Галина Дългото чорапче
Социалният цирк на осиновената в Дания Галина Риом-Ройбек учи децата у нас на приобщеност, емпатия и вяра в себе си
Капитал: Light
Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
Десетгодишно момче обикаля из двора, балансирайки върху велосипед с едно колело (т.нар. юнисайкъл), незрящо момиче жонглира, други деца усърдно репетират акробатичните си умения – тази необичайна циркова трупа от тридесет деца скоро ще излезе на сцената в София по време на Мини арт фестивал. Галина Риом-Ройбек е тяхната треньорка, приятелка и пътеводна звезда в омагьосващия свят на цирка. Самата Галина е родена в Ямбол, но на четиригодишна възраст е осиновена от датчани, израства в Дания и учи цирково майсторство в Копенхаген.
"Още си спомням дните в дома за сираци – беше много трудно, помня нуждата да се боря за всичко – от храна до внимание. Спяхме много деца в едно малко легло", разказва Галина Риом-Ройбек. През първите си години в Дания тя има нужда от време за адаптация след травмиращите преживявания, с които е започнал животът й. "Създавах доста проблеми в началото, добре че родителите ми бяха много търпеливи, а и педагози, обучени по системата на Рудолф Щайнер. Те ми помогнаха да намеря стабилна точка в живота си и да започна да контролирам емоциите си." Майка ѝ и баща ѝ я учат как да използва потенциала си творчески, да експериментира с различни изкуства, да е в досег с природата и да знае, че винаги може да разчита на тях. "В началото бях емоционално нестабилна, но физически много силна и безстрашна, съвсем логично можех да постигна успехи в спорта – тренирах всякакви спортове, най-вече спортна гимнастика и езда."
Галина израства в екологична ферма в датската провинция и точно като Пипи Дългото чорапче има кон, за който се грижи. Възпитана е да уважава природата, но и да изследва интересите и талантите си, така открива цигулката. "Винаги казвах с гордост, че съм от България, родителите ми обясняваха всичко за осиновяването и ме учеха как да се справям в различни в ситуации в училище или в обществото". Според нея историята ѝ е пример за успешно осиновяване – как хората приемат дете в семейството си, създават силни връзки помежду си и се справят заедно с трудностите.
Галина Ройбек избира да учи в AFUK в Копенхаген (буквалният превод е Академия за неопитомено творчество), във факултета по съвременен цирк. Първото ѝ желание е да участва в акробатична трупа, но преподавателите ѝ я предизвикват да опознава нови територии. Според тях тя ще се справи много добре с въздушната акробатика на люлеещ се трапец на височина 11 метра над земята. "Първата ми реакция беше страх, въобще не си се представях летяща из въздуха, но им се доверих и това е дисциплината, която завърших с удоволствие", казва Галина Ройбек. Втората ѝ специалност е балансиране на ръце, но освен това учи модерен балет, съвременни танци, театър и други.
Съвременният цирк се е развил много през последните 20-30 години и днес е доста по-различен от традиционните представи. Циркът отдавна вече не е дресура на животни, фокуси или изпотяващи дланите зрелища - циркът днес се отъждествява с красивите постановки на Cirque du Soleil, които съчетават цирково изкуство, театър и танц. Колаборацията стига до невероятни форми, например скулптор вае пластика, докато трае представлението, или създава платформа, върху която артистът играе. "Това, което най-много ме привлича в съвременния цирк, е, че разказва история чрез различните дисциплини. Зрителите са въвлечени в реални сюжети, тръгват си обогатени, не са оставени единствено да се възхищават на някое сложно акробатично изпълнение или да възклицават от ужас при някой страшен номер", обяснява Галина Ройбек. Тя е изключително доволна от академията, която ѝ е предоставила безопасна среда да опитва и да се развива.
След като завършва, работи в професионални циркове, преподава и в един момент решава да започне да пътува по света. Преподава циркови умения на деца в Кения, където работи по проект за социален цирк в домове и детски градини. След като вижда колко много помагат цирковите дисциплини на децата, които са изолирани, маргинализирани или имат нужда от любов и внимание, осъзнава, че би искала да се занимава именно с това. Отправя се на пътешествие с раница и юнисайкъл – единично колело с педали, опитвайки се да избистри концепцията за собственото си професионално развитие. Така на едно колело посещава Австралия, Япония, САЩ и Канада, запознава се с циркови артисти от цял свят, обменя опит и идеи.
