Всяка седмица получавайте най-важното и интересно от ритейл сектора във вашата поща
Темата накратко
Въпреки някои проблеми по веригата разделно събраната пластмаса и опаковки в България реално се рециклира.
Страната ни има мощности и добри позиции за рециклирането на пластмаса, като от години работи и с вносна суровина.
Място за подобрение има: много пластмаса от опаковки още потъва в депата и системата има потенциал да събира и преработва повече.
Има ли смисъл да си изхвърлям пластмасата разделно? Този въпрос периодично изниква в съзнанието, след като прилежно сте измили и сортирали отпадъците си, но шарените кофи за пореден път преливат и опаковките се търкалят около тях в праха. А и на всички е ясно, че "така и така всичко ще попадне в един камион". Ще се изгори, ще се зарови, а накрая ще стигне и до океана.
Въпреки моментите на скептицизъм всъщност краткият отговор е да, смисъл има. И даже няма друг начин. Но светът на българската пластмаса остава пълен с абсурди.
Организациите по оползотворяване, които менажират шарените контейнери, твърдят, че преизпълняват целите си за рециклиране. България има големи възможности за преработка на пластмаса и няколко големи предприятия, които рециклират. Те от години работят в голяма степен с чужда суровина и решават част от европейските проблеми. А на финалната права на пластмасовата верига има и три циментови завода, които изгарят под формата на RDF това, което не е рециклирано.
Дотук добре. Но после идва абсурдът. Въпреки че всички звена по-веригата съществуват и всеки може да се похвали с успехи, сметищата в страната се пълнят по-бързо от планираното, а София е близо до криза с отпадъците. Системата за разделно събиране от години не се надгражда и не реализира пълния си потенциал. А гражданите масово не вярват, че нещо смислено се случва с опаковките им от пластмаса.
Най-статични по веригата са общините, а начинът им на управление на отпадъците често подкрепя статуквото и определени кръгове от фирми, печелещи от различните дейности като транспортиране или сепариране през такса смет. Към това се прибавя и политическото нежелание да се промени начинът на формиране на такса смет. Този удобен боклучен унес сега има шанс да бъде разбъркан от Брюксел и "кръговата икономика". Стига страната да пожелае да тръгне по по-сложния, но по-устойчив път.
Удавени в пластмаса
"Материалът, който ще спаси света". С тази заявка на бял свят се появява преди 70 години с пластмасата - евтина, устойчива, многофункционална и способна да замести всички естествени материали. Практическата ѝ безсмъртност се оказа и тъмната ѝ страна. Светът започна да се дави в пластмаса, а прогнозите са, че към 2050 г. в океаните ще има повече отпадъци, отколкото риба, като 80-85% от морските отпадъци са пластмаса.
Прогнозите показват, че количествата ще растат, като до 2050 г. производството ѝ ще представлява една пета от световното потребление на петрол. В същото време събирането и рециклирането на пластмаса не е икономическо обосновано, като направата на virgin пластмасови изделия е по-евтино от рециклираните такива. Все още има много технологични спънки пред реалното рециклиране на редица опаковки, особено тези от смесени материали.
В последните години обаче ЕС реши да се заеме по-сериозно с проблема, като изкуствено създаде пазар за пластмасов рециклат. Най-грубо, идеята е част от първичната суровина да се замени с вторична, като се започне от PET бутилките, които от началото на 2025 г. трябва да са с 25% рециклирана пластмаса, а до 2030 г. с 30%.
От 2022 г. има и отделни цели за събирането на PET бутилки до 3 литра. За 2025 г. 77% от тях трябва да са събрани (виж графиките). Това означава, че ако не бъде въведена депозитната система до 2025 г., която да изпълнява задачата, организациите по оползотворяване ще трябва да се справят сами и за първи път ще има риск за изпълнение на целите. От 2030 г. се задават още промени и нови цели за пластмасовите опаковки и общо за отпадъците. Или ако досега системата се е справяла, макар и не по най-прецизния начин, вече ще е нужно надграждане.
