Строителки на съвременна България
Изложба и турове в София през юли припомнят ролята на жените архитекти в Германия и България
Капитал: Light
Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
Хиляди софиянци са съзерцавали красивата бяла сграда на Националния природонаучен музей точно до Руската църква, докато са пиели кафето си с плезир в сладкарница "България". Сладкарницата вече не функционира, но музеят е там, работи и посреща посетители всеки ден. Едва ли докато са се наслаждавали на този образец на модернизма, хората са си давали сметка, че гледат и един символ на феминизма у нас. Сградата е по проект на една от първите българки архитектки, Виктория Ангелова-Винарова.
Тя я създава във време, когато жените все още не могат да гласуват. Правото да избират кой да ги управлява българките ще получат чак години по-късно, и то само омъжените, разведените и вдовиците. Всички жени получават право да гласуват едва през 1947 г.
Друга символична за столицата сграда, също строена от арх. Винарова, е Столичната библиотека на площад "Славейков", започната през 1926 г. Виктория Винарова е само на 24 години, когато печели конкурса за нейното построяване и освен че е проектант, ръководи и строителството. "Когато е построена, сградата е Министерство на обществените сгради, пътищата и благоустройството. Безспорно носи духа на еклектиката на 20-те години на ХХ век и със своята представителност и строгост достойно приютява функцията на министерство", казват изкуствоведите Теодор Караколев и Васил Макаринов.
Те стоят зад проекта "Български архитектурен модернизъм" и популяризират важни сгради от тези период със снимки и обяснения за по-широката публика. Това лято обединяват усилията си с Гьоте институт - България, в изложбата "Госпожо архитект" (от 4 до 18 юли в Градската градина). Именно от тях можете да чуете още интересна информация и вълнуващи истории на 4 и 9 юли, когато ще проведат две архитектурни разходки из София.
"Другият важен обект, макар неглижиран в момента като резултат от множество неуместни намеси и радикална промяна на функцията, е вехтошарският пазар. Днес в сградата, намираща се на пл. "Сточна гара", се помещава гараж за линейки, но нейното оригинално предназначение е съвсем друго - около вътрешния ѝ двор са били разположени дюкяни за търговци на различни стари вещи", обясняват Караколев и Макаринов.
На изложбата ще бъдат показани двадесет портрета на жени, които са оставали отпечатъка си в архитектурата на XX век в два различни контекста. Първата част на проекта е от Германия и изготвен от архитектурния музей на Франкфурт. А втората е българско допълнение към темата, съставена от Фондация "Български архитектурен модернизъм".
Битката на жените започва още с допускането им до университетите и до специалност "Архитектура", а след това и за утвърждаването им. Консервативната среда и порядки рядко са им давали шанс да работят. Реалността и в България, и в Германия не се е различавала особено. "Това, което се вижда, е, че те успяват много успешно да се включат в архитектурния живот на страната още от годините непосредствено след завършването им в чужбина. Разбира се, някои от тях са се срещали с предразсъдъците на времето, встъпвайки в една по-скоро запазена за мъжете професия, но в крайна сметка успяват бързо да се утвърдят като равностойни благодарение на качествата на тяхната работа", казват Теодор Караколев и колегата му Васил Макаринов.
Някои от първите българки архитектки са учили именно в Германия или Австрия, и то веднага след като там са допуснали приема на жени.
Д-р арх. Любинка Стоилова описва премеждията и множеството спънки по пътя им в статията от 2001 г. "Българските архитектки между двете световни войни. Образование и социален статус на пионерките". Там научаваме за двете първи дипломирани архитектки Елена Маркова в Берлин и Мария Досева, която е искала да учи в Мюнхен, но през 1923 г. я отхвърлят с довода, че е жена, и тя завършва в Дармщат. Досева проектира цял живот важни и красиви сгради, които съчетават стил и утилитарност, сред които и емблематичния хотел "Булевард" с елементи на сецесион в началото на ул. "Александровска", откъм жп гарата, който е построен непосредствено след Първата световна война (по-късно е преименуван на "Чехословакия").
Ситуацията е била трудна за реалната реализация, след завръщането им в България всички архитекти е трябвало да работят една година в държавни учреждения, за да получат лиценз, на пръв поглед това е изравнявало мъже и жени. Но след като годината изтичала, мъжете са отваряли собствени архитектурни бюра, а жените не са имали много избор, освен да станат чиновнички.
