Nasimo със спрей срещу предразсъдъците и кича

Разговаряме, докато Nasimo със спрей в ръка оформя неговата част от стенописа, който пресъздава емблематичната картина на Анри Матис "Танцът". "Нашият прочит е доста различен - ще има повече фигури, а аз рисувам и мой любим елемент - черепа, който да ни напомня колко е временно всичко и да не се взимаме много насериозно."

Станислав Трифонов завършва "Живопис" във Велико Търново. Изкуството винаги е било важно за него - чиракува при художници още като ученик - там прерисува стотици пъти едни и същи пейзажи и се учи на техника. "По същото време бях и суперзапален скейтбордист, но нямах пари и за дъски, и за спрейове - трябваше да реша дали ще рисувам графити, или ще карам скейт." Очевидно изкуството го привлича повече - първите му опити са със спрейовете за коли от автосервиза на баща му. "Бяхме цяло crew, изрисувахме целия град, а веднъж и в една дискотека, която се държеше от бивши полицаи, хванаха ни, взеха ни личните карти, заключиха ни вътре и казаха, че докато не изчистим всичко, няма да ни пуснат" - спомня си Nasimo за ацетона, телените четки и дните търкане.

Адреналинът и тръпката са големи при незаконното улично изкуство - "но няма време да си изрисувам на спокойствие композицията, да изградя сюжет, затова реших преди години да изляза на светло и да не съм анонимен артист".

Стенописът на Христо Явашев–Кристо върху СМГ Преглед на оригинала

Дори да се губи част от свободата - като възможността за остра социална критика или изненада, както и мистичността - само така художникът може да рисува на спокойствие и да се развива. В първите години често се налага да сменя псевдоними именно за да не го арестуват, накрая се спира на Насти от песен на Beastie Boys - "подписвайки се ръкописно под един голям стенопис в Полша, едно списание, което написа статия за мен, разчете подписа ми като Nasim". Добавя "о" за благозвучие и тук и сега години по-късно той вече е известен като уличния артист, който вкара графитите в националната галерия и изпълнява поръчки за Европейската комисия, ООН, общини и корпорации. През 2016 г. Nasimo е номиниран за "Будител на годината". Миналата година получава наградата John Dalton Art Prize.

"Уморих се от рисуване само по нощите и да бягам и да се оглеждам, възможността да творя на спокойствие ми позволява да правя изкуство и може би това е разликата с вандализма", казва Станислав. Но той подчертава, че все пак е завършил университета художник, който от малък обича класическото изкуство. "Каквото научих в живописта, го прилагам върху стените - работите ми се отличават с логика, композиция, комбинация от цветове." Той е изрисувал 11 силоза в Сливен, като общата площ, върху която се е развихрил, е един декар - това прави този стенопис най-големия на Балканите.

Има обаче теми и образи, които вече са му омръзнали и избягва или отказва да рисува: "Като ми поръча някой да направя Левски и Ботев, направо целият изтръпвам, лошо ми става, писна ми, повечето пъти отказвам, ако все пак се съглася, гледам да е съвсем различен и нестандартен прочит", казва Nasimo.

Според него непрестанното изобразяване на възрожденските ни герои се е превърнало в страшен кич - "толкова много българи съвременници има, на които не обръщаме внимание, а трябва да се гордеем с тях и да ги помним". Такъв пример е стенописът му Wrapped World с Кристо върху Софийската математическа гимназия от 2021 г., който предизвика скандали и дебати, стигна се дотам, че изкуствоведката Весела Ножарова трябваше да защитава в публичното пространство идеята и творбата му. Критиките бяха, че не е изрисуван революционер с трибагреник. Станислав Трифонов успя да съчетае добре цветовете и архитектурата на училището и да представи мащабността, размаха и гениалността на Кристо. "Това е възможно да постигна само когато имам време и работя на светло", казва Nasimo.

Интересът към графитите и изваждането им от ъндърграунда той си обяснява с факта, че някои артисти успяват да преглътнат егото си - "да измислиш цяла композиция и да работиш върху нея, да разкажеш сюжет, да се бориш за кауза, това е много повече от припряното надраскване на няколко букви". Според него са изключително малко художниците като Banksy, който успява толкова дълго да остане анонимен в днешния свят и да прави незаконно изкуство. Хубав пример днес в България с анонимни и социално ангажирани графити е Emirca - "той също щеше да участва сега в изложбата, но има лична проблеми и не успя".

Но цялата тенденция за вкарване на уличното изкуство в галериите продължава вече десетилетия по цял свят - това се случи още в края на XX век с цветните герои на Shepard Fairey от Лос Анджелис или с изкуството на парижанина ZEVS. Английският графити артист Banksy със сигурност е най-разпознаваемият и с най-скъпо струващи произведения. Появяват се и нови звезди като Sebas Velasco и Anris. "И все пак да не забравяме, че графитите се раждат от бунта, но същевременно и от всичко, което тормози душата ми и не ми дава покой", казва Nasimo. В момента го вълнуват темите за славата и егото, както и смъртта - "затова и моята картина тук в изложбата е на Ева, която е с единия крак в тъмната страна. Нещо много екзистенциални мисли ме тормозят". Неговата Ева се лута между духовното и материалното - "както често действията ни се разминават с намеренията ни или идеализираната ни представа за нас самите", обяснява Станислав. И допълва, че според него тъмната страна днес е свързана изкуствените звезди, изкуствения виртуален свят и бързата слава.

Означава ли това, че в търсене на лайкове и популярност дори уличните артисти се превръщат в Instаgram инфлуенсъри? Няма как да се нарисува графит онлайн, липсват стената, текстурата, свободата да хвърляте кофа с боя срещу предразсъдъците и кича. "Сега имам възможността да си играя с мащабите, с крехкостта на човешкото", казва Nasimo и се качва по стълбата, за да довърши работата си, на фона на задаваща се лятна софийска буря.

"Жар", най-големият детайлно разработен графит на Балканите, дело на Nasimo, се намира в Сливен. Източник: „Домейн Бойар“