Загуби на първата крачка От сектора посочват като най-слабо звено по веригата на пластмасата разделното събиране и сортиране. Проблемът започва още на ниво битови отпадъци. Голяма част от нея попада в сивите контейнери и оттам тръгва към депата и техните сепариращи инсталации (фирми за вторични суровини също обработват количества).
Останалата част е поверена на четирите организации по оползотворяване, менажиращи шарените контейнери. Те се финансират от таксите на техните членове на база количествата опаковки, пуснати на пазара. Така всяка организация на база пазарния дял на членовете си има годишни цели за рециклиране на различните типове опаковки по години (виж графиките).
"От 100% пластмасови опаковки ние сме длъжни да рециклираме 40%. Събираме 48-50% общо, от които рециклираме 42-43%, останалото е фира. Събраното го предаваме на рециклатор, а което не може да се използва за рециклиране, като композитната пластмаса, се връща обратно в общинските системи, за депо", разказва за пътя на пластмасата Александър Урманов, изп. директор на "Екопак".
"България е на първо място в Европа на база рециклиращи мощности на глава от населението. В страната се рециклират над 100 хил. тона на колегите от Германия, Австрия и т.н. В момента се внасят опаковки от други страни, защото няма сортиране в България. Много голяма част от отпадъците попадат в битовите отпадъци и те реално не се сортират, а там има голям потенциал", казва Видьо Видев, изп. директор на "Екобулпак". Той изчислява, че в България има 3 млн. тона битов отпадък, от него 200 хил. тона са рециклируеми материали, но те на практика не се реализират.
Накратко, миксът на потоците показва, че от цялото количество пластмасови опаковки, пуснати на пазара, се рециклира една трета. От 148 хил. тона общо за 2022 г. предадени за рециклиране от организациите са 55 хил. тона. А какво е успяло да излезе от сепариращите инсталации на общинските депа е неясно.
Фотограф
:
Цветелина Белутова
Таванът на целите Организациите като цяло преизпълняват целите си, но в същото време нямат икономическа обосновка да засилват особено много ефективността си и да правят мотивиращи кампании за разделно събиране.
"Винаги сме били над целите с 8-10%. Фокусът ни обаче е основно в събирането на опаковките от по-оптималните канали", казва Видев. От пуснатите на пазара опаковки една трета са търговски опаковки, една трета са опаковки в индустрията и една трета отиват при гражданите. Шарените контейнери на практика са най-скъпата част от задачата, като организациите са длъжни да разположат определен брой контейнери на определен брой жители в населените места и да ги обслужват. "Ние търсим резултат. Концентрираме усилията в търговските вериги, в промишлените предприятия. Имаме задължение по закон да сложим контейнерите, но не и да влияем на поведението на гражданите", казва Видев.
Реално полагането на усилия за повишаване на събираемостта не е икономически обосновано за организациите. "Можем да преизпълним целите с много, но тогава трябва да вдигнем таксите и тогава ще спаднат приходите. Ние получаваме пари от бизнеса. Всеки тон, който преизпълняваме, за нас е разход. Правим оптималното, но и работим на пазарен принцип", казва Видев.
Финансовите сметки не предполагат и мащабни разяснителни кампании към гражданите. "С бюджетите, с които разполагаме, не може да излезем с послания в национален ефир", казват от "Екопак". "Правим локални комуникационни кампании, защото никоя организация не покрива цялата страна, всяка работи в различни общини. Такъв е моделът, че няма логика сам да инвестираш значителен бюджет в национална кампания", допълват оттам.
И без национални кампании обаче повишаване на интереса от страна на гражданите има. "Последните три години всяка година повишаваме кратността на вдигане на контейнерите в големите градове. Повишава се отпадъка, който се събира", казват от "Екопак". Така системата може да се коригира и от долу нагоре. Друг е въпросът дали организациите успяват навсякъде да обслужат редовно и навреме преливащите контейнери - в някои части на София например това е видим проблем.
