20 въпроса: Жанина Драгостинова

Най-голямото предизвикателство във вашата работа?

В превода: първите 50 и последните 50 страници. Бавно и трудно свиквам с гласа, със стила на поредния автор. А накрая хем искам тази книга най-после да свърши, хем страдам от предчувствието за раздялата. Знам, че в деня, в който напиша последната дума, ще полетя в нищото. В журналистиката, която напоследък по-рядко практикувам: намирането на нова гледна точка към теми, с които вече съм се занимавала. Усещането на повтаряемост е мъчително.

Как бихте обяснили това, което правите, на едно 5-годишно дете?

Не знам. Опасявам се, че не разполагам с лексиката от дигиталния свят на днешните петгодишни. Първо ще трябва да го разпитам какви филмчета гледа, какви игри играе и какви са думите, които чува там, пък после ще пробвам да се вкарам в тях.

Как си почивате?

Спя следобед. Бъбря с приятели, повече онлайн, отколкото офлайн. Ако съм до морето, просто го гледам. Поливам цветята на балкона. Разглеждам кулинарни сайтове в интернет и готвя. Мия чинии ръчно, не с миялната машина.

Какво ви зарежда?

Талантът на другите.

Какво ви разсмива?

Какво ли не? Винаги се опитвам да открия и смешната страна на нещата.

Какво ви натъжава?

Аз съм трагедиен персонаж, сигурна съм, че един ден ще се наложи да изляза на авансцена, да произнеса разтърсващ монолог, разкайвайки се за всичко, и накрая да гаврътна чашата с отрова. Знанието за този предстоящ финал ме натъжава не за друго, а защото няма да чуя аплодисментите.

Какво ви вбесява?

Собствената ми глупост, акълът, който ми идва по-късно. "Как можах да не се сетя за точната дума в точния момент?!"

Личност, на която се възхищавате?

Изпитвам възхищение към хора, които са открили себе си, които знаят какво искат да направят и го правят независимо от конюнктурата, които не се влияят от моментните вкусове на множеството, не желаят на всяка цена да му се харесат, просто вървят по пътя, който сами са си определили. За всичко това е необходима огромна вътрешна сила и самоувереност.

Кое свое качество харесвате най-много?

Лоялност.

А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?

Нетърпеливост. Често бягам на място и искам нещата вече да са станали.

Каква суперсила бихте искали да притежавате?

Да лекувам. С една дума, да премахвам болестите, ако не може на човечеството, то поне на най-близките ми хора.

Последният подарък, който направихте/получихте?

Подарих играчка на дете на година и половина и получих най-чаровната усмивка.

Три места в интернет, които посещавате най-често?

Facebook, spiegel.de, имейла си.

Къде бихте искали да живеете?

Курт Тухолски има стихотворение "Идеалът", което започва така: "Да, ти това би желал: вила с голяма тераса в полето, отзад - "Фридрихщрасе", отпред - морето; с прелестен изглед, светско-първичен - от банята виждаш върха епичен, но вечер отиваш в кино луксозно" (превод Венцеслав Константинов). В духа на това стихотворение и аз бих искала да живея в село в Швейцария с Алпите отзад, Черно море отпред, отляво София, отдясно Виена.

Коя е последната книга, която прочетохте?

Двете последни, които превеждах: "Кралицата мълчи" и "История с призраци" на австрийската авторка Лаура Фройденталер. Много интересна и талантлива писателка.

Най-интересното място, на което сте били?

Прекосяване на Норвегия от юг на север. Четири-пет часа от двете страни на пътя само брезички.

Мото или цитат, близък до философията ви за живота?

Колебая се между "Утрото е по-мъдро от вечерта" и "Вечерта е по-мъдра от утрото". Втората поговорка си я казват германците и поляците, които вероятно за разлика от нас успяват да извлекат поуките от преживяното.