Кино | "Убийците на цветната луна" на Мартин Скорсезе
Трагедиен уестърн с исторически, човешки истини и перфектно кино
Капитал: Light
Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
Killers of the Flower Moon
Режисьор и съсценарист: Мартин Скорсезе
По документалната книга Killers of the Flower Moon: The Osage Murders and the Birth of the FBI на Дейвид Гран (2017)
С: Робърт де Ниро, Леонардо ди Каприо, Лили Гладстоун, Джеси Племънс, Брендан Фрейзър, Джон Литгоу
Времетраене: 206 мин.
Още от същото: "Ще се лее кръв"
И на 80 Скорсезе работи с енергията от "Зли улици", "Шофьор на такси" и "Добри момчета", жив класик в действие. В "Убийците на цветната луна" той изнася престъпната среда и разяждащото й влияние върху човешките устои извън декора на големия град, в първия си уестърн. Стъпва върху документалната книга на журналиста от The New Yorker Дейвид Гран, а за адаптацията помага сценаристът ветеран Ерик Рот ("Форест Гъмп", наскоро "Дюн").
Историческата хроника е "вчовечена" и издигната на митологично ниво. Индианците от племето осейджи (по едноименната река до Мисури) са изселени на най-неплодородната американска земя, но от нея бликва нефт. Стават приказно богати, но и мишена на "бялата" алчност и престъпен нагон. Във филма ги олицетворява Де Ниро в апотеоз на досегашните си роли при Скорсезе. Хищникът на новото време и фалшив индиански благодетел. Заедно с нефта се лее и кръв - между 1921 и 1922 има серийни убийства на богати осейджи. Те водят до разследване от Бюрото, което предстои да стане Федерално.
Скорсезе разказва историческата драма като индивидуална, на племенника на героя на Де Ниро, вездесъщия корумпатор. Той е с име Ърнест, простодушен и манипулируем пехотинец от войната. Ди Каприо влиза ролята с нова зрялост. Ърнест е между два огъня. Козните на чичо му, кукловодът на злото, в чието оръдие се превръща, и неочакваната и чиста любов с индианската мадона (Лили Гладстоун), с която се задомява, в началото по план. Самата Гладстоун е осейджи, усмивката й на мургава Джоконда е едновременно обвиняваща и опрощаваща. Епосът е интимен, a камерата e на оператора на Иняриту Родриго. Прието е плъзгащо се присъствие в действието, с моменти на "божествено" наблюдение над човешките пейзажи долу.
Индианците са моралната константа във филма. "Цветната луна" е пролетното разнообразие на цветове по земята. То среща колониалните инстинкти. Изходът е ясен. Съобщен с трезва ирония от самия Скорсезе в авторски епилог. Кадър-подпис на един майстор извън времето.
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.