Уикенд на тока на Ботуша

Матера

Първата спирка е Матера - градче, което на практика се намира в съседна на Пулия област, но пък за сметка на това е лесно достъпно директно от летището в Бари и заслужава да бъде в списъка "да се види в този живот". Старият град е издълбан в каньона на река Гравина. Съвсем буквално, понеже къщите и църквите реално са пещери, изкопани във варовитата скала и запушени с изкопания материал. Каменните постройки са известни като sassi (от итал. камък). Градчето е обитавано до 1950 г. и е било едно от най-бедните в страната, без ток и водоснабдяване. Впоследствие хората са преселени в новия град, а старият остава необитаем до 1980 г., след което е превърнат в място за туризъм.

Вече в много малко от пещерите живеят семейства и повечето са ресторанти и магазинчета. Църквите в скалите също са възстановени и много от тях продължават да функционират. През 2019 г. Матера беше обявена за европейска столица на културата заедно с Пловдив.

В подземието на цистерната за събиране и съхранение на вода Фотограф : Дарина Черкезова

Освен разходката в "пещерния град" задължително посетете и градската цистерна за вода (Palombaro Lungo), която се намира под централния площад "Виторио Венето". Инженерното съоръжение, правено в края на XIX в., е внушително - държи се на колони от близо 18 метра и може да побере 5 млн. литра вода, или нещо като шестетажен блок с поне три входа, но под земята. Цистерната е снабдявала града с вода. Миницистерни - кладенци, в които се оттича дъждовна вода, има и в повечето пещерни къщи. Впоследствие някои от тях са превръщани и в камбановидни жилища под земята.

Гроталие

Нощувката е в Гроталие, за да се събудим максимално рано за разходка по магазинчетата за керамика. Градът е известен и като столицата на керамиката на Южна Италия. Именно в местните ателиета се произвеждат красивите съдове и сувенири, които се намират по пазарите на цяла Пулия, а и не само. Улицата с магазините (Via Crispi) е като открит музей на керамиката. Можете не само да се насладите на разнообразни форми и цветове, но и да погледате работата на местните майстори. Характерна черта за тамошните домакински съдове е украсата със сини цветя от точки, както и рисунка на петел - символ на изобилие, богатство, дълъг живот.

Ще видите цилиндрични съдове, които често комбинират поне два цвята - това са т.нар. capasa, които навремето са били използвани за съхраняване на храна (например маслини, зърно, каперси в зехтин и т.н.), а в наши дни може да служи идеално като кофа за охлаждане на вино.

Друга типична керамична фигура е т.нар. pumo, което италианците поставят в краищата на парапетите на балконите си за късмет и благоденствие. Самата фигурка е стилизирана пъпка на цвете с три малки листенца като символ на пролетта и подновяващия се живот.

Интересен сувенир е и т.нар. pupa, или керамична фигурка на жена с мустаци. За да научите историята зад нея, отбийте се в местния музей на керамиката, иначе дори само разходка в квартала ще ви е достатъчна. Нашите керамични истории успяхме да съберем именно оттам.

Pupa, или керамична фигурка на мъж с мустаци и женско облекло, символ на смелост и любов Автор : Дарина Черкезова Преглед на оригинала

Таранто

Таранто е една от спирките, които избираме заради добрите връзки и с автобус, и с влак. Така можем да вмъкнем в графика още един град. Таранто е основан от спартанците при гръцката колонизация и в разцвета си е бил един от най-големите в света. От това време има останки от храма на Посейдон. Като най-голяма забележителност обикновено се посочва старата Арагонска крепост (Castel Sant'Angelo), но дори и разходката из стария град (разположен на изкуствен остров с достъп през два моста) е достатъчна, за да се добие представа за мястото.

Локоротондо

Следобедът е за Локоротондо. Градчето се намира на хълм, от който има уникална гледка над долината Итрия. Името му буквално означава "кръглото място", понеже сградите са разположени в кръг. Или по-точно кръгов лабиринт. В който е приказно приятно да се изгубиш. Уличките са тесни, а къщите са високи и бели, накичени с цветя. Рози има и до лозовите насаждения по склоновете на хълма. Всеки собственик е оставил своя си артистичен почерк.

Липсата на вода е едно от големите предизвикателства на живота в Пулия. Затова и старите къщи в Локоротондо са с остри покриви - така дъждовната вода се стича по-лесно и се събира в цистерни в самите къщи.

Ако отидете по Великден, не се стряскайте, ако видите обесени вещици от терасите на къщите. Оказва се, че това е местен ритуал за пречистване на греховете. Куклите вещици се горят на Великден. За обичая научих чак впоследствие, затова не снимах вещицата, която видяхме близо до централния площад - стори ми се прекалено зловеща, за да я архивирам.

