Само не ги наричайте старчета - новите български пенсионери пътуват, учат и спортуват

"Въпросът не е колко пари имаш, казва в разговор за "Капитал" Димитрова. Аз не си купувам луксозни дрехи. Карам си колата, която не е нито ауди, нито БМВ, от пет години. Достатъчно е, че ми върши работа." Пътешествията, кратки или дълги, правят Димка Димитрова щастлива. И сега, пенсионирана и със свободно време, може да следва мечтите си. "Просто намираш причини да си щастлив, казва Димитрова. Пенсионирането не е болест, а нова възможност."

В България групата на новите пенсионери, с модерни възгледи за това как да прекарват времето си, расте. Тази тенденция, чиито разпознавателни знаци са както пътуванията в чужбина, но не за гледане на внуци, а за удоволствие, така и засилен интерес към подобряване на физическото здраве, както и придобиване на нови знания, не е нищо ново на Запад. Но наскоро пенсиониралите се българи са първите представители на поколение, което дефинира този нов етап в живота си самостоятелно, избягвайки от заложените роли.

"Съвременните пенсионери са от така нареченото поколение на бейби бумърите. Това са хората, родени в годините след Втората световна война и до средата на 60-те години на ХХ век. Тези хора са живели в среда с ясни правила и параметри, но са били и активно съпреживяващи и справящи се с промените от новата ни история", казва за "Капитал" психоложката Александра Петрова.

Фотограф : Shutterstock

Представителите на това поколение на пръв поглед могат да изглеждат традиционалисти, зачитащи авторитети, но по думите на Петрова "това са и хората, разбили много от старите схващания за традиционния живот за първи път. Било то с това как се обличат, какви отношения имат, каква музика слушат или какви мечти имат". И макар в България хипи движенията и свободата на себеизразяване да не са били това, което са били в западния свят, съвременните пенсионери са преживели своята революция неведнъж в по-младите си години, подчертава Петрова.

Пенсионерите както в България, така и в целия Европейски съюз, макар и да напускат работа все по-късно, имат все повече свободно време. В ЕС средната възраст за пенсиониране е 63.5 години за жени и 64.3 за мъже. В България по данни на OECD през 2020 година жените се пенсионират средно на 61.5 години, а мъжете на 64.3 години. През 2024 ООН прогнозира средната продължителност на живота в Европа да е 79 години, без особена разлика с предходните години.

Но също така ООН прогнозира средната продължителност на живота да расте до края на века, и то значително. През 2100 година средният европеец се очаква да живее до 89 години. Така дори и при трайна тенденция за по-късно пенсиониране, бъдещите европейски пенсионери биха имали около четвърт век свободно време.

На 79 години Христо Шопов от Севлиево е най-възрастният студент във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий". Шопов избира да учи задочно "Право", за да може да разчита на себе си вместо на скъпоплатени юристи. В Шуменския университет "Епископ Константин Преславски" в момента се обучават шестима пенсионери в специалности като "Екология и контрол на храните", "Теология" и "Археология". "Редовно посещават лекциите. По нищо не отстъпват на по-младите си колеги", отбелязват от пресцентъра на университета.

Езиковите школи в големите градове отчитат друга интересна тенденция - пенсионерите сега посещават по-рядко някога популярните курсове по английски. Причината според представители на езикова школа "Фарос" в Бургас е, че "синовете и дъщерите, които живеят в чужбина, вече могат да се справят сами с порасналите деца, без помощта на модерни баби и дядовци, които владеят английски".

Но ако някои пенсионери липсват в класните стаи, те могат да бъдат намерени в залите за фитнес. В София Радослав Мирчев, собственик на фитнес зала и инструктор, забелязва засилващ се интерес към упражнения от страна на пенсионери. "В "Лозенец" обичайно има много възрастни хора. Повече от пенсионираните членове на нашата зала ползват кардиоуредите. Предпочитат леки упражнения за укрепване на тялото. Те не идват да градят мускули или да отслабват. Просто искат да поддържат тонус", казва Мирчев.

В Шумен всеки четвъртък сутрин едно от популярните кафенета в центъра на града се превръща в неформален клуб. Масите се пълнят с кафе и с разрешението на кафенето - с шоколадови бонбони и сладки, донесени от тези, имащи хубави новини за споделяне. "Клуб 52" обединява около 20 пенсионери, родени през и около 1952 г. Основан от поетесата Нели Димитрова, по нейни думи "Клуб 52" е място да бъдеш с хора, "които обичаш и които те обичат". Това не са празни приказки - самата Димитрова посвещава стихове на членовете на клуба.

Доц. д-р Стефан Стефанов (71 години), бивш преподавател във Военното училище в Шумен и член на "Клуб 52", се сблъсква с дискомфорт през първите месеци след пенсионирането си. Стефанов усеща липсата на контакта със студентите си, а съществуващите алтернативи не са това, което търси.

"Ако трябва да бъда честен, заниманията с любимите внучета не са вариант, а само временно емоционално решение. Не съм от категорията хора, за които посвещаването на малките и заниманията с тях осмислят битието им, споделя Стефанов. В клуба намерих едно голямо задружно семейство. Срещите с връстниците ни зареждат с енергия, спомагат за общи планове, които да направят живота ни интересен."

