Ревю

Кино | "Записки по едно предателство" на Георги Дюлгеров

Стилна историческа драма за вътрешното робство и прошката като възмездие

Кино | "Записки по едно предателство" на Георги Дюлгеров
Кино | "Записки по едно предателство" на Георги Дюлгеров

"Записки по едно предателство"

Оценка: 4 от 5

Сценарист и режисьор: Георги Дюлгеров

Оператор: Веселин Христов

Музика: Мира Искърова

С: Ивайло Христов, Пламен Димов, Иван Николов, Цветан Алексиев, Красимир Доков,

Времетраене: 93 мин.

Още от същото: "Възвишение"

Словото на Захари Стоянов, със старите сочни думи, с "граматиката и запетайките", прониква и доминира новия филм на Георги Дюлгеров. Едни "Записки" върху други "Записки" - класикът в литературата захранва класика в киното.

С настоящия филм авторът на "Мера според мера" влиза достойно в осмото си десетилетие. "Записките" на Дюлгеров са хем верни на буквата, хем от днешна перспектива и ценности. Книгата е адаптирана преди с произведения от БНТ "малък голям" филм, драматизиращ само една глава (VII, Част 2, "Смъртта на войводата Бенковски") от народната библия на Захари Стоянов.

Виждаме това, което Захари (Иван Николов) е видял и запомнил. Голямата история, смляна през отделния човек. Без героичните платна от читанките. Споменът е земен и конкретен, в два времеви пласта. Веднъж в студената пролет на 1876-та, с Оборище, величавата илюзия на Въстанието и после падението с погрома. Фокусът е в Бенковски (Пламен Димов) и вътрешната му драма. После в 1886-та, в спокойната есен на свободна България, година след Съединението, осем след Освобождението. Предателят Дядо Въльо (Ивайло Христов) е доведен за възстановка на акта си при фаталното мостче. Съдът е морален, пред съвременниците и съвестта му.

Дюлгеров е пестелив в средствата, оставя актьорските лица да говорят. Операторът Веселин Христов ("Жажда", "Сестра", сега "Уроците на Блага") му е съюзник. Младите актьори са много добри. Пламен Димов (от "Каръци") издържа диапазона на Бенковски от икона на историческата воля до съмняващ се човек. Иван Николов като Разказвача съдник е откритие, в кадър и зад него. Костюмите на Стамена Стоева са по характерите. Музиката на Мира Искърова е минималистична като общата концепция, "звънлива" по звуците на гората, със струната на сърцето в моментите на вътрешно разкриване.

Дюлгеров пита доколко е жилав робът в нас. Работи с живеца от "Мерата", при цялата камерност и телевизионните "рамки". Мъжете му още крачат по хребета на историята с шеговита народна песен на уста. И с туптящи човешки сърца, събрали мъката на съдбата - народна и лична.

Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал