Кино | "Първият ден от моя живот" на Паоло Дженовезе с Тони Сервило

В едно от малкото си тъжни стихотворения Валери Петров тръгва от случка с фикуса през зимата, за да стигне до строфата "и в студа, в тишината / аз се спрях изумен: / значи, могат нещата / да се случват без мен". Урок за света без тях получават четиримата герои от сюрреалистичната (мело)драма на Дженовезе, италианският режисьор ("Напълно непознати", "Мястото"), който филмира собствените си книги. Беше гост на "Синелибри" в края на зимата, сега "Първият ден от моя живот" е в арт салоните и по Prime Video.

В книгата действието беше в Ню Йорк, сега трудностите около пандемията са го оставили в нощен Рим, през дъждовна меланхолия и тъжен джаз. Четирима съвременници са на ръба на живота, всеки с причините си. Корава полицайка (Маргерита Буй) е в безутешна мъка по изгубената си дъщеря; красива бивша гимнастичка (Сара Серайоко) е в инвалиден стол; пълничко момче (Габриеле Кристини) е с безчувствени родители; пътуващ с лекции гуру на позитивизма (Валерио Мастандреа) сам е изгубил мотивация. Загадъчен мъж без име (Тони Сервило), може би ангел - посредник на човешкото чистилище, им дава седем дни за осъзнаване, "прожектира" им бъдещето без тях.

Дженовезе не стига екзистенциалните нива от "Криле на желанието" на Вендерс, остава до популярната мелодрама с доза артистична изисканост (постоянният оператор Фабрицио Лучи). Тони Сервило от "Великата красота" е в благодатна за натюрела му роля, фигура едновременно отвъдна и човешки грешна. Останалите добри актьори запълват с реалистични чувства прозирната "литературност" на ситуацията. Посланието е замислящо и общовалидно в сегашния разклатен свят. Врата за втория шанс, "проглеждане" за цената на живота, със светлото и тъмното в него. Това е, което имаме.