През 2016 г. решава да посети България и да види какво се случва с дома за сираци, където е прекарала първите четири години от своя живот. "Когато аз бях там, имаше още 130 деца и много малко възпитатели, въобще не достигаха. Много от децата останаха недоразвити заради липса на грижи, изоставаха в развиването на различни умения, имаха ментални проблеми, някои дори загубиха живота си в тези лоши условия", спомня си Галина. През 2016 г. в дома има 30 деца, условията според нея са се подобрили, а миналата година е било обявено и затварянето на дома, а децата са настанени в приемни семейства. Тя осъзнава, че може да остане в България и да помогне на българските деца, занимавайки се със социален цирк. Заедно с фондация "Мини Арт Фондация" започват проект, посветен на различни уязвими групи, които да обучават на елементи на цирковото изкуство. Методът надгражда по-разпространените психодрама и ролеви игри, защото съчетава физическите упражнения и техники за постигане на баланс и синхрон с психологическата помощ, свързана с придобиване на нови социални и комуникативни умения. Пилотният им проект през 2017 г. е бил в три различни социални центъра: за деца без родители, деца с увреждания и деца - жертви на домашно насилие. Всяка седмица тренират по два часа – карат юнисайкъл, жонглират и учат за цирка.
В момента работят със социален център за хора с увреждания и с ученици от 101 СУ "Бачо Киро" в "Надежда". "Когато тренирам с деца, по някакъв начин травмирани, деца без родители или с физически ограничения, виждам колко е важно напрежението и недоволството, които са натрупали, да бъдат вложени във физически занимания и спорт", споделя наблюденията си Галина Риом-Ройбек. За няколко месеца децата се променят буквално пред очите ѝ – "някои от тях бяха напът да са предадат, не си вярваха, нямаха самочувствие, а сега вече виждат какво могат да постигнат и как стават все по-добри, тренировките им дават смисъл в ежедневието и цел, към която да се стремят".
Всяко упражнение има много повече смисъл. Когато се учат да балансират върху юнисайкъл, децата работят в екип от трима, разбират какво е да си партнират, да си имат доверие, да си помагат. "Уча ги да балансират не само физически, но да намират баланса вътре в себе си, да помислят какво има дава усещане за стабилност в собствения им живот", казва Галина Риом-Ройбек. Жонглирането ги учи на концентрация, координация и моторика.
"Едно от незрящите момичета постигна невероятен успех – когато се запознах с нея, не мърдаше от стола, не умееше да се придвижва сама и се страхуваше." След като момичето започва да се учи да жонглира със специални топки, които издават звук, става толкова добра, че се справя с няколко топки без проблем, ходи сама, участва в груповите игри. "Миналия петък събрахме децата от гимназията в "Надежда" и децата от социалния дом да репетират заедно за представлението, което ще изнесат на 1 юни. Някои от учениците се бояха да ѝ подадат топка при груповите ни игри в началото, но незрящото момиче ги подкани да включат и нея и съвсем умело хващаше топката. Това, което ме изуми, е колко бързо доби увереност – тя е съвсем друг човек сега", споделя Галина.В началото на общата им репетиция учениците от "Бачо Киро" са малко учудени и не знаят как да реагират, защото не са свикнали често да виждат деца в инвалидни колички или незрящи. Галина казва, че само два часа са били достатъчни децата да стопят различията помежду си и да действат като една група. "Най-важното, което постигаме, е чувството им за приобщеност, да тренират заедно и да чувстват, че имат власт над телата и уменията си." Децата са на възраст от 7 до 18 години.
Галина споделя, че цялостното ѝ усещане, откакто е в България, е, че животът тук е много индивидуализиран – "всеки се е затворил в собствения си апартамент, кола или кутийка, а със социалния цирк се стремим да съберем хората, да създадем нови вибрации в София – чувство за общност, толерантност въпреки различията".
Голямата ѝ мечта е проектът за социален цирк да прерасне в постоянен физически цирк – сграда, където децата да се чувстват в защитена среда и да могат да тренират по всяко време.
Галина Риом-Ройбек и фондация "Мини арт фест" в момента набират средства и работят усилено мечтата им се материализира. С тези сериозни намерения в България изглежда, че Галина няма да се върне скоро в Дания, но пък само преди ден родителите ѝ я изненадват с обаждане от Будапеща: "Пътуват насам, за да присъстват на нашето представление на Социалния цирк и страшно много се вълнувам."
На 1 и 2 юни ще се проведе деветото издание на "Мини арт фест" в Южния парк 2, на поляните между "Парк мол" и хотел "Хилтън", където ще има голяма покрита сцена, циркови представления, работилници и тренировки. Фестивала ще открие трупа по съвременен цирк от Франция, а след това на сцената ще се качи социалният цирк - тридесет деца от училището от "Надежда" и социалния център, които с усърдие подготвят представлението си месеци наред. Освен тях ще се изяви и голяма датска циркова трупа. Около сцената ще има цял цирково селце с шатри, които ще продават напитки, храна, сувенири. На следващия ден целият цирков празник ще се пренесе в квартал "Факултета", където ще се проведат абсолютно същите представления. Пълната програма по часове е качена на www.miniartfest.com
1 коментар
Не мога да повярвам, че за такова дете - здраво и четиригодишно, не е имало осиновители в България....
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.