Капитал: Light
Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
- Време е отношението към пълните хора у нас да се промени към разбиране, приемане и грижа.
- Стигмата "дебел" не е помогнала на никого да отслабне.
- Какво означава понятиeто body positivity и може ли да се стигне до крайност.
"По-добре на хероин, отколкото дебел" - това е надпис върху сграда на софийския бул. "Евлоги Георгиев", който стои поне две години, преди да бъде изтрит. Неизличим спомен на Севда Каменова, която цял живот се бори с килограмите или по-скоро с обидите, на които е подложена заради тях. "Докато бях студентка, минавах покрай него всеки ден, чувствах се като ритната в корема. Дори и днес, когато надписа го няма, се чувствам все едно е татуиран върху цялото ми същество." Такъв графит е показателен за настройката на нашето общество.
Друг болезнен спомен на младата жена е от пътуване в такси - броячът е очевидно е нередовен, Севда прави забележка за цената. Шофьорът набива спирачки с репликата "Слизай, ма, кюфте!". А когато обидите са в детска възраст, те нанасят травма за цял живот. "Дебелак, прасе, свиня" и след това бой, това е само част от тормоза, на който героят във филма на Драгомир Шолев "Прасето" е подложен всеки ден. Режисьорът казва, че снима този филм, защото се е ужасил до каква степен нетолерантно и агресивно е станало българското общество. Премиерата на "Прасето" беше преди три години, но оттогава се е променило малко. "Въпреки че филмът е художествен, а не документален, дванадесетгодишният актьор преживява много трудни моменти, защото сценарият му напомня неговия собствен живот и обидите, с които се сблъсква.
Body shaming-ът и дори фобията от дебелите (fatphobia) е проблем в цял свят и е само един аспект от трудностите на пълните хора. Редица проучвания доказват, че фирмите наемат много по-рядко хора с повече килограми, а ако вече работят, те са дискриминирани на работното си място, в самолети, в училище, при лекари, всъщност почти навсякъде. В отговор през последните години в САЩ и Западна Европа се зародиха тенденции като body positivity и body neutrality - целта е хората да обичат себе си или поне да не се мразят, независимо от наднорменото си тегло, без да обръщат внимание на силния натиск от модната индустрия, пластичната хирургия и инфлуенсърите за нереалистични представи за външния вид. Друга цел на това социално движение е всички да се научим да сме по-толерантни един към друг и по-малко нараняващи.
През 2016 г. една от първите plus size модели, Ашли Греъм, се снима за корицата на Sports Illustrated. С тази фотосесия тя направи революция в модната индустрия - ерата на опасно слабите модели на 90-те и първото десетилетие на ХХ век приключи. През 2018 г. закръглената Палома Елсесер беше на корицата на Vogue, същата година и певицата Нета Барзилай, която след Адел също постави въпроса за безумното изискване на индустрията към изпълнителите да са слаби, спечели "Евровизия". Днес масовата публика започна да вижда и реални хора с техните реални килограми по подиуми и списания. Британската актриса Кейт Уинслет също се превърна в една от вдъхновителките на body positivity движението, а в момента истинска икона е американската певица Лизо, която води риалити шоу за закръглени танцьорки. Марката Good American на сестрите Кардашиян за бански и джинси за пълни хора е само един от многото световни примери за брандовете, които обръщат внимание на нуждите на реалните си клиенти, а не на фантазиите на дизайнерите. В САЩ е много активна асоциацията против дискриминация на пълните хора NAAFA.
Възможна ли е body positivity вълна в България?
У нас идеята за body positivity си пробива път по-трудно. "Причината е, че да си дебел и щастлив са несъвместими понятия за българското общество. Ако случайно не си нещастен, ще направят всичко възможно да те направят такъв. И после ще се оправдаят, "че ти мислят доброто" и "ма то не е здравословно", докато пият трета водка на обяд или ядат вафла", казва Севда Каменова. Въпреки това напоследък все повече се говори по темата и в България, хубавото е, че табутата се разчупват стъпка по стъпка.
Преди два месеца редакторка в едно от предаванията по БНТ, Десислава Христозова, издаде книгата "Тихо, за това не се говори" (изд. Ava books), в която описва какво е да живееш с наднормено тегло, а театралният режисьор Стайко Мурджев постави пиесата "Дебело прасе" на американския драматург Нийл Лабют в Младежкия театър (постановки ще има на 30.09,12 и 13.10) . През 2021 г. се проведе и първият конкурс "Мис Плюс сайз".
