Spector Books, издателството, което търси трудните теми
Ане Кьониг и Ян Венцел за успешната си история на издаване на фотография, изкуство и теория
Капитал: Light
Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
"Да си абсолютно свободен в решенията си всъщност е по-лесно. Някои от най-успешните ни заглавия са станали факт, защото сме се възползвали напълно от тази свобода", казва Ян Венцел от издателството Spector Books, докато посетителите постепенно запълват пространството на библиотеката на "Гьоте институт" и разглеждат отпечатаното през последните две десетилетия.
Съоснователите Ане Кьониг и Ян Венцел показаха над 40 от заглавията в каталога си и изнесоха лекция по време на посещението си в София по-рано този юни по покана на платформата ПУК!, създадена от фотографите и колекционери Никола Михов, Тихомир Стоянов и Росен Кузманов. През последните няколко години ПУК! направи серия от събития, в които да популяризира формата на фотокнигата у нас като възможност за различно и експериментално взаимодействие между фотографията, графичния дизайн, типографията и фотожурналистиката, алтернатива на хаотичния обмен на информация днес или нетрайния ефект на изложбите.
Историята на Spector Books е всъщност доказателство, че алтернативният път в книгоиздаването е възможен. Под знака на Spector се появяват между 40 и 60 заглавия годишно. От създаването му те са отпечатали вече над 900 издания, а в допълнение организират и фотографския фестивал f/stop.
Всичко започва през 2001 г. в Лайпциг, място, което неслучайно е в центъра, на всичко, което Ане Кьониг и Ян Венцел правят. Това е един от градовете, в които най-рано се появява образование по визуални изкуства (факултетът по изкуства отваря врати през 1887-а), а постоянният прилив на млади хора винаги гарантира поддържане на културните връзки между поколенията и динамиката на артистичната сцена.
"За известно време, това беше и сред по-евтините за живот градове в Германия, което доведе много креативни професионалисти, а по-малкият му размер означава, че те по-лесно могат да работят заедно, в сравнение с по-голям град като Берлин. Също така, от Лайпциг Европа се вижда по-ясно в целостта си", казва Ян Венцел, който вижда в локацията и известна привилегия - екипът им не изпитва недостига на печатници и качествена хартия, фактори, с които колегите им в Източна Европа често трябва да се борят. "Имаме историческия контекст, че градът беше част от ГДР и Източна Европа оставя влияние, но и лесно може да стигнеш до Виена и Будапеща. За всеки в Париж или Брюксел тази част от Европа изглежда много по-далечна. Това означава, че културно винаги може да пътуваме в двете посоки."
Източноевропейският нюанс е подсилен и от самите автори, с които работят - в селекцията им в София беше фотокнигата Ukrainian Night на Йозеф на Катерина Мишченко и Миро Зовнир, които документират в черно-бяло бедността и кризите в страната. В момента част от екипа им са и двама руски графични дизайнери, избягали от Москва малко след началото на инвазията в Украйна.
Първоначално Ане и Ян развиват списание, което излиза три пъти годишно, а през 2008 г. идеята се преформулира в издателство за нехудожествена и есеистична литература, каталози на съвременни художници и фотокниги. "Да правиш списание е всъщност по-трудно, отколкото издателство за книги, казва Ане Кьонинг. Това са напълно различни дистрибуционни модели и пазари, като формата на списанието задължава да поддържаш еднакво темпо постоянно, за да може да намериш стабилна аудитория, особено когато излизаш и на английски език."
Какво е бестселър в техния свят? Те дават за пример изданието, което наричат "тухлата", тъй като е едно от най-обемните им досега - Das Jahr 1990 freilegen ("Надникване в 1990"), на което Ян е съавтор заедно с режисьора и философ Александър Клуге. В него те събират различни артефакти около 1990 като година, която някак се изплъзва в обществената памет, тъй като много световни събития се случват малко преди или малко след нея. Изданието се появява малко преди локдауните през 2020 г., но въпреки това над 15 000 бройки и три тиража са продадени. Това е и пример за проект, който успява да събере различните аудитории в едно - от фотографи през историци до любопитни млади хора.
Изключително търсени са дневниците на американския документален режисьор Йонас Мекас (1922 - 2019), чийто литовски произход го прави любопитен и за читателите в Източна Европа, изданията им с архивите на Йозеф Куделка и Агнес Варда, а във Франция винаги има голям интерес към японската фотография - тенденция, която е устойчива от 90-те насам.
"Всеки жанр си има собствена публика - хората, които купуват и колекционират фотокниги, са различни от тези, които се интересуват от съвременно изкуство, и много често се информират от събитията на живо, например тематичните базари и форуми из Европа", казва Ян Венцел, за когото най-вълнуващо е колко може да се разшири концепцията за това какво е книга. "Но независимо от съдържанието винаги се вълнуваме от това колко далеч от дизайнерски ъгъл или чрез материалите, които използваме, може да отведем самия книжен формат."
Повече на pukbooks.com и spectorbooks.com.
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.