Сега разполагащ със свободно време, Стефанов се отдава и на детското си хоби - рисуването. На 71 години по негови думи той продължава да учи и напредва с много търпение. Неговият съвет към бъдещите пенсионери? "Не унивайте. Гответе се за нов период в живота си, където ще се развихрите. А защо не и да откриете свое ново Аз."

Психолозите са съгласни с тази нагласа. "Това е първото поколение пенсионери, които могат да се грижат повече за здравето си, да спират остаряването такова, каквото е било за техните родители. За първи път остаряването е свързано с активност, грижа за себе си, за развитието и обновлението. Това е и първото поколение пенсионери, което спря да казва "за кога да уча", "за кога да си купувам, за кога да планирам". Това е първото поколение български пенсионери, които не искат да се чувстват стари", добавя психоложката Александра Петрова.

Такива са и наблюденията на Мая Христова от Варна, която наскоро посещава Прага заедно с майка си, пенсионирана наскоро лекарка. Екскурзията, организирана от туристическа агенция, специализираща се в пътувания за пенсионери, дава възможност на Христова да помисли за това как си представя живота си като пенсионерка след две-три десетилетия.

"Много ме впечатли младежкият им дух. Те вървяха по цял ден, без да се изморят. Повечето споделиха, че много пътуват и живеят доста активно", казва Христова. "Никой не си зяпаше в телефона и имахме много хубави вечери просто защото си говорихме. Останах очарована колко са интелигентни, с невероятно богата обща култура, нещо много рядко вече, за съжаление, при запознанство с връстници или по-млади хора." Христова напуска Прага обнадеждена. "Останах с едно чувство, че искам да съм като тях след 25 - 30 години."

Търсещи информация по традиционния начин - чрез вестници и книги, или в Гугъл, новите български пенсионери са и едни от последните представители на сравнително добре осигурено в материално отношение поколение, влизащо в този нов етап от живота с изплатени жилища и без заеми. Така могат да си позволят отдавна мечтано пътуване или дълго отлагана операция. "Те следят блогове, канали в интернет платформи и не се опират само на сериалите в бита си. Тези дейности са шансът да се спрат и някои дегенеративни процеси, свързани с когнитивните способности, потиснатия емоционален фон и тревожността, която идва като екзистенциална добавка с нарастването на годините", убедена е психоложката Александра Петрова.

Шейсет и пет годишната Ася Асенова, наскоро пенсиониран нотариус от Шумен, не пропуска възможностите за пътуване още докато работи. Свободното си време сега тя изпълва с книги, модерна грижа за здравето ("балнеосанаториуми, масажи, оздравителни курсове, профилактични прегледи") и, разбира се, нови пътувания в България и в чужбина.

"Стереотипът изисква да продължаваме да се подчиняваме на изискванията на роднини, но считам, че на пенсионна възраст всеки е изпълнил дълга си към деца и други близки родственици и настъпва моментът да се погрижим сами за себе си", споделя Асенова. "Не считам, че съм модерен пенсионер, тъй като на запад от нас всички разсъждават по описания по-горе начин. Може би в България изоставаме или се подчиняваме на един патриархален модел, който би трябвало отдавна да е в историята." Освен да се посветят на себе си, модерните пенсионери могат да се отдадат и на другите, но не на членовете на семейството. Ася Асенова планира доброволчество като следваща стъпка за запълване на свободното си време.

В Силистра инж. Иво Андонов (69 години), най-дълго управлявалият градоначалник в най-новата история на крайдунавския град (1999 - 2011), като много други пенсионери продължава да изпълва времето си с работа. "За мен пенсионирането означава активност", казва Андонов. Освен с консултантски услуги Андонов, който е временно на легло по болест, използва лаптопа и телефона си и за да поддържа активни контакти, помагайки на млади хора в намирането на подходяща работа. "Пенсионерът е длъжен да води пълноценен живот. Удовлетворение ми носи, когато мога да помогна."

Шейсет и четири годишната Димка Димитрова пътува по света Фотограф : Личен архив

Когато не пътува, Димка Димитрова прилага видяното вкъщи. Като много други български пенсионери Димитрова също прекарва значително време на село, като първо се захваща да отремонтира семейната вила, така че да има съвременните удобства на градския човек и голяма цветна градина. "Имаме всички удобства, които са в София, в това число и бърз преносим интернет. Слабостта ми е да отглеждам и да се грижа за цветя. Да ми е красиво, уютно. Аз да създавам красота", казва тя.

"В България се е наложило стереотипното мислене, че когато човек се пенсионира, това е нещастно събитие, водещо до тежки последствия като ниски доходи и чувство за непотребност. Да бъдеш модерен пенсионер, това е да си възприел динамиката на новото време и мъдростта. Мъдростта е интерес към самия живот такъв, какъвто е", добавя Снежа Колева, 64, пенсионирана учителка от Шумен. "Модерен пенсионер ме прави подобреното собствено светоусещане, пренаредените ценности и новите цели, които си поставих." Според Колева пенсионирането бележи края на професионалната кариера, но това е и "начало на красив период, в който пенсионерите могат да осъществят себе си по различен начин".

Ася Асенова, пенсионираният нотариус от Шумен, е съгласна. "На тези, които скоро ще се пенсионират, пожелавам нещо простичко - казва тя след поредното пътуване - всеки ден да научават по нещо ново."