Кино: "Карай колата ми"

В Drive My Car чуваш тишината, четеш между редовете, по само поглед или жест долавяш състояния, градиш духовни биографии. Едно от важните заглавия на "София филм фест" е артистичният филм на сезона, номиниран в четири категории (главна, международна, режисура и сценарий) на предстоящите оскари. Рюсуке Хамагучи (р. 1978) е новият източен майстор, чието име ще запомним. Той вече е със "Сребърна мечка" за режисура от миналогодишното "Берлинале" за "Случайност и въображение", еротична комедия, снимана паралелно с "Карай колата ми". Тук еротиката я има, но спектърът е трагедиен.

Основа е разказът с дължина на новела на Мураками от сборника "Мъже без жени", там Чехов беше само бегло споменат и героят беше писател. Тук е влиятелен театрален режисьор с име Кафуко (Нисиджима), специалист по Бекет. Добавени са мотиви и от разказите "Шехеразада" и "Кино".

Започваме с пролог, в който чувствената и интелектуална хармония между Кафико и съпругата му сценарист (Киришима) е в кулминация, началните надписи идват след 42 минути като тежка завеса. Две години по-късно Кафуко е с червения си винтидж сааб на творческа командировка в Хирошима, в касетофона е още гласът на жена му. Поставя многоезично "Вуйчо Ваньо" на Чехов, всеки от актьорите играе на своя език, Соня е с жестомимичен корейски. Назначават на Кафуко шофьорка (Миура) на възрастта на дъщеря му, която някога е изгубил. Двамата споделят самотите и загубите си до намиране на самоопрощение и утеха.