По лентите и към балата След събирането следва сортирането. "Хората си мислят, че нищо не се сортира, но не е така", казва Видев. В сепариращата инсталация на "Екобулпак" на "Банско шосе" попадат отпадъците от шарените контейнери от всички 16 района, които покрива организацията. Преди години до пускането на софийския завод за отпадъци там се е сортирал и битов отпадък. Индустриален тип са и другите инсталации на организацията.
Там пластмасите се разделят по видове: PET бутилките - на 5 цвята; LDPE (т.нар. найлони) на прозрачни/бели и микс; HDPE бутилките от твърда пластмаса; полипропиленът като касетки и легени, играчки. Процесът е както ръчен, така и с автоматизирани линии, които правят прецизното разделяне на пластмасите по вид, цвят, плоски и обемни и т.н. Чрез сита се отделят фракциите за RDF и за депо. На финала различните материали излизат балирани. Следващата им дестинация са предприятията - в страната и в съседни държави, които извършват реалното рециклиране на материала до реганулат.
Посоката зависи до голяма степен от цената. "Работим с Green Tech в Румъния. Един от регионалните големи играчи при PET. Фолиата и HDPE се опитваме да не ги изнасяме, защото колкото повече транспорт има, толкова по-скъпо излиза", казва Александър Урманов. Пласирането на материала среща големи парадокси с цените, които правят и сортиращия, и рециклиращия бизнес много несигурни. "За една година може да стане от 1000 лева на 300 лева на тон, а разходите за събиране от контейнерите и за сортиране са едни и същи и дори в най-високите си стойности надвишават значително прихода от предаването на материал за рециклатор", продължава Урманов.
Сектор с потенциал Следващата стъпка от веригата е попадането на пластмасата в реален рециклатор. В страната има около 5-6 големи предприятия, специализирани в работата с различен тип пластмаса (вижте втория текст ). Сред тях са ИТД, която специализира в производството и рециклирането на PET бутилки, "Екоинвест" в Пазарджик, която обработва 4-5 вида пластмаса, "Интегра пластикс" (Елин Пелин), която преработва най-тънките полиетиленови торбички, "Мегапорт" във Велико Търново, произвеждаща регранулат от LDPE и PP, чували и фолиа, "Вадиас" в София, също занимаваща се с чували и фолиа, и "Каскада", Царацово. Наскоро в сектора се случи и голяма сделка, като австрийската Borealis, в която най-голям дял има OMV, купи завода на "Интегра пластикс".
"От десетина години рециклирането се развива много добре в България. Беше вкарана много хубава техника. Водещи фирми на сортировъчни машини вече имат представителства в България", казва Тодор Дараджански от ИТД. Освен традициите от времето на социализма и проекти по програма конкурентоспособност, основната причина за възхода е Европа, която започва преди години да търси пазари за рециклирането на пластмасовите си опаковки.
"Европа търсеше първо флейк за производството на техните рециклати. Съответно в България започнаха да се появяват линии за мелене и изпиране на бутилките и доста от тях изнасяха към Европа - Италия, Германия, Франция. В последните години, след като се заложиха и линии за rPET, част от тези капацитети са за нашето производство", допълва той.
"В България има доста сериозни предприятия в рециклирането като нашето, на много добро ниво. Преди години голяма част от пластмасата в Европа заминаваше за Китай, но това се промени преди 15 години и отпадъците на ЕС вече трябва да се рециклират тук. Тогава започнахме да рециклираме такива отпадъци от Германия, от Австрия, откъдето можем да си позволим да ги доставим", разказва и Ангел Ангелов, Бизнес в "Екоинвест".
Фотограф
:
Надежда Чипева
Рециклиране за Европа
Предприятията за рециклиране в страната работят в голяма степен с вносна суровина. Основна причина е лошото качество на материала от България, както и малкият му обем. Данните показват, че вносът на отпадъци от пластмаса на година е колкото половината от местното потребление на пластмасови опаковки и повече от количествата, предадени за рециклиране от организациите.
