Щрак, животно, на портрет!
Как туризмът, свързан с наблюдение и снимане на диви животни, става все по-популярен в България
Капитал: Light
Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
- Наблюдението и снимането на диви животни се превръща от екзотика в съвсем реален и печеливш бизнес у нас.
- Кои са най-добрите места за наблюдение на птици и редки видове в естествената им среда.
- Информация за курсове, групи, турове и укрития за "диво" снимане.
- Развитието на този вид туризъм помага за опазването на природата.
С бинокъл, висящ от врата, с фотоапарат в едната ръка и определител за животни в другата, притихнал, вперил взор в природата наоколо. Така накратко може да се опише един сравнително нов вид турист, който все по-често се забелязва по нашите географски ширини. Свързвано главно с фотосафарита в Африка, снимането на диви животни или просто наблюдението им започва от далечна екзотика да се превръща в съвсем реален и печеливш бизнес на много места в България. Нещо повече - всичко показва, че този вид туризъм има наистина голям потенциал за развитие в страната ни и се очаква все повече хора да започнат да се увличат по него.
Прогнозите на Future Market Insights за развитието на wildlife туризма (свързан с наблюдение на дивата природа) по света недвусмислено показват тенденция, която се очаква да се разгърне в следващото десетилетие. Ако само в рамките на преходната година приходите от наблюдението и заснемането на дива природа в световен мащаб са нараснали със 7 млрд. долара, до 2032 г. се очаква да се отчете ръст от близо 100 млрд. долара.
Услугите, които включва този бизнес, не са свързани само с воденето на групи от агенции и наемането на индивидуални гидове, но и с изграждането на все повече специални укрития за наблюдение и снимане, както и бази за настаняване на хора край някои от по-привлекателните места. Като добавка, при това изключително важна, развитието на този вид туризъм помага за опазването на природата, защото не са малко случаите, при които част от приходите се използват за консервационни дейности, възстановяване популациите на застрашени видове или дори просто за захранване и привличане на животните.
Макар и започнала малко по-рано, преди около десет години в Европа, тази тенденция започва бързо да навлиза и у нас и от около две - две години и половина насам много български туроператори и хотелиери отчитат не само повишен интерес от страна на чужденците, но и от българи.
Според представители на туристическия бранш интересът се дължи, от една страна, на осъзнатата нужда на все повече хора да са близо до природата, но и на желанието им да бъдат основни действащи лица в приключението, в което се впускат, а не да са част от големи групи, пасивно разглеждащи забележителности. Друга причина, която се откроява, е, че фотографската техника се развива, става по-качествена и достъпна и все повече хора се увличат по снимането, включително на дива природа.
Социалните мрежи допринасят много за това, стимулирайки хората да се опитат да уловят все по-интересен момент или рядък вид и да го споделят с останалите. Вече има фейсбук групи на български, посветени на фотографията на дива природа, с десетки хиляди последователи. Сред тях се открояват Bulgarian Wildlife Photographers, "Птиците в България", "Дивите птици на България", "Земноводни и влечуги в България", "Насекомите и ентомолозите", "Растенията в България" и много други. Друг основен фактор, без който всичко това би било невъзможно, е огромното разнообразие на животински и растителни видове, което предлага страната ни, и то на сравнително малка територия.
България е на едно от челните места по биоразнообразие в Европа. Според един от хората, занимаващи се с опазване на дивата природа у нас - Димитър Градинаров от Българското дружество за защита на птиците (БДЗП), потенциалът на страната за екотуризъм и конкретно за снимане на дива природа е наистина голям. Може да се каже, че България е една от двете топ дестинации в Европа в туризма за наблюдение и заснемане на дива природа, поделяйки си челната позиция с Испания. "В най-подходящите сезони, примерно в края на април и началото на май месец, когато е времето на пролетната миграция, при активно гледане на птиците и повече късмет могат да се видят между 180 и над 220 вида птици. За толкова кратък период от време това са изключително добри показатели за цяла Европа", разяснява орнитологът.
Според него едно от сериозните предимства на България е, че за около две седмици могат да се обиколят ключовите места за наблюдение не само на редки видове птици, но и за други животни и растения.
Друг важен фактор за развитието на този вид туризъм са не само природните условия, които са даденост, но и създадените от човека. За да се постигне по-близка среща с дивите животни и да се запечатат качествени кадри, на някои места в страната започват да се изграждат специални укрития. Представата на повечето хора, които виждат снимка на животно сред природата, обикновено е, че кадърът е бил заснет случайно, докато фотографът се е разхождал сред дивото. Факт е, че такава е историята на някои снимки. Но като правило, за да се получи наистина качествена фотография, в много голяма част от случаите се изисква сериозна подготовка, много чакане и използване на укрития.
