Спорт с кауза

Един от най-впечатляващите и популярни примери обаче е 54-годишният британец Тони Хладилника. В продължение на няколко години той участва в маратони с 42-килограмов хладилник, прикрепен за гърба му, и събира дарения за медицински изследвания, свързани с рака. Впечатляващо е как за едно денонощие Тони е минал 4 маратонски трасета в Лондон (168 км) под тежестта на кухненския уред.

Списъкът с подобни примери е много дълъг. Напоследък дори става все по-трудно да открием човек, впускащ се в по-значимо спортно предизвикателство, без да си е избрал кауза, без да цели рекорд или без да иска да покаже, че ще е пръв по някакъв начин. Отвъд модата и стремежите на егото тези тенденции имат една изключително важна и полезна страна – развиват култура на емпатията и дарителството. За много хора обвързването на спорт с кауза се явява и допълнителна мотивация, при която всички печелят – и те (защото им е по-трудно да се откажат), и тези, към които са насочени инициативите. Потвърждава го отново примерът с Тони, който е успял до момента да събере над 100 хил. паунда, или 500 паунда за всяка измината с хладилника на гръб миля.

През последните години се забелязва и силно изразена, засилваща се тенденция покрай спортовете и приключенията да се дарява. Това става на най-различни нива – индивидуално, семейно, корпоративно, дори масово. Най-силният пример е със състезанията по бягане, които традиционно привличат огромен брой участници. Според статистиките за САЩ и Великобритания този тип събития са основният източник на дарения, идващи от спорт. Само в рамките на една година най-големите 25 бегачески състезания във Великобритания са събрали общо 135 млн. паунда за благотворителност. Впечатляващи са данните на Eventbrite и Just Giving, които бележат 700% ръст в броя на събитията за набиране на средства, използвали платформите от 2012 до 2016 г. Само за една година сдружението Relay for Life в Щатите успява да събере над 380 млн. долара чрез спортни събития, в това число бягане. Механизмът за генериране на средствата най-често е чрез отделяне на процент от индивидуалната такса за участие, предназначен за обща кауза или с възможност на избор. Даренията обикновено се пренасочват към фондации с благотворителни цели.

Следвайки спортно-дарителската тенденция, събитията стават все повече и съответно – конкуренцията между тях по-сериозна. Така на дневен ред започва да излиза изобретателността. Появяват се все повече нови формати за събития и кампании, които се открояват и преминават на по-малко отъпкани територии. Някои състезания стават по-екстремни или започват да включват хумор ("розовото" бягане срещу рака Race for Life Hike), други се опитват да шокират (лондонското Zoo's Streak for Tigers, в което бягат голи хора, изрисувани с тигрови шарки, за да подкрепят дивите животни).

Независимо от формата обаче резултатите са налице и видими и в България. Тук интересен и изразен пример е спортен клуб "Бегач". Той започва с дарителската си дейност още със създаването му и първите състезания през 2012 г. Според председателя му Еленко Еленков само за 2016 г. са събрали за благотворителност 53 590 лева. За 2018 г. сумата е 26 550 лева. Най-фокусираното върху дарителството събитие на клуба е 1000 km Balkan Charity Challenge - 11 дни с бягане и колоездене между Букурещ и София. Интересното при него е, че всеки участник избира кауза, за която набира средства. По този начин до момента чрез международното предизвикателство са дарени общо над 200 хил. евро, разпределени между кампании за болни или недоносени деца, за хосписи, за хора с аутизъм, за лечение на тежки болести, включително за социални организации като Multi Kulti Collective.

Любопитно е, както посочва основният организатор Станислав Иванов, че в началото повечето дарения са идвали от Румъния, където благотворителността е много по-насърчавана от законодателството и е част от културата, но през последните години българите стават все по-активни и през 2018 г. генерират повечето суми.

