Кино | "След сезона", игрален режисьорски дебют на актьора Иван Панев

Пастелна драма за късната любов и житейските избори с Йоана Буковска и Пенко Господинов

"След сезона"

Сценаристи: Дочо Боджаков и Марин Дамянов

Режисьор: Иван Панев

С: Йоана Буковска - Давидова, Пенко Господинов, Калин Врачански, Веселин Анчев, Александър Митрев, Красимир Доков, Петя Силянова

Времетраене: 109 мин.

+ + + от 5

Още от същото: "Братът на охлюва".

С издължено лице и учудени за света очи, с мекота, отнесеност и нещо чеховско в натюрела запомнихме актьора Иван Панев от "Хайка за вълци", "Патриархат" и последвалите характерни малки роли между смешното и тъжното в киното. В режисурата влиза не със специализация или магистратура, а след пет години редовно учене. Прави за телевизията среднометражната семейна драма на вината и прошката "Братът на охлюва".

В "След сезона" работи по стара идея на Дочо Боджаков, доразвита от професионалния сценарист Марин Дамянов ("Събирачът на трупове"). В жанровите рамки на камерната драма, с криминална тайна в миналото, силни чувства, терзания и обрати. В среда романтична и гранична - къща със заведение на самотен залив до морския бряг, с високи скали и в тях килии на исихасти от XIV век с неизследвани стенописи.

Справяща се сама с живота красива жена (Буковска) е стопанката на мястото. Единственият й гост е дошлият извън сезона мъж с ергенски навици (Господинов), изследовател на стенописи и екипиран пещерняк. Съпругът на жената е изчезнал преди повече от десет години, тя още го чака. Новите чувства срещат старата надежда, че той (Александър Митрев) някога ще се върне.

Любовния многоъгълник допълват примитивен рибар (Анчев), от дете влюбен в жената и някогашният съдружник/побратим (Врачански) на изчезналия любим, който й предлага ново бъдеще. В картината е пенсиониран полковник с пистолет (Доков), загрижен за морала на жената. Нейната вътрешна дилема е ядрото на филма. Ще извърви ли тя пътя от бягството в себе си до освобождаващото приемане на истината и новата любов.

Буковска е точната актриса за диапазона от чувства. Панев остава вътре в жанра, следва добрите си актьори. Без силови метафори и претенции за "авторски" печат. Сюжетът е целта тук и емоционалното му поднасяне. Музиката (Румен Бояджиев - син) и операторските картини (Христо Генков) помагат на това. Добър жанров филм без фестивални претенции, за съпреживяваща (и в бъдеще телевизионна) публика.

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
Нов коментар