Един от малкото им шансове да практикуват професията си бил да се явяват на конкурси. Има и изключения като Надежда Нанчева, която след дипломирането си през 1923 г. в Дрезден се прибира в България и преди да навърши 30 години, заема поста "областен архитект" в Пловдив и контролира строителството в цялата област - често посещава и отдалечени села в Родопите на кон. На изложбата са показани нейни, както и запазените архивни проекти на знаменитите пловдивски архитекти с нейното име и подпис. Тя остава на този пост до пенсионирането си през 1963 г.
В Германия дискриминацията е била не по-малка. Д-р арх. Любинка Стоилова описва проблема на студентките в Баухаус движението и неравноправието, с което се сблъскват. "Притокът на жени, равностоен през първите години на притока на мъже, изненадва Гропиус, който е заложил 50 срещу 100 в полза на мъжете. В своята първа реч пред студентите той подчертава изрично - никакво съобразяване с жените, в работата всички са занаятчии." След това ги е пренасочвал към курсовете по текстил, грънчарство и книговезане - "в специалност архитектура въобще не е трябвало да бъдат допускани".
В изследването си в "Проблеми на изкуството" Стоилова цитира документи от това време. Все пак има и жени, които са пробили в Баухаус движението като Вера Мейер-Валдек, чиито реализирани сгради и проекти са показани в изложбата пред Народния театър и могат да се разгледат в детайли, редом с усмихнатия й портрет и дръзкия поглед. Тя остава вярна на идеалите на дизайна на Баухаус, а в годините след Втората световна война се посвещава на борбата за постигане на равенство между половете. Мейер участва в строителен надзор в германските железници и извършва различни архитектурни дейности в стоманодобивна фабрика в Горна Силезия. След 1950 г. разработва свое собствено архитектурно бюро в Бон.
Често тези първи архитектки - и германки, и българки, са убедени феминистки, но и успешни предприемачи. Изложбата се задълбочава в работата и живота на архитектки като Виктория Ангелова-Винарова, Елена Варакаджиева-Скордева, Надежда Нанчева, Тодора/Ричка Кръстанова и др.
"Това е времето на утвърждаването на стила на модернизма, на която архитектура все още се гледа с леко недоверие. А дело на жени са някои действително качествени образци на стила като за съжаление разрушената по време на войната сграда на художествената галерия към Художествената академия в София (арх. Виктория Ангелова-Винарова); халите в Кърджали, Пловдив и Стара Загора (арх. Елена Варакаджиева-Скордева); вехтошарския пазар в София (арх. Мара Захариева) и много други", изброяват запалено двамата изкуствоведи от "Български архитектурен модернизъм". Те допълват, че трябва да се обърне внимание, че процесите на утвърждаването на жените в професията съвпадат с тези в другите европейски страни, като Германия например, като в някои аспекти даже ние имаме първенство.
Впечатляващо е визионерството на Мерете Матерн, тя е известна с изключително изобретателните си проекти. През 60-те години на ХХ век нейните силно артистични градски дизайни смекчават негостоприемния облик на следвоенните градове в Западна Германия. За кратко тя е възприемана като младата надежда на градското планиране. Мерете Матерн следва в Касел и Берлин. През 1966 г., заедно с майка си и други архитекти, участва в градоустройствен конкурс за разширение на град Ратинген.
Въпреки че не получава награда, е обявена за неофициален победител. Въпросният план представлява радикално нова градоустройствена идея - богат колаж от сгради с разнообразни типологии, обединени в мегаструктура, образуваща пейзаж. Същият проект заедно с градоустройствените планове за Братислава, Карлсруе и Вашингтон се радват на национален и международен интерес.
Повече за борбения дух, напредничавостта и работата на жените архитекти можете да научите на 4 юли от 18:30 часа на символичното откриване в Градската градина (до Читалнята). То ще бъде придружено от архитектурна разходка из центъра на София, водена от Васил Макаринов и Теодор Караколев. Втори образователен маршрут ще се проведе на 9 юли от 10:30 часа с отправна точка на тръгване Гьоте институт - България.
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.