Lost and found във фотографията според френския колекционер Матю Никол
Фотожурналистът представи в България книгата Better Food for Our Fighting Men
Капитал: Light
Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
- За фотожурналистиката и как се избира корицата на френския ежедневник Le Monde.
- Какво са находките на Никол в vernаcular, или "намерена фотография".
- Защо има интерес към винтидж кулинарните книги от 60-те, 70-те и 80-те.
"Всяка сутрин се събуждам и си казвам "днес може би ще намеря следващата Вивиан Майер и ще направя документален филм за нея", казва Матю Никол, който e артист и колекционер на снимки от Париж.
Работил е като журналист във фотоотдела на френския вестник Le Monde, а в момента е част от екипа на парижкото издателство и книжарница за фотокниги delpire&co, основател е и на консултантската агенция Too Many Pictures. Препратката към начина, по който снимките на американската бавачка Майер я направиха прочута по цял свят посмъртно - след като агент на недвижими имоти случайно попадна на нейните ленти, е по-скоро шега. Матю е иконограф - той търси интересни изображения, които не са били предназначени за изложби или фотокниги, изважда ги от контекста им и ги поставя в концептуална рамка. Би могло да се каже, че e творчески провокиран от идеята за vernаcular, или "намерена фотография".
Матю Никол гостува в България за откриването на изложбата със снимки от неговата фотокнига Better Food For Our Fighting Men във варненското пространство ReBonkers. Събитието е организирано от независимата платформа за фотокниги ПУК! и показва фотографии, заснети предимно през 70-те и 80-те години на XX век, които архивът на изследователския център на американската армия в Бостън разсекретява.
Никол започва да се занимава с издирване на интересни ленти от разпродажби и антиквариати или с архиви и изображения, пуснати в публичните домейни, още от времето, когато работи в ежедневника Le Monde. Тогава всеки ден от шест до десет през очите му минават хиляди снимки, а той трябва да избере най-подходящата за корица и за илюстрация на водещите статии. "Беше изключително интензивно, защото излизаме всеки ден на хартия, а и борбата за вниманието на читателите е огромна", казва Матю. Работата му често се състои в това да убеждава главните редактори защо едно или друго изображение е по-въздействащо, "освен това трябваше да внимавам, защото всичко е много политическо, въобще през цялото време влизах в диспути, пазарене и преговори".
Читателите често виждат първо снимката, а чак след това четат статията. На въпроса ми дали след нападението срещу редакцията на френския сатиричен седмичник "Шарли Ебдо" са имали по-стриктна политика, дали се е страхувал, отговаря така: "Не, не мога да кажа, че в Le Monde сме си налагали автоцензура, но знам, че изборът ми беше много отговорен."
Като най-труден брой Матю Никол определя деня, когато катедралата "Нотр Дам" се подпалва. "Работихме цяла нощ и следяхме с тревога какво се случва." Накрая пускат допълнително специално издание по темата. Повечето ежедневници във Франция влизат в печатницата в полунощ, за да могат сутринта да са в продажба. Le Monde са единствените, които имат следобедно издание. "Въпреки дългата традиция на печатане само консервативните читатели и по-възрастните французи продължават да четат на хартия, останалите следят онлайн изданието."
От три години Матю Никол има повече време за колекционерство, кураторство и издирване на фотографии от късните 50 години до началото на 80-те години на миналия век. Колекцията му обхваща периода от навлизането на електричеството в дома до появата на микровълновата. "Този период е изключително интересен в развитието на фотографията, има огромна продукция, вече има цветни снимки - след края на Втората световна война и следващите тридесет години са на бум и подем в културата", казва Матю. Той допълва, че е привлечен от естетиката на тези десетилетия и интересът му е воден от визуалното. В началото за французина е важно фотографиите да са на лента или публикувани - "бях си забранил да се потапям в морето на дигитализирани архиви".
Именно в момента, когато нарушава собственото си правило намира и най-добрата си находка. Попада на декласифицираните документи на изследователския център на армията в Бостън, където учени са разработвали технологии за запазване на храната, която да е подходяща за войниците по време на учения или на бойното поле. От една страна, става въпрос за нови технологични разработки, които впоследствие залягат в основата на съвременната хранителна индустрия по цял свят, а от друга страна, фокусът е върху рецепти и порциони, които да са високопротеинови и да дават много енергия.