Мурджев споделя, че води битка с излишните килограми от десет години. Преди това, като студент в театралната академия, е бил болезнено слаб. Чувства, че има нужда да говори на глас за килограмите, а неговата форма на публично споделяне е театърът - "много исках да отворя темата, българите са толерантни към собственото си напълняване, на плажа е видимо, особено при мъжете над 35 години, но същевременно са жестоки, когато другите са с наднормено тегло".
Той става свидетел как музикант, поканен да свири в заведението на негови приятели, поставя условие на входа за вечерта да бъде сложена табела "Забранено за дебели". Според Стайко Мурджев у нас масово хората не се свенят да обиждат - "едната от причините е, че не са образовани по темата, другата причина е заблудата, че дебел означава лаком или мързелив".
Поставянето на "Дебело прасе" му помага да избяга от усещането за вина. Заради масовия мит, че ако си дебел, значи ядеш много, пълните хора страдат от постоянно чувство, че не правят нещо както трябва. "Не може да се слагат всички под общ знаменател, това, че някой е дебел, не означава задължително, че яде много, съществуват и доста хора със здравословни проблеми или генетична обремененост." Стойко Мурджев се е подлагал на всякакви диети и постоянно са му повтаряли да яде по-малко. Докато един ден след преглед при кардиолог медицинска сестра го насочва да се изследва за инсулинова резистентност и се оказва, че страда от нея.
"Затова съветът "яж по-малко" може да е много вреден, ако се изостря инсулиновата резистентност, трябва да се предприеме медикаментозно лечение, човек да се движи, предписанията не се свеждат до ограничаване на храната", споделя режисьорът. За съжаление той открива за здравословния си проблем след осем години ходене по мъките, в момента пие шепа хапчета за болести, произтичащи от наднорменото му тегло.
Има пълно щастие
"Медиите и особено българската култура внушават, че ако си пълен, не можеш да обичаш и да бъдеш обичан, че не можеш да имаш пълноценна романтична връзка", казва Стайко Мурджев. Той бил убеден дълго време, че няма как да намери постоянен партньор, докато не отслабне, а всъщност намира и в момента е въодушевен. "Най-щастлив съм бил в живота си с най-многото си килограми на гърба, дебел не означава нещастен", обобщава режисьорът.
Десислава Христозова, авторката на "Тихо! За това не се говори", потвърждава думите му. Тя поддържа и канал в YouTube "Деси, къде си?", в който разказва за живота си на пълен човек - освен че е майка на три деца, в момента се радва и на щастлива любовна връзка. "Преди месеци разбрах, че килограмите наистина няма нищо общо с любовния живот, имат общо с това обществото да ме приеме като човек."
Това е и мотото, с което живее и българката Пам Велидис, плюс сайз модел от няколко години - "мога да съм пълна и щастлива и се опитвам да го покажа на младите в България". Като ученичка тя страда от белодробни проблеми, лежи дълго в болница, заради алергии пие сериозни лекарства. "След поредното хоспитализиране бях толкова напълняла, че ми ставаха само нощницата и якето. Когато се върнах в училище, беше брутално", спомня си Пам, която в момента е на 33 години. Случвало й се е да се размине с жена, която да се обърне след нея и да й каже "ако бях толкова дебела, щях да искам да умра". Пам си признава, че е минала през много трудни моменти в живота си - зверски диети, хранителни разстройства, депресия. "Чувствах се отвратително, тийнейджърите още нямат механизми да се защитят, крехки са." Съучениците от съседните класове често са лоши. "Живяла съм в чужбина и никъде не са ме обиждали толкова, колкото тук", казва тя.
Какво е да си плюс сайз модел в България
Пам Велидис все пак успява да се съвземе. Един ден вижда моден конкурс, изпраща собствени снимки и го печели, това й вдъхва увереност да стане плюс сайз модел, междувременно завършва и социология. Тя се занимава с популяризиране на тенденцията за body positivity и е плюс сайз модел, защото смята, че са смислени промени в обществото ни, които вдъхват надежда - "огромен процент от хората израстват със сериозни травми и им е много трудно да се опълчат, ако всички ги мачкат и няма кой да им подаде ръка и даде пример". Професията на модел й харесва, но там също се сблъсква с предразсъдъци и обиди. "Казвали са ми, че трябва да се примиря с по-малко заплащане, защото не мога да се мисля за истински модел, щом съм пълна, при положение че те ме викат именно за плюс сайз фотосесия." Чувала е какви ли не обиди и от фотографи. Пам споделя, че усещането й е, че в България най-важен е външният вид - "никой не обижда лоши, крадливи или лъжливи хора, обиждат те или защото си твърде слаб, или твърде дебел, или защото си ром или гей".