Те се изграждат на места, където туристите и фотографите търсят среща с определени видове и се създават подходящи условия не само за привличане на животните, но и за тяхното заснемане. Укрития се създават най-често от местни бизнеси, природозащитни организации или ентусиасти, понякога се финансират по проекти и най-често достъпът до тях е срещу заплащане. Причината е, че изграждането на работещо укритие, освен че изисква немалко труд и ресурс, е свързано и с почти постоянна поддръжка, както и регулярно захранване на животните, за да се научат да посещават мястото. Освен това, за да се гарантира сигурността на животните, трябва да се осигури и придружител на фотографите, който да се погрижи видовете да останат необезпокоявани.
Според Петя Петкова, която е любител фотограф на дивата природа от пет години и споделя свои кадри в блога си Petevoditel, снимането от укритие е една от тайните на добрата фотография. Сред любимите ѝ места са фотоукритията край Белене и тези в района на Провадия. "Когато влезеш в укритие, ти виждаш един съвсем друг свят, светът на дивите животни, които се държат свободно, необезпокоявани от човека.
За жалост в България всички птици и животни са доста плашливи, и то по разбираеми причини - преследвани са от ловците. Когато влезеш в укритие, животните не се чувстват заплашени и можеш да наблюдаваш как се хранят, как пият вода и се къпят, ако има направена поилка. Имаш достъп до поведение на дивите животни, което често е различно от това, което си виждал и си си представял", споделя за изживяването си фотографката.
Укрития има из цялата страна, като този вид туризъм първо става популярен в Южна България, но през последните години бързо набира скорост и в Северна и именно там са някои от местата, за които се говори най-много напоследък.
Според един от хората, занимаващи се професионално като гид с wildlife туризъм - д-р Георги Герджиков, който е биолог, учен от БАН, екскурзовод и фотограф, цялото поречие на река Дунав, от Лом до резервата "Сребърна", е едно голямо съкровище, което имаме, но все още не ползваме достатъчно пълноценно. Изключително интересни за него са районите на Никополското и Деветашкото плато, остров Персин, който е част от природен парк "Персина", множеството малки блата по поречието на Дунав, защитената местност "Калимок-Бръшлен", резерват "Сребърна" и намиращите се наблизо райони край селата Ветрен, Попина и Нова Черна.
"Всички блата и крайречни зони близо до Дунав крият изключително природно разнообразие и са много интересни. Разбира се, в контекста на този вид туризъм много възможности предлага и Северното Черноморие, където има немалко места за наблюдение главно на птици - като край Дуранкулашкото езеро, Шабленска тузла и Шабленско езеро, Болата, Калиакра, около Балчик, Варненското и Белославското езеро. Добруджа, и особено крайморската ѝ част, също предлага интересни възможности. Около Провадия също има укрития за фотографи", добавя д-р Геджиков.
Безспорно Южното поречие на Дунав е едно от най-подходящите места за наблюдение на диви животни в естествената им среда в цяла Европа. Този район дава възможност за съчетание, както на бозайници, така и на хищници и птици и особено на водолюбивите видове птици. През последните години в района на Белене и близките дунавски острови се срещат все повече туристи, търсещи да видят и заснемат не само богатството от птици, но и други животни и растения. Някои от тях са част от групи, други са сами, водени от гид, българи или чужденци.
За да отговори на търсенето, а и да стимулира още по-голям интерес, роденият в Белене Мирослав Михайлов решава да инициира изграждането на няколко укрития, както и създаването на уебсайта danubephotography.com, чрез който може да се научи повече за тях и да се наемат срещу заплащане. Михайлов е управител на хотел "Престиж" в Белене и председател на Института за развитие и устойчивост на туризма.
Първото укритие, в чието създаване участва, е предназначено специално за снимане на колоритните птици, наричани българските папагалчета - синявица и пчелояд, чиято колония край Белене е една най-големите в Европа. Впоследствие близо до Белене се изграждат още две укрития. "Създадохме ги, за да можем да разширим гамата на услугите и респективно да удължим периода на престой на гостите в хотела ни", разяснява Михайлов.
Второто укритие, което се появява край Белене, е за наблюдение на сладкопойни птици и е снабдено със собствен минибасейн, на чието т.нар. водно огледало птиците могат да идват, за да пият вода, да се къпят и да бъдат снимани. Освен птици обаче пред фотографите "дефилират" и невестулки, таралежи и различни видове змии. Третото укритие е създадено съвместно с фондация "Америка за България", част от усилията на организацията за популяризиране на туризма в Северна България.