"Прегледах петнадесет хиляди снимки на учени, които дегустират храна или войници, които отварят консерви в различни бази по света, документирани са усилията за изхранване на най-мощната армия в света", казва Матю Никол. Той допълва, че днес когато отидем в супермаркета и си купим полуготово ястие, замразено, което има нужда само от притопляне и е готово за консумация, то това е възможно именно благодарение на онези учени в Бостън.
Французинът избира най-силните според него фотографии и създава албума, към който пише двадесет и четири текста - за всеки час от обичайното военно обучение, което обикновено продължава едно денонощие.
Изборът на място за изложбата във Варна не е случаен - ReBonkers e пространство за съвременно изкуство и бивш склад за боеприпаси от османско време. По време на представянето на Better Food for Our Fighting Men посетителите могат да опитат лабораторна храна, предназначена за френската армия, която трябва да отворят и приготвят сами.
"Когато планирах фотокнигата, не знаех, че войната ще се завърне в Европа, това брутално насилие в момента в Украйна е толкова близо до нас и ни напомня колко ужасяващо нещо са войните", казва Матю Никол. Той казва, че порционите от френската армия, които е донесъл за дегустация, са същите, които в момента Франция изпраща на украинците.
В Париж имат подобен научен институт, където, също като в американския, търсят оптималния начин да осигурят питателна храна, която да повиши бойният дух на войниците, същевременно да е вкусна. Матю се свързва с френските учени и те са впечатлени от откритията му, но те самите нямат подобрен фотоархив. Неговата книга Better Food For Our Fighting Men е представена първо по време на Photo Scene през ноември в Париж, след което е номинирана за наградата за фотокниги Prix du Livre 2023 на фестивалa Les Rencontres d'Arles.
"Фотокнигите изживяват своя бум, на Photo scene през ноември в Париж имаше осемстотин нови предложения", казва Матю. Той допълва, че за него това е най-добрият начин да се представя фотография - "предоставя възможност да се създаде наратив, да се изгради цялостен разказ и да има концепция". За него няма по-съвършен начин да покаже и своите открития от "намерена фотография".
Концепцията за vernacular не е чужда на българската сцена благодарение на платформата за фотокниги"ПУК!. Те канят артисти и организират изложби на артисти като Жан-Мари Дона, известен колекционер и издател в тази сфера. "Фотокнигите позволяват да се създаде баланс и да се сложи край - в противовес на замърсяването на дигиталното пространство със снимки, които нямат край и рамка", казва Матю Никол.
Междувременно интересът му към визуалното представяне на храната от втората половина на ХХ век се разширява и в Instagram профила Vintage Food Photography с над петнадесет хиляди последователи.
Там французинът публикува снимки от кулинарни книги от 60-те и 70-те, които открива при антиквари и в архиви. "Самите изображения са много цветни, цялостната естетика на този период ми харесва - това е буржоазната кухня от годините преди да се родя", казва 45-годишният иконограф. Според него в момента има повишен интерес и в кулинарните среди към тези рецепти, които са мазни и тежки - "това е преди да открият какво е "полезно готвене" - за ястията се използват цели пакетчета масло".
Той започва проект с френски шеф-готвачи, с които ще възпроизвеждат същите тези оригинални рецепти от книгите, които Никол колекционира. "Сигурно много ще напълнеем след тези килограми масло", смее се французинът. Той казва, че в много сфери има възобновен интерес към 70-те и той не идва само от цветовите палитри на филмите на Уес Андерсен - "дизайнери, писатели, режисьори, дори кулинари се обръщат към това десетилетие, преди интересни бяха 60-те, сега са 70-те и 80-те".
След като се върне от България, Матю Никол започва да снима докумeнтален филм за семейните фотоалбуми от миналото за телевизията Arte, според него никой днес не прави такива албуми. "Статусът на изображенията се промени през последните десетилетия - баща ми е виждал по 2-3 снимки на ден, аз 10, а четиринадесетгодишната ми дъщеря сега е заливана с постоянен поток от снимки от TikTok и Instagram - тя вижда хиляди на ден."
Съветът на французина за почивка от всичко визуално е да не се гледат никакви екрани след 19 ч. - "когато обяснявам на моята тийнейджърка, че алгоритмите на социалните мрежи я засипват с изображения, тя не може да ме разбере".
Неговата книга Better Food For Our Fighting Men се продава на страницата на ПУК!
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.