Забранено за снимане: Лоте Михайлова, пионерка в голата фотография, разбива табута

Според журналистката Еми Барух, която е сред организаторите на изложбата и създателка на "ФотоФабрика", една от причината е, че не съществува мощна институция, която да съхранява визуалната ни памет. В София няма музей на фотографията - така както във всички световни столици и значими културни средища. "Прагматичното оцеляване ни е лишило от потребност да ценим духовните следи на онова, което е било. Всичко, свързано с паметта, с културната история, с интимното преживяване на естетическите постижения се крепи предимно на енергията на ентусиасти и доброволци", казва Еми.

Фотографката Фелия Барух умело курира изложбата и подбира едни от най-интересните кадри от богатия архив на Михайлова. Тя допълва, че и за нея Лоте е била откритие - "дължим възможността да надникнем в част от нейния архив на Кин Стоянов и на сина ѝ Михаил Атанасов." Атанасов често е попадал под обектива на майка си, тя е успяла да улови красиви моменти и снима деца и родители, някой от най-добрите изображения можете да видите в СГХГ. Водещото на подбора е да има общ език, да има тема около, която изложбата да се върти. Лоте Михайлова е снимала много и различни неща.

В парка, 1977 Фотограф : Лоте Михайлова

В студио "Бояна" работата ѝ е била важна, но по-скоро занаятчийска. По онова време режисьорите е трябвало да чакат една седмица докато се разбере как е заснет филмът на лента, задачата на Лоте е била да снима с фотоапарат до камерата и да проявява снимките, за да може режисьорът да има по-бързо представа какво ще види после и на филмовата лента. По време на снимките на филма "Звезди" в Банско Михайлова работи с известния германски оператор Валтер Бергман (Walter Bergmann), който е бил еднорък - "тогава се вдъхновява за арт фотографията и се повлиява от неговите похвати на снимане", казва Михаил.

В предишни нейни изложби са показани изображения с битова култура, фолклорни носии по села, пейзажи, но този път кураторите се спират на друго. "Това, което най-ме привлече е срамежливото, воайорското, интимното", казва Фелия Барух. Асистент куратор и нейн помощник в това начинание е Боян Кривошиев. Историята, която разказват на посетителите, наративът на изложбата е срамежливата интимност. "Лоте има подход, който е доста интересен, снима женското, женското и в мъжа, децата, природата по един начин, който не е банален и сладникав", подчертава Фелия. Именно този нейн поглед навява на кураторката асоциации с американската фотографка Вивиан Майер.

Въпреки че Вивиан е била самоука и снимките ѝ са открити чак след смъртта ѝ, има общо между двете жени, които са живели в една и съща епоха, макар и на различни континенти. И то е в начина, по който виждат света около себе си. "Откривам прилики точно заради воайорското, децата, обикновеното, но снимано по този сепицифичен начин", казва Фелия. През същите години в САЩ фотографката Имоджен Кънингам, която специализира преди това в Дрезден, започва да скандализира консервативните американци с актовата си фотография и голи снимки на съпруга си и други модели. Имоджен е изключително известна в световните фотографски среди, ако Лоте Михайлова не живееше в комунистическа България, най-вероятно и нейното изкуство щеше да стигне до много по-широк кръг от хора.

Нежност, 1977 Автор : Лоте Михайлова Преглед на оригинала

"Най-забележително и важно за мен е, че такива фотографии - красиви, лични, непосредствени - съществуват във време, в което на тези важни неща им е почти забранено да съществуват. за мен това е изключителен пример и е доказателство за смелост и личен подвиг, колкото естетически, толкова и етически и чисто човешки", казва Стефан Иванов, който заедно с Георги Лозанов пише каталога към изложбата.

В представянето на изложбата асистент кураторът Кривошиев казва - "както на световната фотографска сцена през XX век, така и тук в България жените остават на заден план, а те имат какво да покажат". Според Михаил, сина на Лоте, тя не се е сблъсквала със сексизъм или пречки да се развива като фотограф. "Конкретно към нея може и да е нямало, а и колкото и да е странно, по време на соца жената е била с доста права, но това е било по необходимост - нужна е била работна ръка, но въпреки това в духа на времето си е имало репресия, патриархалност и консерватизъм, а оттам и имплицитен сексизъм, но точно тя е била равноправна работно", казва Стефан Иванов.

Еми Барух допълва, че не би разделяла фотографията на мъжка и женска - "бих казала, че българските фотографки от миналото са част от целия този процес на забравата." Тя дава пример от миналото с намерените плаки на изумителния фотограф Антип Обущаров, престояли 75 години в едно мазе - "ако се бяха озовали в друга културна среда, те щяха да предизвикат фурор, за тази находка щеше да се разказва в социалните мрежи. И опашки от посетители биха чакали пред такава изложба. Както е в Рейна София в Мадрид или в Центъра Помпиду в Париж."

И все пак интересът към изложбата на Лоте Михайлова е голям от отркиването на 4 апирл има постоянен приток от посетители. В изложбата има две фотографии, свързани по парадоксален начин, на които трябва да се обърне внимание. Първата е етюдът "Акт", за който вече споменахме, че е имало опит за цензуриране, втората е "Майчинство". "Шейсет години по-късно - през 2023-та - фотографията "Майчинство" - жена по бански с детенце прегърнало крака й, не бе допусната до рекламните постаменти на град София", казва Еми Барух. Тя обяснява, че същият кадър е бил сред любимите на Радой Ралин и до края на живота му е стоял на неговото писалище. Стефан Иванов казва, именно снимката ѝ "Акт" е първият пробив срещу предразсъдъците на морала и догматичния критерий на официалните съдници. "Благодарение на златния ѝ медал актовата фотография е легитимирана като пълноценен жанр."

През последните години от живота си Лоте Михайлова снима цветни кадри. Синът ѝ Михаил е професор в института Макс Планк и през 1999 г. тя се мести при него. И въпреки че по това време е на 74 години не спира да снима и да участва във фотографски ателиета. С изложбата "Завръщането на Лоте Михайлова. Срамежливата интимност." "ФотоФабрика" празнуват десетото си издание, отворена е до 14 май в СГХГ.

Природа, 1974 Преглед на оригинала