Капитал: Light
Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
"Аз вече не разбирам от изкуство, с успокоение казва художникът Венцислав Занков, едно от утвърдените имена в българското съвременно изкуство и с постоянно присъствие в развитието му през последните три десетилетия. Вече единственият ми критерий за качество е, като видя нещо, да ми се иска да го бях направил аз."
Можем да добавим, че със сигурност има хора, които биха искали те да са автори на това, което Занков е създал през годините. Началото на пътя му е до голяма степен провокирано от духа на времето, в което артистичните проекти са част от гражданските действия.
През 1991 г. той се залива с животинска кръв насред снежната Докторска градина за пърформънса "Червено I". Както Занков пише в дисертацията си "Тялото на художника в изкуството на прехода": "В краха на ценности и системи единственото присъствие на художника може да е гол и в кръв." Така той дава начало на интересния си творчески път, в който живописта, скулптурата, пърформънсът и мултимедията съжителстват или доминират едно над друго в различни периоди. През годините основава седмичния дискусионен клуб "На тясно" в "Хамбара" (2004 - 2008), вестник "39 грама" (2005 - 2008), преподава в НБУ, има и железен орден за постижения в съвременното изкуство на негово име. "Скандален" е дума, с която често е описван в този период. В биографията му дори попада награда на Българската филмова академия за поддържаща мъжка роля във филма "Семейни реликви".
Новата му изложба се казва "Пред мен" и на фона на тази биография тя предлага едно по-концентрирано преживяване. В пространството на галерия "Райко Алексиев" са подредени работи, създавани през последните три години: 12 голямоформатни платна, скулптури от чугун и неон, които разглеждат темата за природното и социалното, екологичното и разрушителното през формата на дървета, оголени клони, човешки фигури.
Занков разказва, че разходките с малкия му син са едно от основните вдъхновения. "В един момент ми стана интересно какво той вижда, как изглежда светът през неговите очи. Затова и съм закачил платната по-нагоре от обичайното." Говоренето в първо лице единствено число при финализирането на експозицията не е случайно. Занков не работи с куратори, за него дори "куратори в България няма".
Според артиста колкото по-малко хора са замесени (дори като публика), толкова по-директно се предава цялостното послание. "Изложбата не стои толкова добре, като има много хора в залата. Ето сега, когато сме само двамата, е идеално, като има трети човек, вече нещо пречи." Като че ли практиките на социално дистанциране работят за него в случая. Рисуването по сегашната серия продължава и по време на изолацията (като почти всеки художник и той казва, че рестрикциите около пандемията не са променили ежедневието му особено).
Не е изчезнало и раздразнението, с което говори за настоящето. Според Занков в момента има тотално объркване на глобално ниво в мисленето за изкуство: "Концептуализирането на всичко в изкуството днес води до това в един момент изкуство да няма." А на местно ниво той вижда среда, която е раздирана от "писане на проекти", "кланове", "превръщането на социалния капитал във финансов". Това пречи и на документирането на историята на съвременното изкуство у нас. "Хора и дейности олекват за сметка на други въпреки тежестта, която са имали преди време."
Венцислав Занков разчита изцяло на себе си в старанието да не се повтаря през годините, да изследва нови посоки и да го прави по начин, който не чувства като компромисен. "Изкуството трябва да е повече от това, което виждаш, да отваря хоризонти. Както е казал Милан Кундера: "Ако един автор е по-умен от произведението си, той трябва да се занимава с нещо друго." Вече над 30 години Занков не се е колебал с какво да се занимава.
"Пред мен" е в галерия "Райко Алексиев" до 30 юни.
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.