То е насочено към наблюдение на бозайници - най-вече на чакали и европейски вълци, но също така и на хищни птици като редките морски орли, различни ястреби и соколи. Това укритие се използва най-често през зимния период, но целогодишно там могат да бъдат срещнати различни редки видове. Интересно е, че то дава възможност за достъп и за хора с ограничена двигателна подвижност, шумоизолирано е и изградено според някои от най-модерните тенденции в тази област. Туристите, които най-често изявяват желание да ползват укритията край Белене, са от скандинавските държави, но също така и от Великобритания, а през последните години все по-често и от България.
Остров Персин е друго притегателно за природолюбителите място по поречието на Дунав. Характерно за него е, че достъпът е ограничен и може да се отиде само със сертифициран водач. Причината е действащият затвор, разположен на острова, заради който се изисква пропускателен режим и заявяване поне ден преди посещението. Според един от хората, водещи туристи на дунавския остров - Свилен Чешмеджиев, който е част от клона на Българското дружество за защита на птиците (БДЗП) в Свищов, този район набира голяма популярност през последните десетина години. Причината до голяма степен са атрактивните и редки къдроглави пеликани, които се завръщат на Персин през 2016 г. в резултат на огромни усилия от страна на БДЗП и WWF - България.
Друго популярно място, което привлича все повече любители на природата, е защитена местност "Калимок Бръшлен" край Тутракан. Тя представлява влажна зона, много важна за водолюбивите птици, голяма част от които са защитени не само в национален, но и в световен мащаб. Именно там в момента се намира най-новото и най-голямо гнездовище на къдрогалвия пеликан в страната със 79 гнездящи двойки. "Къдроглавият пеликан е доста атрактивна птица и голяма част от хората, които се интересуват от природата и искат да я наблюдават, си записват желание да видят именно този вид, превърнал се в емблематичен и изключително важен за развитието на туризма в тази част от Дунава", добавя Чешмеджиев.
Сред важните места по река Дунав, за които най-много се говори и са свързани именно с къдроглавия пеликан, е езерото Сребърна, което до неотдавна беше единственото, което едрите птици си бяха набелязали за гнездене в България. Езерото и резерватът, от който е част, са популярни сред туристите от много години и също дават възможности за наблюдение и заснемане на редкия вид, като може да се посети и едноименният музей с повече информация за вида и влажната зона. Според Чешмеджиев природен парк "Русенски Лом" също е интересно място за наблюдение на птици. Там обаче акцентът не е толкова върху водолюбивите, колкото върху грабливите видове птици.
Друг интересен район в Северна България, в който са създадени условия за заснемане не само на птици, но и на други видове бозайници, е Провадийско-Роякското плато, близо до град Провадия. Там са създадени няколко укрития, включително за редкия египетския лешояд, за които отново се грижи местен човек - Светослав Цветанов от БДЗП, и които могат да бъдат наемани срещу заплащане и след предварително записване на фейсбук страницата Provadia Wildlife Photography.
Светослав е опитен фотограф, носител на няколко награди за свои кадри на птици. За да въведе още хора в хобито си, той се е заел да изгражда укрития в района, като услугите, които предлага, включват не само достъп до местата за снимане, но и даване на насоки, както за животните и тяхното поведение, така и чисто технически съвети за фотографите. Интерес към укритията му има както от чужденци, така и от българи, като не са рядкост случаите хора да прекарват и по повече от 12 часа в местата за снимане.
Повечето укрития край Провадия са насочени към горски птици и бозайници, но едно от най-популярните е специално създадено за наблюдение на египетските лешояди. Укритието е създадено съвместно с БДЗП и е разположено в близост до две от гнездата на световнозастрашената мигрираща птица. Важна функция на това укритие е, че чрез него се отделят средства за осигуряване на безопасна храна на хищните лешояди и така се помага за опазването на вида.
За любопитните да надникнат в живота на редките птици освен укритието на разположение е и уебкамера, инсталирана в едно от скалните гнезда, която предава на живо кадри 24 часа в денонощието на няколко уебсайта. Колкото и много възможности да се появяват за близка среща и заснемане на диви животни обаче, според Светослав Цветанов най-важното си остава не хората да гонят силния кадър, а да се наслаждават на природата и срещите си с нея.
"Проблем е, че много голяма част от фотографите не само че нямат търпение, но и нямат нужното уважение към природата. Най-важното за тях е да направят добрия кадър, превръщайки себе си в значими. Затова често обичам да повтарям една поговорка: Защо вали, когато индианците танцуват? Защото те танцуват, докато завали дъжд", казва Цветанов. Според него, за да се получи качествена фотография и приятно изживяване, трябва да се отдели достатъчно време за намиране на подходящо укритие, за изучаване на конкретния вид и търпеливо наблюдение. "Има ли я любовта към природата заедно със спокойствието и убедеността, че ти си там, за да се наслаждаваш, неминуемо ще последват и добрите резултати", добавя фотографът от Провадия.
Как да започнем?