Освен благотворителността, част от масови спортни събития, в България започват все по-често да се срещат и индивидуални кампании. Важно е да се отбележи, че сред тях има такива, които се инициират от хора, които не са професионални спортисти, нямат амбиции за големи постижения, не ги води егото или модата, а по-скоро поривът да помагат. Схемите на дарителство могат да бъдат най-различни – някои отделят лични средства за важна за тях кауза, други помагат на свои близки, а трети на себе си, излъчвайки важни послания. Точно такива хора са Костадин Ганчев, Велизара Стоилова и Владимир Гюров. Никой от тях няма амбицията да бъде първият в нещо или да постави рекорд, имат 40-часови работни седмици, прекарват много време на компютъра, но са намерили начин да съчетаят спорта, с който се занимават, с нещо полезно за околните.

Костадин Ганчев (в средата) Източник: KrisoK Photography Преглед на оригинала

Да даряваш за другите

37-годишният Коста работи в автомобилния бранш и прекарва немалко време зад бюрото. Започва да се занимава с бягане преди пет години като рехабилитационни процедури след операция на коляното. Бързо се запалва по този спорт и става член на клуб "Бегач", участвайки в много от състезанията.

Преди началото на миналата година започва да прави план на какви събития да бяга и му хрумва идеята, че може да се мотивира допълнително с благотворителна кампания. Така решава да избере няколко състезания на по-дълги дистанции и да отделя по 1 лв. за всеки изминат километър, но само ако финишира. Даренията решава да дари на организацията ParaKids, която предоставя адаптирана екипировка и спортни занимания за деца с увреждания и нарушения в развитието. Хрумва му и че може да въвлече още хора в тази идея и така да се събере по-голяма сума. Създава профил в platformata.bg. Всеки, който решава да го подкрепи, избира сам с каква сума да стане това, а на страницата на платформата се виждат точните постъпления.

Докато участва в състезания и дарява, Коста забелязва един от позитивните ефекти на идеи като неговата: "Невинаги успявам да се подготвя за състезание толкова добре, колкото ми се иска, което води до неизбежното желание в даден момент да се откажа. Няколко пъти ми се случи след часове бягане да ми стане трудно и да започна да мисля за спиране. Чудех се дали да не прекратя след 10 - 15 км и просто да даря сума като за цялата дистанция. Мисълта за даряването и това, че съм решил да го правя само при завършено състезание, обаче не ми даваше да се откажа. Казвах си – помисли си пак... и продължавах да бягам."

Така, надъхвайки се сам, Коста успява да се включи в 7-8 състезания за една година. Със средствата, които дарява той, както и хората, които го подкрепят в платформата, се събират общо над 1500 лева, предоставени на ParaKids. В момента Костадин продължава да тича, планира следващите състезания и обмисля идеи как да съчетае хобито си с благотворителност. Според него подобни кампании биха имали успех, защото "хората имат желание да помагат, получават усещане за принадлежност и съпричастие". Позитивната му нагласа се подхранва и от прочетеното в един учебник по fundraising за неправителствени организации, в който пишеше, че "причина номер 1 за това хората да не даряват средства за каузи е, че никой не им е поискал".

Велислава Стоилова Автор : Николай Стойков Преглед на оригинала

Да мотивираш другите да даряват

Историята на Вели е от тези, които те карат да настръхнеш, да излезеш навън и да направиш нещо значимо. Тя е 31-годишна, занимава се с морска биология, но разказът й започва четири години по-рано. Тогава, точно по Великден, тя разбира, че 10-годишната й братовчедка страда от рядък вид рак на костите (сарком на Юинг). След като седмици наред се чувства безпомощна, й хрумва идея: "Живеех в Ирландия и реших да превърна предстоящото ми след три седмици пътуване до Лисабон в предизвикателство с кауза за събиране на средства за лечението. Допълнително исках да популяризирам болестта, за която аз лично не бях чувала нищо преди, за да може повече родители да са информирани."