През 2022 г. на пазара са пуснати 148 хил. тона опаковки. От тях предадени за рециклиране от организациите са близо 55 хил. тона. Едновременно с това е внесен 75 хил. тона отпадък от пластмаса. От него рециклирани са 54 хил. тона. Или капацитетът на сектора за преработка значително надвишава това, което се събира на местния пазар и има нужда от суровина.
"На предприятията, които реално работят, доставчиците на суровина постоянно ни правят одити, всяка година", казва Ангелов. "Всички тези разделно събрани отпадъци по кофите се събират, сортират и рециклират по правилния начин", казва още той, като за предприятията това е ценна суровина. "Специално за PET бутилките не мисля, че нещо отива на боклука. От няколко години насам не остава несъбрана бутилка по какъвто и да било начин, през еко и други организации", казва и Дараджански.
И до циментовите заводи На финалната права на пътя на пластмасата са циментовите заводи. Тя попада в пещите им под формата на RDF, като една от съставките му. Циментовите заводи оползотворяват RDF-a без никакъв остатък. Всичко се влага в клинкера, получават енергия и намаляват емисиите си. По изчисления на пазара на година трите завода оползотворяват по 250-300 хил. тона RDF, като само половината от него може да бъде внос, а останалото количество трябва да е от местния пазар.
"Ние сме едно от малкото реални решения на пазара", казва Константин Божинов, директор Алтернативни горива в "Девня Цимент" за България и Гърция. "Пластмасата би могла да се влага за обогатяването на качествата на RDF-a, като ние можем да приемаме само определени отпадъци по кодове. Шредираме пластмасите и ги мелим с други видове потоци отпадъци. При нас в "Девня Цимент" от 130-150 хил. тона на година само 3 хил. са постъпили като пластмаса. Причината е, че сме много далече, като в другите два циментови завода, които са по-близо, обемите са в пъти по-големи", продължава той.
Циментовата индустрия решава и въпроса с внесения пластмасов отпадък, който не е бил годен за рециклиране. Данните на МОСВ показват, че между количествата внос на пластмасов отпадък и рециклираната част от него има разминаване от 35 хил. тона за 4 години. "Внесеният обем, който не става за рециклиране, бива влаган в RDF", обяснява Божинов. Пластмасовият отпадък се внася като суровина за рециклиране, но при невъзможност за рециклиране и фира се заприходява като технологичен боклук. Той трябва да отиде някъде и под формата на RDF влиза в пещите на циментовите заводи срещу заплащане.
Това, което може да се направи според Божинов, е да се подобри ефективността на рециклиращите предприятия, така че при вноса на пластмасови отпадъци и последващата им преработка да остава по-малко фира.
Прогнозите въпреки желанието на Европа да увеличи рециклирането са, че количествата RDF за оползотворяване ще се увеличават поради очакването за ръст на отпадъците и целта депонирането да бъде сведено до 10% през 2030 г. А това трудно би могло да се получи без оползотворяване на част от количествата.
Общата безотговорност
Това, около което се обединяват всички по веригата на пластмасата, е нуждата от промени за подобряването на събираемостта и качеството на събраната суровина.
Първата стъпка, която предстои, е депозитната система за бутилките, за които вече има тежки цели от догодина. България е една от малкото държави, в които все още няма цялостна депозитна система, а само проекти на отделни търговци.
"Няма място за сравнение между бутилката от Kaufland и Lidl и тази от разделното събиране. Изключително чист материал. Рециклаторите се радват, когато могат да вземат такава стока от такъв вид машини. Аз като рециклатор бих желал да вземам такава стока. Обработва се изключително лесно с много малко загуби", казва Дараджански.
Тя обаче само ще надгради действащата система и няма да реши проблемите с отпадъците, като по изчисления от бранша PET бутилките били само 1.4% от общите отпадъци.
От бранша също така смятат, че е необходима промяна на изчисляването на такса смет, така че тя да стане по-справедлива и гражданите да плащат по-реална цена за генерирания от тях отпадък. Промени във формирането на такса смет бяха предприети наскоро, а очакванията са от 1 януари 2025 г. да влязат в сила отдавна отлаганите промени и да се премине към изцяло нов модел, базиран на подхода "замърсителят плаща".