Другата болка на Пам Велидис като плюс сайз модел е, че тук трудно се намират хубави дрехи за пълни хора, например "H&M България" са махнали всичките си плюс сайз размери от физическите магазини. "Тези, които шият специално за жени с форми като мен, правят предимно дълги грозни черни дрехи, все едно е престъпление пухкавите жени да показват каквато и да е плът или да носят цветове". Веси Маринова е друга млада жена у нас, която иска да изрази позиция, че не е престъпление да си плюс сайз и да носиш секси дрехи или да показваш тялото си. Тя спечели конкурса "Мис Плюс сайз" през 2021 г., а последователите й в TikТok са над 60 хиляди.
Ползите от откритото говорене
След като излиза книгата на Десислава Христозова "Тихо! За това не се говори", тя получава редица съобщения от хора, които са й благодарни, че е била толкова смела да разкаже за живота си с много килограми и по този начин е описала и техните проблеми. "Преди, като ме обиждаха, се разстройвах, прибирах се и се наяждах, сега вече осъзнавам, че често хората обиждат, защото не знаят с какви трудности се сблъскваме ние, дебелите хора", казва Десислава. Това я подтиква да опише травмите от училищните нападки срещу нея, по-късно в живота проблемите с намирането на обувки, дрехи, ходенето на планина или на лекар. "Исках да разкажа личната си история, за да отприщя разговора за килограмите. Вярвам, че като се говори, хората малко по малко ще свикнат с темата", казва Десислава.
В книгата си тя включва интервюта с психолог, с бивша наркозависима жена, която прави паралели между пристрастяването към наркотиците и храната, разговоря с най-тежкия българин, с възрастен мъж, който е отслабнал и преобразил живота си на 70 години. След дългата работа по книгата си, провеждане на анкети, интервюта и разговори с анонимно споделящи хора Десислава стига до извода: "Жените много се притесняват за килограмите, докато на дебелите мъже се гледа по-благосклонно в обществото, той е мечо и е симпатичен."
Думите й за стигмата и притесненията потвърждава и Севда Каменова - "тренирах повече от година, въпреки че инструкторът, на когото плащах немалко пари, ме гледаше погнусено и ме записваше тайно. Не искам да знам какво е правил със снимките и записите". Тя споделя, че един от големите й страхове е, че някой ще я снима тайно и ще пусне нейни снимки или видео в социалните мрежи, за да й се подиграват - "да си дебел в България е като да живееш под микроскоп. Никога нищо не ти се прощава".
Oт positivity към neutrality и колко е важна превенцията
"От една страна, body positive движението e прекрасно нещо, но, от друга страна, ме е страх да не се идеализира наднорменото тегло", казва Десислава Христозова. Към това предупреждение се присъединява и режисьорът Стайко Мурджев - "body positivity не трябва да се превръща в упойваща тенденция, важно е да се знае, че над определено тегло здравето е застрашено". След което показва шепата лекарства, които пие всеки ден.
Важно послание, което Десислава отправя в книгата си, е "не ставайте като мен, защото е опасно за вашето здраве". Тя е приела за нейна лична кауза превенцията, обучаването на ученици и спирането на тревожната тенденция към затлъстяване и дава пример с поредицата, която снимат с Мира Добрева, "Столетниците на България" - "няма нито един пълен столетник".
