2016: Изкуството и неговите революции
През тази година се очаква пазарът на изкуство да започне рязко да се свива.
Нада Нешева
Капитал: Light
Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
Големите музеи и галерии ще акцентират върху две основни тенденции през 2016 г. Едната се занимава с края на света, постапокалипсиса или в най-лекия случай – войната. Другата налага идеята, че именно изкуството ще спаси света, или поне ще го промени достатъчно. Като топ събития на 2016 г. от първата тенденция бяха обявени две, меко казано, странни за съвременното изкуство експозиции – на неоекспресионистите Анселм Кифер (Париж, Centre Pompidou) и Георг Базелиц (Франкфурт). Във втората посока се предлагат изложби на Робърт Раушенбърг и Джорджия О’Кийф (Лондон, Tate Modern), Робът Мейпълторп и Марсел Бродхарс (Ню Йорк, МоМА).
Сред най-чаканите бъдещи музеи през 2016 г. в Европа е новата сграда на Tate Modern в Лондон.
Ако можем да говорим за мода в изкуството, то тя също се движи в първата посока. Актуални остават артистите от Средния изток – Палестина, Израел, Ливан, както и произведения, отразяващи конфликтите там. Продължава засиленото арт присъствие, конференции и кръгли маси в Ливан, Израел и Палестина. В Бир Зейт (северно от Йерусалим) предстои откриването на музей на палестинската култура и история. Зала, посветена на Близкия изток, ще има дори в поредния свръхлуксозен "център за световна култура" в Саудитска Арабия. Тя се открива през настоящата година, а стойността й е 400 млн. долара. Струващият 650 млн. долара Louvre Abu Dhabi също предстои да отвори врати.
Сред по-важните биеналета тази година ще бъдат тези в Сао Пауло, Манифестът в Швейцария и Форумът в Москва. Дали обаче ще има нещо по-различно там е отделен въпрос. Мисията, която автори като Марсел Бродхарс или Джорджия О’Кийф си представяха – да променят света чрез силата на изкуството – днес изглежда смазващо канализирана от музеите. Дали можем да понесем например палестинката Мона Хатум, чиято работа третира властовия натиск на институциите върху отделната личност, да бъде изложена в луксозния център на Саудитска Арабия – държава, която не се слави с правозащитното си поведение?
Институционализирането на шока, изненадата, надеждата и свободата през последните години направиха публиката все по-недоверчива към изкуството и неговите революции. Лепкавото усещане, че виждаме едни и същи стотина автори (и със сигурност един и същ от България) на всяко биенале, обща изложба и форум, довършва това впечатление. И вече дори на децата е ясно, че колкото повече са "участията", толкова по-високи ще бъдат цените на пазара.
Тази зависимост обаче се оказва все по-унизителна не само за публиката, но и за някои творци. През 2015 г. най-скъпо продаваният жив артист Герхард Рихтер избухна срещу космическите цени, платени за собствените му произведения. В интервю за Die Zeit той заяви, че "с ужас" наблюдавал как анонимен купувач платил 46.7 млн. долара за негова картина на търг в "Сотбис". Рихтер нарече тези, които плащат подобни суми, "глупаци, които нищо не разбират от изкуство", и обяви, че в голямата си част съвременните творби, предлагани на търгове, са "чист боклук". Неговите сънародници Базелиц и Кифер обаче си мълчат. В арт средите отдавна не е тайна, че техните изложби се налагат на музеите именно от колекционерите, които са и техни донори.
През 2016 г. се очаква пазарът на изкуство да започне рязко да се свива. В края на 2015 г. "Сотбис" отчете 30% спад на цените на акциите и стартира програма за съкращения на персонала. Същата политика започна и "Кристис". Някои произведения тепърва ще постигат рекорди, но обемът на продажбите ще намалее в световен план, прогнозира Artnewsletter. Това означава, че "хранителната верига" биенале - световна галерия - пазар вече започва да се разкъсва.
Една новина остана встрани от прогнозите за водещите арт събития на 2016 г. Миналия месец артистките от Pussy Riot обявиха, че ще отворят Балкански музей за жени. Подобен център, особено на Балканите, носи обещанието да промени властовите отношения в света на изкуството и да продължи мечтите на артистите от 60-те. Или поне да опита.
Нада Нешева е изкуствовед. В продължение на 13 години работи като културен журналист. Специализира съвременна теория на изкуството във Великобритания. През изминалата година води курсове по съвременно изкуство в София и Пловдив, а в момента работи върху докторската си дисертация, отново във Великобритания.
1 коментар
Отдавна трябваше да се замени ''пазарът на изкуство'' с ''мафията на изкуство''.
Колкото по-грандомански и скъпи стават галериите и музеите, толкова по-долнопробно и кухо е изложеното в тях изкуство. Но важното е бизнесът да си върви...
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.