Туризмът, свързан с наблюдение и особено със заснемането на дива природа, определено не е евтино занимание и изисква отдаденост и свободно време. Все пак за навлизането в това хоби не е нужна непременно голяма инвестиция. Според Димитър Градинаров от БДЗП основното е човек да има като начало ентусиазъм, бинокъл, който може да бъде и с не повече от 800 увеличение, както и един определител за видовете, които ще бъдат наблюдавани.
За птици той препоръчва излезлия наскоро хартиен вариант на Collins, а за предпочитащите дигиталния формат - някое от множество мобилни приложения за определяне на видове, сред които и платена мобилна версия на Collins, която има не само картинки, но и звуци. Има и безплатни приложения на български като достъпните SmartBirds и SmartBirds Pro, които се използват за картиране не само на птици, но и на други видове.
За желаещите да навлязат по-дълбоко в това занимание, се предлагат и безплатни обучения, каквито провеждат от Дружеството за защита на птиците и други организации. Създадени са и маршрути за наблюдение на птици на няколко места в София - в Западен и Южен парк и в Борисовата градина. По тях се организират кратки безплатни турове, по около час-час и половина, насочени към хората, които все още нямат познания за птиците.
За любителите с повече време и ентусиазъм се предлага и курс за разпознаване на птиците, който е по-продължителен и включва пътувания из страната. За решилите пък да се впуснат в изживяването наблюдение и заснемане на диви животни като туристи Свилен Чешмеджиев от Свищов препоръчва първо да се обърнат към местен водач или друг професионален гид. "Важно е тези гидове, независимо откъде са, да бъдат професионалисти и да спазват етика, при която не се притесняват птиците", допълва орнитологът.
Q&A, Светослав Велков, съдружник в туроператорската компания "Травентурия"
От кои държави наблюдавате най-голям интерес за туризъм, свързан с наблюдение и заснемане на дива природа в България?
Всички колеги в България, които работим с турове, насочени към наблюдение на диви животни в страната, посрещаме туристи предимно от няколко държави. Основните пазари за нас са Великобритания, Нидерландия, Скандинавските страни, Германия, Белгия.
Колко големи са групите, които се организират за такъв вид туризъм?
Като цяло в туризма се наблюдава тенденция клиентите все повече да са малки групи или дори индивидуални туристи. При търсещите наблюдение и заснемане на диви животни това обаче е не просто тенденция, а условие за изживяването. Укритията, от които се снима сред природата, обикновено са за един, двама до 5-6 души и няма как да бъдат приемани големи групи за такъв вид туризъм. Освен това при снимането на диви животни е важно да се пази тишина, за да не бъдат плашени и притеснявани.
Какъв е профилът на българите, които търсят този вид туризъм?
Първите в страната, които започнаха да се занимават с такъв вид фотография, бяха хора, които работеха в природозащитния сектор и в научни институти, занимаващи се с изследване на дивата природа. През последните години обаче, изглежда, търсещите такъв вид преживяване нямат ясно определен профил. Ако нещо обединява тези хора, е, че могат да си позволят по-качествена фототехника и че обичат да са сред природата и ѝ се възхищават. Сред тях обаче съм срещал хора с разнообразен начин на живот и с различни професии - IT специалисти, таксиметрови шофьори, банкери и др.
Кои са най-ценните фототрофеи сред дивите животни в България?
Моето впечатление е, че сред животните вълкът е един от най-интересните, но и трудните за снимане видове в страната. Той е изключително интелигентно и внимателно животно, което обаче вече стотици години е преследвано от човека. Затова са изключително редки случаите, в които то може да бъде наблюдавано, а какво остава и да бъде снимано в България. Снимките на вълци са едни от най-големите трофеи за фотоловците.
При птиците няма толкова изразен фототрофей, но едни от най-ефектните са някои от по-едрите хищни видове като скални орли, също и лешоядите, които се завръщат в България. Всеки фотограф обаче има различни интереси и търсения, зависи и от сезона. През пролетта например социалните мрежи изобилстват от снимки на птицата синявица, на изключително пъстрите пчелояди и симпатичните папуняци. Те са изключително красиви, интересни и харизматични птици и повечето фотографи на дива природа се стремят да имат хубави кадри с тези видове.
Какво е важно да имат предвид хората, решаващи да опитат такъв вид туризъм?
Изписано е много за етичните норми, но според мен най-важното е винаги безопасността на обектите, които се снимат, да бъде поставяна пред желанието на фотографа да направи перфектния кадър. Специално за птиците не е желателно да бъдат снимани, когато хранят малките си и когато са на гнездо или близко до гнездо. Особено за някои силно чувствителни видове едно неспазване на това правило може да провали целия гнездови сезон на размножаващата се двойка птици.
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.