Според проучване, публикувано през 2017 г. в Lancet, ако тенденциите се запазят, към края на 2022 г. делът на децата и юношите на възраст между 5 и 19 години със затлъстяване за първи път ще надмине този на онези, които са с поднормено тегло. Данните* на СЗО сочат, че 1 от всеки 3 деца на възраст от 6 до 9 години в повечето европейски страни страдат от затлъстяване. "За здравословните навици на хранене са отговорни родителите, те са тези, които поставят храната на масата", подчертава терапевтът Милена Ташкова, която се е специализирала в работата с хранителни разстройства. От нейната дългогодишна практика с фондация "Живот на килограм" е видимо, че често децата, които имат хранителни разстройства, могат да се люшкат от едната в другата крайност - да са пълни и после да започнат да страдат от булимия или анорексия. "За съжаление децата страдат от подигравки и на собствените си родители", казва Ташкова. Понякога нараняващите думи са казани със съвсем мил тон като "тортичка, прасчо, бухтичка" - "правилното отношение на родителите към проблема е ключово, за да не се стигне до хранително разстройство или опасно наднормено тегло". Нейните наблюдения са, че често самите родители имат проблемно отношение с килограмите си и храната. Тя подчертава, че една от най-грешните практики е детето да се награждава или лишава от храна. Не трябва да се натяква на децата, че трябва да отслабнат или да не ядат. "Родителят, без много да говори и в никакъв случай да не обижда и санкционира детето си, така че да се срамува или да развие чувство за вина, трябва да осигури на масата здравословна храна, от която детето да не се чувства гладно", категорична е Милена Ташкова.
Засега законите в България не помагат за решаване на проблема, във Великобритания например има по-висок данък за продукти с много захар, в отговор "Кока-Кола" намалиха съдържанието на захар в продуктите си. Английската здравна асоциация има калкулатор на сайта си, на който може да изчислите индекса на телесната си маса, като под внимание се взимат и възрастта, полът и етносът: www.nhs.uk.
"Цял живот правих грешката да искам да стана слаба и да сваля 40 килограма наведнъж, а трябваше да искам да сваля поне 10% от теглото си и така стъпка по стъпка", казва Десислава Христозова. Десет процента свалени от теглото намаляват кръвното налягане и риска от диабет и някои видове рак. Много лекари са й казвали - "понякога дори е по-полезно да си 100 килограма, но да спортуваш и да се храниш здравословно и да се поддържат стоте килограма, отколкото това, което правя аз: да свалям и качвам - теглото ми варира от 74 до 134 кг". Именно на всички, на които body positivity тенденцията им се струва крайна или трудна за възприемане, авторката на книгата The Body Joyful Ан Поарие предлага термина body neutrality: не е задължително да обичаме телата си, ако не изглеждат така, както ни се иска. Достатъчно е да ги приемаме или да сме поне неутрални към тях и най-вече да не се мразим.
Севда Каменова споделя, че винаги е била това, което хората наричат "закръглена". "Но, честно казано, ако не бях подложена на постоянен body shaming, а вместо това някой ни беше научил в училище за здравословното хранене и начин на живот, може би нямаше да напълнея в университета." Тя си спомня, че в 12 клас е била 58-65 кг, но всички останали са били не повече от 50 кг - "звездите по списанията твърдят, че тежат 49 килограма. Това беше ерата на Бритни и Кристина и дънките с ниска талия колко хранителни разстройства са отключили - не ми се мисли". Истината е, че никой не е започнал да се храни здравословно и да спортува повече само защото някой го е обиждал и тормозил.
Как да не обиждаме: дебел или пълен, пухкав, закръглен, плюс сайз?
Десислава Христозова отделя голяма част от книгата си на всички евфемизми, с които са я наричали през годините - "от закръглена до бухтичка", тя предпочита да я наричат дебела в лицето вместо зад гърба й. Но в българския език "дебел" категорично носи негативна конотация и се възприема като обида. "Правилно е да се казва "пълен", дебел е оценъчно и осъждащо", обяснява терапевтката Милена Ташкова. Американското заглавие на постановката "Дебело прасе" е Fat Pig и Мурджев споделя, че с преводачката са имали лек спор как точно да е на български - "зрителите веднага възприеха заглавието като обида, тук няма две мнения". На същото мнение е най-тежкият човек в България, който Десислава интервюира за книгата си - "не обичам да ме наричат дебел и ти не трябва да позволяваш да те наричат така".
