Андонис Георгиу преговаря с миналото на Кипър

Това не е никак изненадващо предвид широкия спектър от теми - от всекидневните отношения в семейството, през социални проблеми като дискриминацията до политическото насилие и смъртоносните размирици между две общности в една разделена държава.

"Тези истории на обикновени хора ни помагат да разберем, че зад цифрите, зад обобщения като "врагове", "липсващи", "мигранти", "бедни", "бежанци" стоят хора, истински хора, казва Андонис Георгиу пред "Капитал". Животът не е цифри и статистика."

Албум с истории на хора и общества

В първия роман на писателя - "Албум с истории", е събран художествен калейдоскоп от реални преживявания на кипърски турци и гърци. Историите са вдъхновени както от семейството на самия автор, така и от негови приятели и познати, от медиите и публичния дискурс.

Текстовете разказват за семейните традиции и проблеми, за училището, фолклора, футбола, секса и отношението към ЛГБТИ общността. Най-докосващите истории обаче са тези, свързани с близкото минало на Кипър.

През 1974 г. гръцката военна хунта извършва преврат в Кипър с цел присъединяването на острова към Гърция. В отговор турската армия окупира северната му част.

Тези събития оставят след себе си стотици загинали и безследно изчезнали граждани на Кипър, а оттогава островът е разделен на две. Десетки хиляди кипърски гърци от северната му част са принудени да напуснат домовете си, а на тяхно място са изпратени кипърски турци от юг.

Човешките истории зад тези исторически факти са събрани от Андонис Георгиу в неговия "Албум с истории". Главата "Изравяме ги от едно място, за да ги закопаем на друго" разказва за безследно изчезналите и убитите във въоръжените стълкновения между кипърски турци и гърци.

В "Две педи земя" пък читателят преживява емоционалното завръщане по родните места на представители на двете общности, които получават за пръв път възможност отново да преминат демаркационната линия близо 30 години след събитията от 1974 г. Много от разказите черпят от разследванията на турско-кипърската журналистка Севгюл Улудаг, която публикува редица статии за безследно изчезнали хора от двете общности.

Това са историите на петгодишния Димитрис с плочките за игра с букви от азбуката, които са намерени заедно с костите му; на момичето, което за пръв път вижда дядо си "с дупка от куршум в черепа". На жената, която като дете е видяла как разстрелват без присъда пленен гръцко-кипърски войник, а оттогава отказва да стъпи в Кипър, защото "човешкият живот няма никаква стойност на тоя остров".

"Създадох структурата на книгата, след като събрах всички материали", разказва Георгиу за нестандартния полифоничен начин, по който тези съдби са предадени в "Албума". Отделните истории се преплитат непрекъснато, допълнени на места с цитати от фолклорни песни, стихотворения, вестници и рецепти.

Срещат се също откъси от писма, некролози стоят до детски рисунки. А като всеки албум творбата на Георгиу е богата на семейни фотографии, които и визуално улавят родовата и колективната памет на кипърци. "Самата история на Кипър по времето, когато е написана книгата, е представена като мозайка от разкази, снимки и други нехудожествени елементи", казва авторът.

Стилът на писане на Георгиу също наподобява надписите и бързо нахвърляните мисли, които се срещат в семейните албуми - в опит да запазят скъп спомен за преживяване, което неусетно отминава. Характерни са липсата на главни букви и препинателни знаци, както и подходът "поток на съзнанието".

Андонис Георгиу Фотограф : Парис Тавитиан

На места кипърският диалект, на който е написана книгата в оригинал, е преплетен със съвременния новогръцки. Доколкото е възможно, разликите са отразени и в българския превод на Ирена Алексиева, която е сред много малкото специалисти по кипърски диалект в България.

Георгиу споделя, че не би могъл да говори за Кипър от първо лице и да разказва историите на хората там, без да използва местните диалектни форми. "Резултатът в такъв случай би бил нещо фалшиво. В една книга със силно изразена локалност говоримият език е много важен. Родината на всеки човек е и неговият език, така че той не би могъл да отсъства", разказва писателят.

За ближните и далечните

Най-новите истории от "Албум с истории" на Георгиу датират около 2010 г. Повече от 10 години по-късно обаче писателят не иска да допълва книгата или да публикува нейно продължение с по-актуални разкази.

"Така или иначе продължавам да пиша, главно за моята страна, да разказвам истории по различни начини и в различни стилове", споделя Георгиу.

Преглед на оригинала

Именно това той прави с новия си сборник "Дъхът на ближните", който излезе на български език през април т.г. Книгата събира 17 разказа, по-ясно отделени един от друг в сравнение с тези от "Албум с истории", но също толкова експериментални като форма и стил. Те засягат социални проблеми и теми, които често остават периферни - расизъм, домашно насилие, деменция, отношение към бежанците, отчуждение и самота.

