Кино | "Присила" на София Копола

Щастливите приказки започват със спасяване от високата затворена кула и завършват с целувка. Priscilla на София Копола започва с целувката и стига до луксозния затвор. Режисьорката стъпва на фактите от мемоарната книга Elvis and Me (1985) на Присила Пресли, изпълнителен продуцент тук. Превръща нейната гледна точка в художествена истина с най-доброто от стила си, основан на интимно наблюдение над вътрешния свят на героини в процес на себенамиране ("Изгубени в превода", "Някъде").

Присила (откритието Кейли Спейни) целува Елвис на 14, възрастта на шекспировата Жулиета. Той (Джейкъб Елорди с учудваща прилика) е мечтаният световен принц, с десет години повече опит. Връзката им от военната база във Висбаден, където баща й е капитан, до имението Грейсленд, където той я приютява финално, остава платонична по негово настояване в седемте години до брака им, когато Присила навършва 21. Тя е лишена от своя живот като навици, приятели и ежедневна свобода - той запазва неговия с всички външни удоволствия.

Копола е майстор на вътрешните състояния, детайлите от средата подсказват стаените чувства. Не са използвани песни на Елвис поради отказ на държащите правата, но саундтракът с тъжен рок от епохата е проникващ. Присила е очакваща "стопанина" си кукла на невинността, моделирана по неговите виждания за прическа, грим, дрехи и поведение. Включително след появата на малката Лиса Мари. Близките планове на Спейни, пастелната визия, трупаща меланхолия, кичовите интериори на имението затвор доизграждат драмата. Присила е пред класическата дилема на Ерих Фром - да има или да бъде.