Така Вели прави краудфъндинг кампания за набиране на средства и фейсбук страница и тръгва от Лисабон към София с колело. Планира го, макар колоезденето за нея да е нещо далечно (дори няма свое колело) и се впуска в тежкото предизвикателство, като не е спортувала от предишната година. Бюджетът й също е предизвикателен – взима последната си заплата и разполага с по 5 - 10 евро на ден, а колело купува за 350 евро. Заради обстоятелствата й се налага да си направи стегнат план и да се опита да бъде максимално бърза, преди да са й свършили парите някъде по средата на Европа. По време на подготовката си във фитнес преди началото на пътуването изминава максимум до 20 км на велоергометър, а плановете й включват 65 дни с по 100 км.

"Всички около мен мислеха, че ще се откажа след няколко дни, като видя колко е трудно, но всъщност тялото свиква лесно с натоварването и бързо започнах да напредвам, влязох в топ формата на живота си" – разказва Вели, която изминава до 160 км, карайки до късно през нощта. Така максимално бързо и евтино тя успява да навърти 5000 км за 65 дни през 12 държави. Докато кара, Вели успява да влага усилия и в дарителската кампания и я популяризира успешно. За няколко месеца се събират около 6000 евро, които се използват за покриване на разходи около лечението.

"Първоначално мислех, че ще са нужни много по-големи усилия за популяризиране на кампанията. Не беше ясно и дали тогавашната управа на "Фонда за лечение на деца" ще успее да покрие необходимите операции и химиотерапии. Слава богу, те поеха тази главна част от лечението, иначе щяха да са необходими още десетки до стотици хиляди евро" – споделя Вели, чиято братовчедка в момента е едно превъзмогнало тежката болест 14-годишно момиче. Освен дарените средства за Вели тази кампания е изключително важна и защото й помага да покаже съпричастност, като преминава през лично предизвикателство, докато братовчедка й минава през огромното и много по-тежко свое – "така я разнообразявах от разстояние, пращах й картички и я карах да мисли за по-цветни неща от живота".

Владимир Гюров Преглед на оригинала

Да покажеш, че нещо е възможно

Влади е на 37 години, работи в IT компания на пълен работен ден и се занимава активно с толкова много спортове, че може да засрами повечето си връстници – баскетбол, ски, колоездене, тенис на корт. "Малката" подробност при него е, че прави всички тези неща, въпреки че долните му крайници са обездвижени. Инцидентът, който го оставя в инвалидна количка, се случва, когато е 18-годишен, запален шосеен колоездач, блъснат от невнимателен шофьор.

Въпреки това Влади намира възможност да продължи да бъде активен и дори започва да тренира нови за него занимания, каквито са ските. Преди инцидента той няма опит със зимните спортове, но намира адаптирана спортна екипировка, с която да тества и усъвършенства техниката си. Оказва се единственият в България.

Трябват му само два сезона, за да напредне бързо със специалните сит-ски, и твърди, че е достигнал максималното възможно ниво на умения, което може да постигне в нашите курорти. Справя се толкова добре по пистите, че му хрумва дори да опита да се включи в следващите зимни параолимпийски игри след три години в Пекин. Тук обаче се появяват първите ограничения, които съвсем не са свързани с тялото му, а с парите.

"Санитарният минимум за правилна професионална подготовка за подобно състезание възлиза на 30 хил. лв. на сезон" – казва Влади. Тъй като не вижда друг вариант да постигне мечтата си, IT специалистът решава да направи кампания за набиране на средства. Още не я е стартирал официално, но планира скоро да го направи. Междувременно работи по кратко видео, разясняващо всички негови спортни занимания с основен фокус върху плана му за подготовка за участието в зимната параолимпиада. "Досега не съм реализирал подобни кампании, но основно ще разчитам на средствата, които предоставят платформите в интернет – социални мрежи, платформи за дарителски кампании и други" – споделя Влади. Следващата му стъпка е да събере средства, достатъчни за тренировъчни лагери в чужбина с професионални ски инструктори, които са запознати със спецификата на състезателното каране при този адаптиран за хората с увреждания зимен спорт.

Другата важна негова цел е по-обща: "С активния ми спортен и социален живот искам да помогна за повишаването на информираността на обществото относно хората с увреждания, както и пълноценния начин на живот, който те могат и е редно да водят. Това е важно както за "потърпевшите", така и за "здравите" елементи на социума ни."