"Ближният" в сборника приема най-различни образи - това е жената, болна от рак и обсебена от Джъд Лоу, но това е и синът, който къпе възрастния си баща. Ближен е бежанецът, когото опиянената тълпа пребива, ближна е трансжената, погребана от семейството си като мъж, ближен е и съпругът престъпник, избил жестоко турско-кипърски жени и деца в стремежа си да отмъсти за изчезналия си син.

"Въпреки че отново става дума за разкази, отвъд тях има и по-голяма склонност към интроспекция, разширения и коментари. Можем да кажем, че това са разкази с коментар", споделя Георгиу за "Дъхът на ближните". "Повечето от тях са съвременни - отново ме интересуват историите на хората от нашето ежедневие, на обикновените хора от Кипър."

Травма и литература

На гърба си тези "обикновени хора от Кипър" обаче носят наследствената травма от британския колониализъм, въоръжените конфликти и разделението на острова след независимостта.

"Обикновено хората продължават напред - животът ги хваща за ръка и често ги кара да забравят или да си мислят, че забравят", казва Георгиу. "Но такива рани, особено на хора, които са загубили близките си или са били лишени от домовете си, не зарастват лесно. Не знам дали изобщо някога се лекуват."

Някои хора прощават и искат страната им да продължи напред въпреки преживяната болка. Други остават гневни и неспособни да се помирят. "Уважавам и едните, и другите. Може би се възхищавам на първите, но разбирам и вторите", споделя Георгиу. "Не приемам обаче онези, които се възползват от болката и травмите, за да излеят омразата си и да пропагандират расистка, шовинистична и нечовешка реторика."

През литературата Георгиу прави своя личен опит за лекуване на травмата, за превръщането ѝ в двигателна и емпатична сила, която може да победи омразата. "Не съм в състояние да кажа на никого как да спре да страда. Но вярвам, че колкото и да е трудно, всеки от нас трябва да намира сили не да забрави, а да продължи напред", казва Георгиу.

За тази цел е нужен по-трезвен поглед върху миналото, който именно книгите могат да предоставят. В писането си Георгиу се стреми да представи миналото отвъд "класациите" кои групи от обществото са били наранени повече или по-малко. "Трябва да познаваме и признаваме истините на другите, болката на другите. Не в смисъл на взаимна отмяна, а за да бъдем по-внимателни занапред. Да разберем поведението си, да видим грешките, без да оправдаваме престъпленията и престъпниците."

Предизвикателства пред тази цел се откриват не само в травмите от миналото, но и в политическите тенденции в настоящето. "Доминиращият разказ често е повърхностен, формиран от телевизията, популистките лозунги и национализма, казва Георгиу. А всички те намират благодатна почва поради многото икономически трудности и проблеми в образованието."

Нарастващите социални неравенства правят и младите хора гневни и уязвими към омразата, "която определени хора хвърлят върху всичко "друго" и "чуждо", смята още писателят. Така стереотипите се възпроизвеждат и обществата стават още по-консервативни.

Книгите приближават, но не са достатъчни

За да се прекратят тези разрушителни процеси, "трябва да преговаряме с миналото си като общество", казва Георгиу. За Кипър това означава по-конструктивно общуване между кипърските гърци и турци, но преодоляване на разделенията е нужно и в глобален мащаб.

Литературата може да допринесе за това и да разказва истории, които обединяват, смята Георгиу. "Ние се сблъскваме със сходни проблеми, в албумите на всички ни има подобни снимки и разкази. Когато разбира сходството между различните истории, читателят ще може да разбере и сходството между хората изобщо - близки и далечни, роднини, съседи и непознати. Ще успее да ги види такива, каквито са - ближни хора", казва писателят.

Въпреки това литературата (а и изкуството като цяло) не може да реши сама всички обществени проблеми, не може да се намеси по-съществено в политическите решения и да постигне трайна промяна. "Изкуството смекчава злото в нас и около нас, то може да извиси глас - понякога шепот, понякога писък. Но не вярвам, че може да направи нещо повече", казва Георгиу.

За да се решават проблемите истински, е нужна политическа воля и близка работа със засегнатите хора и общности. "Именно натам трябва да се обърнем, за да се справим с явления като национализма и популизма. Разбира се, не оставяме изкуството извън тази борба, но познаваме и неговите граници. Най-важното за него е да бъде честно и истинско, да присъства", добавя Георгиу.

В случая на Кипър писателят вижда недостатъчно добра държавна политика за осмисляне на преживяната травма от страна и на двете общности - гръцката и турската. Подобна е ситуацията и с отношението на властта в България към паметта за периода на социализма.

"По такива въпроси именно държавата трябва да създава мислещи граждани чрез образование, ориентирано към бъдещето, и да изследва миналото, без да замазва очите на хората, казва Андонис Георгиу. За да имаме общо бъдеще на това място. За да имаме бъдеще като цяло."