За да постигнем по-голямо разбиране и да не се стига да обиди и тормоз, трябва да се мине през възпитание - не само на децата, но и на възрастните. "За мен обаче виновни са и учителите, които масово са в пенсионна възраст, а разбиранията им са морално по-остарели и от дънките с ниска талия", казва Севда Каменова. Тя допълва, че е важно да се работи и на ниво "ментално здраве" - то е неразривно свързано с физическото. Децата тепърва развиват емпатията и емоционалната си интелигентност, а ако ги възпитават емоционално неинтелигентни хора, има опасност жестокостта да се превърне в перманентна арогантност. "Да не забравяме, че в България сме изолационисти може би защото на подсъзнателно ниво осъзнаваме колко много ни липсва хоризонт на духа. Затова се вкопчваме в чергата и отхвърляме всичко чуждо и ново и най-вече либерални ценности", завършва скептично Севда. Трудно и бавно, но промяната в отношението се случва и тук, тепърва ще наблюдаваме как се развиват новите нагласи и се променят приоритетите и ценностите на българите.
*Докладът на СЗО за наднорменото тегло:
15 коментара
Дебелите много рядко са "Борн дис уей", т.е. теглото им е следствие от лични избори. Опасно е това ултралевичарстване, защото по абсолютно същата логика може и пияниците да искат да се отнасяме с разбиране към тях и едва ли не да ги насърчаваме, изпълнени със емпатия към тежкия им живот.
Точно гранто-жълтопаветната т.нар. "либерална" общност е допринесла най-много за обидното и унизително отношение към хората с наднормено тегло в България. Да си припомним как ведомствените им карикатуристи и медии представят Пеевски, майка му, Борисов и пр., говорят за свине, ПРАС-прес и пр. подигравки и внушения. За лумпен-електората им и безбройните обиди и колажи по соц. мрежи и форуми да не говорим.
И същите тия сега тръгнали да говорят за предразсъдъци на тема тегло ... Алоо!
А иначе в статията се възмущават, че българинът отхвърлял т.нар. "либерални ценности". Естествено, че ще ги отхвърля, след като са една радикална и опасна идеология. Както изкараха лицата със сексуални отклонения "нормални", така ще направят и с пълните. Ще внушават на децата в училище, че да си с наднормено тегло е също толкова естествено, колкото и с нормално, и ония ще се тъпчат още повече. И без това 2/3 са над нормата вече, а мотивацията за отслабване се движи единствено от стереотипите и стандартите са красота, съответно и от комплексите, произтичащи от тях. Друг е въпросът, че тия идеали са леко изопачени от западните медии и култура в посока надолу, но да се изкореняват напълно е още по-опасно. А и невъзможно, защото има и вроден елемент, плод на еволюцията.
Може би следва да се уточни, че говорим за пренебрежителното отношение към лицата със свръх-наднормено тегло. Иначе ако имаше чак такъв натиск върху пълните по принцип, щеше ли проблемът с килограмите да е толкова масов?
Това е въпрос на възпитание. На хората требва да се обяснява от най-ранна възраст, че много от "по-пълните" страдат от здравословни и психологически проблеми, от зависимост; че се борят с килограмите и какви трудности срещат с това, а не че са мързеливи и лакоми, каквито ги изкарва включително и американското кино. Т.е. западната култура, пред която жълтопаветниците се прекланят.
Нещо повече, в традиционните български разбирания е по-малко престижно да си кльощав, отколкото тип Ути Бъчваров или дори само с добре оформен корем.
Интересен текст определено. Поздравления!
Определено оказва отрицателно влияние върху личния живот. Пиша от опит - строен, стегнат, атлетичен до към 35, отпуснат, със шкембе и около 30 кг. повече сега. Напъните за проява на разбиране и съчувствие към хората с наднормено тегло са разбираеми, човечни и следва да се насърчават. Същевременно следва да сме наясно, че излишните килограми влошават качеството на живот в геометрична прогресия - пак от опит. Става дума за ниска подвижност, ниско самочувствие, задъхване след три етажа по стъпалата, невъзможност да участваш пълноценно в дейностите които хората с нормално тегло възприемат като нормални. Добавям депресия и пак - за интимните отношения - много по-трудно ако въобще се достига до необходимото ниво на ерекция, а дори и да се стигне до там - за колко време? Минута, пет? Отделно от това практически всички привлекателни жени с нормално тегло също предпочитат за партньори привлекателни мъже с нормално тегло. За учудване ли е? Мисля, че си е напълно естествено. В моя случай се добавя високо АйКю и като следствие - способност безмилостно и точно да анализирам случващото се. Не е сред най-приятните занимания. Така че, носете си старите дрехи, момчета - онези които сте носили преди да почнете да ги качвате килограмите, много ходене, повече движение, зеленчуци, пилешко и без алкохол. Това което ще спечелите в дългосрочна перспектива е много повече от кратковременното усещане на задоволеност което се постига с тройка с гарнитура, пържени картофки, Загорка и някоя пастичка за десерт. Дерзайте!