За разрастване на разделното събиране също следва да се приложат стимули, така че гражданите да имат интерес да намалят битовия си боклук в сивите контейнери.
Дългогодишното нежелание за промяната на системата от общините обаче показва по скоро желание да се запази статуквото и бизнесът на определени играчи, които печелят от тоновете превозен или попаднал за сепариране отпадък на депата. Както и страхът да се взимат политически непопулярни решения. А това обрича страната на зариване с пластмаса и отпадъци.
Недоверието в системата
Подобно на разделното събиране и при вноса на отпадъците съществува недоверие и съмнение за лоши практики. За нещо заровено или изгорено нерегламентирано, подклаждано от скандали - като този с италианския боклук.
Бизнес логиката на подобни търговски схеми би била следната. Чужда компания трябва да изхвърли някъде отпадъка си. Плаща 50-60 евро на тон за 10 хил. тона за въпросната услуга и не се интересува от следващата му съдба. Местният търговец, получил парите и отпадъка с лошо качество, трябва да се отърве от него на по-ниска цена, за да е на печалба, и ако никой не иска да го вземе изгодно за последваща обработка, може да се стигне до нерегламентирани решения.
В последните няколко години бяха предприети някои мерки на европейско и на местно ниво за изсветляване на движението на отпадъците. Въпреки това от сектора коментират, че от време на време на пазара се появяват обеми на различни компании за по 200 - 500 - 1000 тона, които търсят реализация.
1. Първо бяха шарените кофи Битката на Европа с пластмасата и с отпадъците от опаковки започва през 1994 г. В директива за първи път се въвежда принципът на "разширена отговорност на производителя" и се залагат цели за оползотворяване и рециклиране на отпадъци от опаковки като процент от пуснатите на пазара. България въвежда това през 2004 г. и се залагат цели за оползотворяване (в това число и рециклиране) до 2014 г., като се дава възможност малка част в рамките на 1-2% от общите цели за оползотворяване да се изпълняват чрез изгаряне, а основната част - чрез рециклиране.
Дълги години Западът събира разделно, но нататък по веригата проблемът с пластмасата беше замитан, образно казано, в Азия, начело с Китай, като износът се отчиташе за рециклиране, но крайният резултат беше неясен. Една след друга обаче азиатските крайни дестинации затвориха вратите си и Европа предприе друг подход.
2. Затварянето на кръга
В духа на пакет "Кръгова икономика" през 2018 г. директивата е актуализирана и през 2021 г. намира място и в българското законодателство в Наредбата за опаковките и отпадъците от опаковки. Целите за оползотворяване се актуализират до 2030 г., като вече отпада възможността (колкото и малка да е била) пластмасата да се оползотворява за признаване на целите. Т.е. само рециклирането остава като възможност. Всички страни в ЕС трябва да рециклират до 2025 г. поне 55% от общинската смет. Към 2030 г. делът на рециклираните отпадъци трябва да достигне 60%, а до 2035 г. - 65%.
При отпадъците от опаковки общата цел към 2025 г. е 65% рециклиране, а към 2030 г. - 70%. Конкретните цели за пластмасата са 50% към 2025 г. и 55% към 2030 г. Същевременно се налагат изисквания за ограничаване на отпадъците, които се изхвърлят на сметище. Те трябва да са максимум 10% от цялата общинска смет към 2035 г.
През 2019 г. Беше приета и директива относно намаляването на употребата на пределени пластмасови продукти за еднократна употреба, като това влезе в сила от 3 юли 2021 г.
Най-амбициозни са целите при пластмасовите бутилки до 3 литра. Тези от тях, които са от полиетилентерефталат (бутилки от PET), от 2025 г. трябва да съдържат най-малко 25% рециклирана пластмаса, а от 2030 г. - минимум 30%. Директивата определя и ниво на събиране им, което към 2029 г. трябва да е на 90%, с междинна цел от 77% до 2025 г. (За България целта за 2024 г. е 40% - виж таблицата).
