Билки срещу сексизъм, насилие и тъга
Искра Благоева е убедена, че съвременното изкуство трябва да се ангажира с проблемите на обществото
Капитал: Light
Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
Седемдесет и седем и половина - толкова са билките, които се събират за зимата от векове насам в България, а традицията се предава предимно устно. Художничката Искра Благоева заедно с нейната колежка Валентина Шарра търсят темата, която би обединила, вместо да разедини, същевременно да е автентичен обичай и да символизира женската сила. Така се ражда изложбата 77 ½ с цялостен разказ и видеоинсталация по темата за обредите и ритуалите в копродукция с "Топлоцентрала" и изложена в тяхната галерия "Куб". Последната половин билка няма име и е за мистериозна болест. Коя - ще стане ясно по-долу. Валентина вече се е върнала в родната си Италия, но с Искра разглеждаме изложбата и започваме разговор за активизма и съвременното изкуство.
Благоева завършва магистратура "Живопис" в Университета по приложни изкуства във Виена, работи в различни области на съвременното изкуство - живопис, обекти, инсталации. Има редица самостоятелни изложби, но участва и в групови и международни форуми: "Коли, дзверове и пейзажи" заедно с Михаил Новаков в галерия "+ 359", Водна кула, "Разместване на пластовете. Младо изкуство в музея" в СГХГ; "Червено" в Национална художествена галерия; Vienna contemporary; Imago Mundi, Fondazione Cini, Венеция; "Tierisch", Haus der Kunst в Мюнхен и много други. Общото е, че почти винаги нейното изкуство е движено от силен граждански рефлекс, активизъм, опит за провокиране на обществото да започне дискусия по остър проблем, който не може повече да чака.
"Докато живеех във Виена, работите ми бяха дори леко скучни, но в момента, в който се върнах в България, фокусът ми на работа тотално се промени - тук отношението към жените е агресивно и нямаше как да не ме провокира чисто човешки, но и творчески", казва Искра Благоева. Тя споделя, че от първия ден на улицата в София се сблъсква с агресия, и допълва, че тук тя е към всички, които изглеждат слаби и уязвими, не само към жените. Във Виена се вълнува от анимализъм и съвременни форми на натюрморт, екология: Вълнувах се от намесата на човек в природата. Стилът ми не се промени, само темите. Има смисъл да работя в България, защото предизвикателствата тук са толкова много."
Според нея художниците трябва да имат смелостта да посочат проблемите на съвремието - "провокацията в изкуството се използва, за да започне разговор за един проблем, няма как да го реша, аз не съм спасителят на света", казва Искра Благоева. Едно от предизвикателствата е сексизмът: тя е поканена през 2017 г. от галерия One Night Stand да участва в изложба Sex Appeal - "трите кураторки бяха решили, че ще канят художнички, които според тях са секси, това ме провокира да направя сексистки прърфоманс". Тя измисля как да направи нещо по-различно, за да обърне ролите - проектът ѝ се казва "Дзвер".
"Аз съм жена, минаващата 40-те и карам бърза червена кола, возех само мъже и символично "купувах" тяхното мнение." В рамките на пърформанса художничката прави обиколки в квартала около галерията с атрактивната кола Jaguar XKR кабрио, която няма как да не бъде забелязана. Правилото е, че всеки мъж може да се качи, да бъде допуснат вътре в произведението, но при условие че публикува в социалните мрежи твърдението Women are better artists. С това Искра Благоева показва колко смехотворно е сексисткото твърдение, че жените са привлечени от скъпата кола като атрибут за мъжественост. "Исках да обърна посоката на професионалния дебат за властта между половете."
Според нея българското общество чак сега развива чувствителност към проблема с насилието над жени. Миналата година в България бяха играни два спектакъла на хореографа и артист Ян Фабър, докато течеше делото за сексуален тормоз, който той системно е упражнявал над 13 жени от неговата трупа. Точно докато наказателният съд в Антверпен гледа делото срещу белгиеца за "насилие и сексуален тормоз" и когато цял свят се тресе от протести срещу него, тук, в София, му се възхищават.
Потресени от толерантността към насилието, Искра Благоева и Валентина Шарра издигат по време на представлението на неговата трупа в София плаката с цитат от Фабер - "No sex, no solo". "Ние добавихме въпросителен знак, очаквайки да отворим дебат и да провокираме публиката да се информира, но вместо хората да се замислят, реакцията е възмущение и реплики като "не ни занимавайте с вашите проблеми".