Да, безспорно генетичната обремененост има своя дял, но със сигурност делът не би следвало да е по-висок от 5-6%. Терапетвката правилно казва къде е "заровено кучето", а именно на 1. място непълноценната и некачествена храна, и 2. място обездвижването, които са под контрола изцяло на родителите, и никакви оправдания не са приемливи.
Относно предразсъдъците -в детска и тийн възраст, те са по всеки един параметър, така че не би следвало конкретно на теглото се обръща по-специално внимание.
Съгласен съм с изразените мнения, че по същата логика следва да се отнасяме и с останалите от тн. порочни поведения с разбиране, вместо да ги наречем с истинското им име, а именно - болест.
Само така са възможни активни стъпки в желаната посока.
А, иначе преди години имаше изследване, според което тн. пълни хора са по-щастливи от тн. слаби ;)
"Друг болезнен спомен на младата жена е от пътуване в такси - броячът е очевидно е нередовен, Севда прави забележка за цената. Шофьорът набива спирачки с репликата "Слизай, ма, кюфте!""
- Честно казано, винаги съм смятал за несправедлливо дебелите да плащат същата цена за транспорт, особено в самолет, както и два, дори три пъти по-леки от тях хора. Това е отявлена дискриминация към хората с нормално тегло!
Нерядко съм виждал дебел човек, поради обемистото си тяло, да е заел две места в метрото или автобуса.
Който ползва повече ресурси, плаща повече, това е очевиден принцип! Дреме ми за това кой как гледа на теглото си, стига дебелаците да не крадат така от хората с нормално тегло!
До коментар [#6] от "beachball":
Когато бях ученик, в класа ни имаше точно двама дебели човека. Класът ни наброяваше 42 човека в периода 4-7 клас (това в периода края на 70-те, началото на 80-те). Подобно беше положението в съседните класове. Дори да предположим, че всички случаи на дебели хора тогава са се дължали на "генетични причини", това не прави 5-6%, а 3-4%. И понеже съм наясно какви бяха навиците на съучениците ми тогава, аз лично смятам, че процентът на генетична обремененост не следва да е по-висок от 1% (или по-малко, аз лично комай съм попадал на един единствен такъв случай в младежката си битност - един мой съученик тежеше 82кг във... втори клас, като с огромни тегло и размери бяха и родителите му. Тогава аз тежах 23кг, а в същия клас имаше момченце тежащо 19кг - мереха ни в училище всеки месец). Останалото е лакомия, слабохарактерност, обездвижване и т.н. личен светоглед.
До коментар [#7] от "keen":
За градски транспорт как да е. Но да летиш и да ти кажат, че трябва да доплатиш за 3-4 килограма за теглото куфар над разрешеното, а до теб някой/я със сериозно наднормено тегло да плаща същата цена като теб, е просто дискримация и такса за това че си слаб. Виждал съм и допълнителен колан да дават в самолета на някакъв, който заемаше две седалки.
Иначе съчувствам, разбираемо е, че не е приятно да бъдеш бодишеймван. Също така имам доста познати успяли да се справят със много спорт и по-малко ядене.
Тялото е същото като автомобила. Ако гори 5 литра на сто и ти му сипеш 7 литра и минеш 100 км - ще ти остават 2 в резервоара. Повтаряш стъпката и имаш 4 литра в резервоара. Повтаряш същото и имаш 6 литра в резервоара, на 5-тото ядене (зареждане) - вече си с 10л/кг по-тежък, защото си консумирал 10 литра по-малко, отколкото си сипал/изял.
Така и с яденето - човек на ден изразходва няколко калории, ако изядеш повече от изразходваното - останалите си остават в тялото под формата на екстра маса. Ако ядеш повече от колкото изразходваш години - ще си с много наднормено тегло, и обратното - ако ядеш по-малко - ще си много слаб и немощен.
Най-важното нещо в храната са калориите, следвани от протеини/въглехидрати и мазнини. Калориите са като горивото от примера с колата.
Иначе този плюс сайз модел - ами аз не виждам нищо привлекателно в това, че мадамата хапва като за три трениращи девойки.
Боди позитивитито трябва да е към хора с недъзи, а не към хора с апетит и неумение да оставят вилицата...
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.