Алберобело

Алберобело е най-туристическото място в Пулия. Причудливите каменни къщи с кръгли покриви, или т.нар. trullo, са запазена мярка на района. Всъщност може да ги видите и по пътя, както и в района на Локоротондо. В Алберобело обаче те са най-много на едно място. Къщите са пример за т.нар. сухо строителство, т.е. не е използвана спойка, а стените и покривите им са от подредени един върху друг камъни. Легендата е, че по този начин къщите лесно се разглобяват и така местното население е успявало да избегне данъчно облагане. Просто ако тръгне информация, че има данъчен в района демонтираш къщата, а след неговото посещение можеш лесно да я вдигнеш наново. В къщите обикновено има огнище, обособява се и втори етаж, където спят децата.

Понякога е трудно да се разминеш с тълпите от туристи в Алберобело, но каменните къщи са една от задължителните забележителности на Пулия Фотограф : Дарина Черкезова

Днес постройките са предимно магазинчета за сувенири или места за настаняване. Покривите им завършват с различни символи - топка, звезда и т.н., а по някои има и бели символични рисунки на примитивни, християнски и окултни знаци. Значението им е да отблъснат демоните и да донесат добър късмет на обитателите. Сред специфичните постройки са сиамското труло с двоен покрив, наподобяващ цирково шапито или единственото труло на два етажа (Trullo Sovrano).

Обикновено мястото е пълно с туристи, а и трулите са препълнени със сувенири, така че ако искате малко повече спокойствие, можете да се разходите в квартала около базиликата "Козма и Дамян". Докато сте в града, може да отидете и до къщата D'Amore, по името на собственика й Франческо д'Аморе. Тя е пример за преминаването към по-градски и съвременен тип строителство със стълбище, втори етаж и спойка между камъните.

Полиняно а Маре

Полиняно а Маре е едно от красивите морски градчета на Пулия. Известно е с пещерите в основата на скалите, чистата си синя вода и безкрайна морска шир, която се слива с небето, или както пее роденият там Доменико Модуньо "в синьото, нарисувано в синьо" (nel blu, dipinto di blu).

"Синьото" на Полиняно а Маре Фотограф : Дарина Черкезова

Отварям скоба, за да отбележа, че песента му Volare, откъдето е фразата, печели Сан Ремо през 1958 г., а същата година се класира на трето място на "Евровизия". По-късно е обявена за една от най-добрите песни в историята на конкурса и получава две награди "Грами", включително песен на годината. Затова и съвсем заслужено има негов паметник на площада на една от терасите с изглед към морето.

И още една любопитна подробност за мястото - тук се провежда атрактивното състезание със скокове от скали на Red Bull. По време на състезанието е почти невъзможно да се намери място за нощувка.

Бари

Като последна спирка по маршрута Бари избледнява, но и тук има какво да се види. Едната задължителна спирки е църквата "Свети Николай", която е 2 в 1 и съчетава православна и католическа църква. Първата се намира в подземието и може да се различни по восъчните свещи и иконите. Тържества в чест на светеца има всяка година в началото на май, като с тях се отбелязва пренасянето на мощите му в града. Второто място е улицата на пастата, където можете не само да си купите от местната паста orecchiette, или ушички, заради специфичната им форма, но и да видите как се прави.

Храната

Един от местните специалитети на Пулия е именно пастата орекете, която се сервира в повечето заведения, а в домашни условия в неделя се яде с доматен сос и кюфтенца. В ресторантите обикновено има опция да опитате антипасти с малки блюда от местни традиционни ястия. Така открихме пюрето от черен боб fava със сотирана дива цикория (всъщност, като се смесят, не е толкова лошо) и пълнен, паниран цвят от тиквичка. В един от ресторантите ни сервираха див копър (познат още като фенел, finocchio) за добре дошли. А комбо менюто в рибния ресторант на Полиняно "Амаре" беше толкова разнообразно, че се оказа напълно достатъчно за вечеря.

Местните сладкиши, които задължително трябва да опитате, са продълговати кексчета, пълнени с крем - Pasticiotto, както и нещо като вариация на еклери с цветното име Tette delle Monache (гърдите на монахинята).

За дегустацията на вино и сладолед няма да напомням, те са си по подразбиране.

Нощувките

В малките градчета имате шанс да отседнете в реновирани стари каменни къщи. Буквално да спите на места, които преди време са били обори или складове за вино. Естествено те са претърпели пълна трансформация и единственото, по което може да ги различите, са фасадата на къщите и куполният каменен покрив.

Още туристически гидове в разкази и снимки можете да намерите в травъл блога на Дарина Черкезова: https://happyfeet.website/

Много е приятно да се изгубиш в лабиринта от къщи на Локоротондо, всяка украсена с цветя по вкуса на стопанина й Преглед на оригинала