"Беше истинско." (Не)пълната история на графитите в София

Да се изгради стриктна хронология е до голяма степен невъзможно. За нея е интересно как определени артисти са започнали да рисуват в един квартал, без да имат контакт с потенциални съмишленици на друго място. Основно предизвикателство е и събирането на визуални архиви: съществуват истории за хора и места, които са слабо или въобще не са били документирани. "Прилича на подреждане на пъзел." Екипът планира книгата да не е съставена от повече от стотина страници, впоследствие, съдържанието се разгръща на 256 страници, с над 600 снимки.

Книгата синтезира и как се различават поколенията, първите "крале" и последователите им. "Има повече протест в акциите на рисуващите през 90-те, повече усещане за общност през 2000-те, а при райтърите от 2010-2019 - повече приемственост. Променя се и характера на субкултурите, тяхното вдъхновение - сега не е задължително графитите да са асоциирани с хип-хоп музиката, примерно."

Историята преминава през основни имена като Vapsky и вече покойния ERIC, описва разностранния артистичен път на Nasimo и XPOME, предизвикалите силни обществени реакции намеси на Destructive Creation иemircA (който в книгата казва, че за работата му "Банкси има известен принос, въпреки че се заех да го изучавам чак след като започнаха да ме сравняват с него"), създаването на колективи като 140ideas, акцентират се и много други автори, известни с различни псевдоними във времето.

Въпреки че изданието е посветено на процесите в София, интервюираните правят паралели с други места и разказват как различните "райтъри" са работили заедно между градовете. Това често води и до групиране в музиката - по-популярният като рапър NDOE, учил живопис във Велико Търново си спомня как "Нощем бяхме по улиците на града, после в студиото записвахме песни, беше истинско."

В рамките на проучванията е и начинът, по който графити културата е цялостно отразявана в България. В архивите на Държавна сигурност, когато някой е хванат да изписва нещо на някоя фасада, за думата "спрей" се използва "шпрее". Сред медии, които за първи път пишат по-подробно за сцената, са списанията "Егоист" и "Паралели". Но знанието, че тя съществува някъде там датира още по-рано.

Любопитен факт е, че сред хората, които се наемат да обяснят културата на достъпен български език, е художникът Лъчезар Бояджиев. Той пътува до Ню Йорк в началото на 80-те и в брой на сп. "Изкуство" през 1984 г. определя графитите като "портрет на една нетрадиционна дейност". Той първи пише за "оригиналността на дизайна на шрифта, плавността в интеграцията на буквите, яркостта на цвета и умелото му преливане в преходите" и отбелязва как "споменавайки името си, авторът оживява".

Ранната история преминава към по-структурирани динамични процеси в началото на века - през 2002 г. се организира първа изложба на графити артистите у нас, във вече несъществуващия центъра за съвременно изкуство АТА, в края на десетилетието се наблюдава все по-отчетлива вълна на нови и нови имена. През последните години има все по-голямо приемане на уличните артисти в по-типичните места за представяне на изкуство - от малките частни пространства до Националната галерия, а през 2021 г. Sofia Graffiti Tour, в партньорство с нидерландския стрийт арт ветеран Nash, представиха груповата изложба "От вандализъм до изкуство" в галерия Doza.

"Sofia Urban Art. Историята на графитите и уличното изкуство от 90-те до днес" e най-пълноценното издание по темата до момента и първото, което представя ключовите моменти и на английски. То идва след други опити да се разкажат фрагменти от историята: през 2021 г. ХРОМЕ обедини също в широкоформатна книга работата си през последните две десетилетия, малко преди това, през 2019 г., ретроспективно издание направи и Nasimo, важен източник е и апокрифният самиздат "Ferret, пор или поразия: Моите неща и графити сцената в България от 2001 до 2016 г."

Това, което не се променя през тези години, e като че ли институционалното отношение. Паметникът на Съветската армия в София беше частично демонтиран през декември, а в бурята от мненията, имаше малко поглед към използването му като обект на публично и улично изкуство - от популярната акция "В крак с времето!" на Destructive Creation до заливането му с червена боя в началото на руската инвазия в Украйна.

Новият кмет на София Васил Терзиев пък заяви през ноември, в рамките на кампанията си, че "графитите са една много голяма тема, защото те ни карат да изглеждаме като гето. И това ще бъде една много голяма борба на всички ни да се спре - с всички възможни инструменти."

Според Стела Бизева в разговорите по темата има един голям проблем: "Повечето политици използват термина "графити" за абсолютно всичко: от стенописи до нецензурни надписи и език на омразата. Това само насажда определени предубеждения, но мисля, че все повече хора оценяват силата, която може да има уличното изкуство."

Подобно мнение изразява и Teleto в едно от интервютата около проекта: "София е смазана с тагове и бомби, но се вижда и хубавата страна на нещата. Отношението е различно, ако те видят в два посред нощ да правиш пълнеж и ако те видят през деня да правиш концептуална стена на трафопост. Сега хората знаят за какво става дума, докато тогава беше нещо много странно и необичайно." А според Yeto, "графитите са по-живи от всякога", но "на сегашната сцена ѝ липсват хора, които да изскачат със стил, който да е свеж, да си е техен, да е търсен, да се вижда, че си ровят".

Ангажираността на Sofia Graffiti Tour със запълването на парчетата в историята на графити изкуството у нас ще продължи с изложба през пролетта на тази година. Казано иначе, този проект е повече от просто "бомба".

Sofia Urban Art може да се поръча онлайн на sofiagraffititour.com, продава се и в магазина Gifted в София на цена 90 лв. Повече на @sofiaurbanart в Instagram.