Регламентът цели да постави нови цели и задължения в посока стимулиране на кръгова икономика чрез задължения за "рециклируемост" на опаковките при пускане на пазара, цели за влагане на рециклат (за пластмасовите опаковки до 2030 г. трябва 30% от съдържанието да е от рециклирана пластмаса) и цели за опаковки за многократна употреба.
Някои видове пластмасови опаковки за еднократна употреба ще бъдат забранени от 1 януари 2030 година. Крайните дистрибутори на напитки и храна за вкъщи ще трябва да предлагат на потребителите възможността да си носят собствен съд. Те също така ще трябва да положат усилия до 2030 г. да предлагат 10% от продуктите в опаковки за многократна употреба. Всички опаковки (с изключение на тези от лека дървесина, корк, текстил, каучук, керамика, порцелан и восък) трябва да могат да се рециклират при спазване на строги критерии. И т.н.
Ритейл
Фотограф
:
Надежда Чипева
Автор
:
Капитал
Преглед на оригинала
Фотограф
:
Цветелина Белутова
Фотограф
:
Цветелина Белутова
5 коментара
Рециклирането на пластмасата е измама! Почти! Въпросъ не трябва ли да е има ли смисъл да рециклираме, а има ли смисъл да събираме отделно. Да, има смисъл да събираме отделно.
Тук се пропуска най-важния въпрос и това не е нарочно, а въпроса е подменен от пластмасовата индустрия. Ако погледнете в GOOGLE, GOOGLE Scholar, ще намерите хиляди статии и стадита за измамите при рециклиране. Ако не ви се чете може да погледнете хилядите клипове в ютюб включително от BBC, Bloomberg, DW и много други.
Как стоят нещата на практика. Само много малка част от пластмасата може да се рециклира да кажем под 10% всичко друго се изхвърля, изгаря или се заравя. Рециклирането на 100% от едно изделие напрактика е невъзможно, защото процеса би бил толкова скъп и трудоемък, че използване на метал или стъкло ще е в пъти по-евтино. Затова пластмасовата индустрия е измислила измамата с рециклирането и знаците върху пластмасите - ASTM International Resin Identification Coding System или RIC. Те показват т.нар. resin или топчестия полимер , от който е направена пластмасата. Може да се каже индиректно каква част от това може да се рециклира, но със сигурност не е знака за рециклиране измислен от Гари Андерсън и представляващ три гонещи се прегънати стрелки.
Къде е проблема, че не се рециклира. Пластмасата има живот 450 госини, вече е отровила - водата, въздуха, почватвата, хората, животните растенията. От ябълки и броколи до риба птици всичко съдържа палстмаса. Последното изледване е, че 20-30% от артериалната плака в човека е микропластмаса. Тя променя невро трансмиерите, хормоните и всичко в човешкото тяло.
Единствения начин е да не се използва,тка всеки ще намали натоварването на организма си с пластмаса и ще поглъща само индиректно от въздух, вода и храна.
Проблема с рециклирането ясно се вижда в Китай и Малайзия. Преди няколко години ( 2018 ) Китай заяви, че няма да приема повече пластмаса от чужбина. Формалната причина беше филма Plastic China. Тогава боклука от Щатите и Западна Европа се насочи към Малайзия и Филипините. Помислете ако пластмасата се рециклира, защо я изнасят?
Всичко се гори и деппонира, а сега се излива в океана. Вижте и разследването на френски журналисти за Кока Кола - най-големия замърсител с пластмаса в света ( Coca Cola's Recycling Scandal, director Sandrine Rigaud). Как са манипулирали докалди за рециклиране, как са лобирали против сякакви такси за пластмасата, включително и срещу деппозитната система за бутилките.
Да, събирането има смисъл, но няма рециклиране. Просто не купувайте пластмасови торби и пластмасови бутилки. За ваше добро е.
Нямам какво повече да добавя по темата, защото горните 2 коментара изчерпват и моето мнение по темата.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.