-хомогенни, да мислят по един и същ начин, затова и постоянно побутват процесите към един по-едностранчив поглед. Но пък аз вярвам, че като колективно тяло ние, хората, сме далеч по-умни от това.

А какво е състоянието на съвременния танц, колко демократичен е той според собствената си мяра, а не в сравнение с други форми като класическия балет например?

За мен съвременният танц се намира в следреволюционната си фаза, която винаги е консервативна и скована. През 60-те, 70-те и 80-те години на XX век западноевропейският съвременен танц преживява истински процес на демократизация. По това време той се оттласква от модерния танц, който на свой ред по-рано се е отличил от класическия балет, но въпреки това продължава да е доста кодиран и затворен в конкретни техники и хореографски подходи. С навлизането на импровизационните методи като контактната импровизация, разработена от Стив Пакстън, танцът става достъпен за много по-широк кръг от хора и започва да въвлича групи, които иначе имат по-малко възможности в обществото. Именно любопитството ми да разбера от танцова гледна точка как се е случил този процес на отваряне и как той се е развил от 80-те години досега беше водещо при създаването на "Голдбергови вариации".

Какъв етап е достигнал този процес днес?

Важен съвременен етап в този процес е популярността на танца в социалните мрежи. Ако си спомняте, през 2011 г. "Гангам стайл" се превърна в тотален хит. Може да се каже, че благодарение на YouTube това беше първият път в човешката история, в който ако не целият свят, то огромна част от населението му заедно танцуваше тази забавна хореография и пееше песента. Ето така танцът отново стана широкодостъпен. Разбира се, тук възникват много въпроси като този чия култура е представена и коя не е, както и проблемите с авторските права в Tik-Tok например. В Белгия тече дебат за това дали трябва да се бойкотира тази мрежа от хореографска гледна точка, защото хората просто използват танца. И аз съм напълно съгласен, че авторите трябва да получават достойно заплащане за творчеството си. Но също така ми харесва и как тези хореографии спират да са нечии от даден момент нататък, стават колективно благо.

"Голдбергови вариации" Фотограф : Tom Callemin

В "Голдбергови вариации" на сцената си партнирате с Одри Мерилус и с Оскар Сталперт, който е със Синдрома на Даун. Как от хореографска гледна точка въвлякохте такъв изпълнител демократично, без да го екзотизирате?

Това беше ужасно важен въпрос за самия мен! Попадал съм на доста представления, в които на изпълнителите с различни възможности им се дава някаква открояваща ги, различна роля от тази на останалите танцьори на сцената, често пъти тя е смешна. Оскар е част от белгийската танцова компания Platform-K, съставена от професионални изпълнители с различни затруднения. Те настояват, че обучават своите танцьори точно толкова професионално, колкото и всяко друго танцово училище, и че съответно техните танцьори са професионални танцьори. За мен това разбиране беше ключов принцип в работата с Оскар, затова тя протече както с всеки друг изпълнител. Може би ритъмът беше малко по-бавен, но хореографските инструменти, които ползвах, бяха абсолютно същите. Освен това той има страхотна памет и помни движенията много по-добре от мен. Одри пък е много по-добра танцьорка от мен, в този смисъл и нейното изпълнение е много различно от моето. Разликите помежду ни ги има, но едновременно с това и избледняват, когато сме на сцената. И тримата имаме свои сола, танцуваме заедно и поотделно.

Всъщност на сцената сте четирима - музикантът Филип Тюрийо (в София той ще бъде заместен от Винсент ван Амстердам - бел. ред.) също е там през цялото време и свири "Голдберговите вариации" на живо на акордеон. Защо избрахте тази необичайна интерпретация на музиката на Бах? И какво тя дава на представлението?

Защото чудесно се вписва в цялата идея за демократизирането на танца. Повечето хора свързват акордеона с уличните музиканти и с фолклорните традиции. Този контраст между буржоазното произведение на Бах и звученето му на един такъв инструмент ми се стори много интересен. Според мен да транспонираш музиката на Бах за акордеон само по себе си е произведение на изкуството. На Филип му е отнело около пет години, защото на клавирните инструменти като пианото можеш да си кръстосваш ръцете, но на акордеона не можеш и това изисква много различен подход към нотите.

Самата музика позволява да има много невербално взаимодействие на сцената между нас, танцьорите, и Филип. Понякога той следва нашите движения, друг път ние се адаптираме към начина, по който свири. Освен това той също има скрито микрофонче и понякога тихо приглася на музиката, аз също започвам да тананикам с него, докато танцувам. Публиката едва ли ни чува, но ние си пеем заедно. Представям си, че така на сцената представяме красотата на всяко човешко същество по отделно, както и на човечеството с неговата многоликост. Музиката добавя към тази картина един пласт, който те кара да почувстваш топлината на близостта на това човечество.

"Странни чужди тела" Фотограф : Volker Derlath