Броени дни след спектаклите му в България Ян Фабър е осъден, но организаторите, които са го поканили у нас, не се трогват и го канят и тази година да провежда мастъркласове със студенти. Тук вече Искра Благоева заедно със Снежанка Михайлова и Български фонд за жените се свързват с белгийските фондации, които им помагат с правни съвети как да бъде спряно това събитие.
"Изпратиха ни материали от делото и ни предупредиха, че насилниците си знаят много добре правата и трябва да се внимава, защото иначе те започват да те съдят", казва Искра Благоева. Пишат отворено писмо с приложени всички материали от Белгия, което веднага е подписано от над 200 журналисти и хора от културния сектор, "и чак тогава, под обществен натиск, се сещат, че може би не е добре осъден сексуален насилник да преподава на млади студенти".
Липсата на чувствителност в обществото е видима и по статиите в медиите: "Когато четем за г-н Фабър в българската преса, най-често той е представян като "един от най-значимите визуални артисти на своето поколение", "един от най-известните и провокативни съвременни артисти в Европа", "артистично явление от първостепенна величина" и т.н. Това, което често бива премълчавано обаче, е, че към днешна дата г-н Фабър изтърпява условна присъда за сексуално насилие."
Искра Благоева посвещава много от творчеството си на насилието в българското общество. През 2019 г. прави изложбата и инсталация "Има нещо гнило в Рая" във Водната кула, галерия "+359". "След дълго проучване на конкретни случаи на агресия в семейството и разговори с психиатър осъзнах безизходицата на жените, които са подложени на тормоз, особено в малките населени места - те често нямат изход - оставени са или да бъдат убити, или да се защитят сами, което понякога превръща самите тях в убийци", казва художничката.
Резултатът от това изследване е изложбата, в която са показани картини, обекти и документи в цялостно изградена специфична среда в пространството на Водната кула. Посетителите са подканени на първия етаж да се снимат с неонов ореол и надпис I confess, изкачвайки стълбите на кулата, виждат портрети на жени, провокативно изрисувани в ореол като ортодоксални икони, и чак когато стигнат до последния етаж, прочитат историите им и тогава "горе вместо рай се оказва ад" - темите са за престъплението, светостта, изповедта, изкуплението, както и къде е границата между жертва и насилник.
Искра включва и филма по действителен случай "Пет години и пет месеца" на Андрей Гетов и Неда Соколовска (БХК и Студио за документален театър VOX POPULI) и представя споделената история на жена, изтърпяла присъда в Сливенския затвор. "Много жени убиват при самозащита, но според статистиката, която събирах тогава за проекта, те са осъдени и в затвора често без смекчаващи вината обстоятелства, системата не защитава жените", казва Искра Благоева. Има само един женски затвор, докато мъжките са общински, тоест жените, които често са и майки, всички са изпращани в Сливен и не могат да виждат децата си.
"Вчера бях на протеста против насилието над жени и се радвам, че най-сетне идват повече хора" - на един от предишните протести "Нито една повече" Искра Благоева носи плакат "Жени, не раждайте повече българчета", снимат я и веднага се започва с онлайн тормоза.
След това в рамките на Sofia Art Week 2019 показва в изложба всички гнусни коментари като огледало на обществените нагласи. "В цялата си работа тествам от какво това общество ще се възмути, защото явно от убити жени не се възмущава. А тогава точно вървеше и безумната кампания на Иван и Андрей с мото "не подарявайте на баба си тиган, подарете ѝ внуче", казва художничката. Тя допълва, че явно хората не си дават сметка, че има места в България, където няма болници и никакво здравеопазване - "места, където дори да иска, една българка няма къде да роди и никакъв 100-метров пилон няма да промени това".
"Ненавиждам образа на жената като жертва" - в опит да се концентрира върху силата на жените, а не върху позицията на слабост, в която често са поставяни от патриархалното ни общество, художничката участва заедно с десетки други артисти в изложбата "Игли в купа сено", организирана от Българския фонд за жените, която беше показана в Националната галерия до края на юли.
С Боряна Петкова представят проекта си SIS - за сестринството или женската солидарност. "Боряна имаше идея за татуировка, с която да "поправи" линията на живота си, аз я попитах дали би искала тази линия да мине през мен, да ме "бележи" и да ни свърже, след това започнахме да каним други жени, а те на свой ред - следващите. В момента в проекта участват жени, които вече не познаваме, и идеята ни заживява свой собствен живот", казва Искра.
За новия си проект Валентина и Искра прекарват известно време с билкарските общности, които организирано берат на Витоша и Пирин, но истинско приемане откриват в едно помашко село в Родопите. Двете художнички търсят не толкова отговор на въпроса коя е мистериозната болест, която се лекува с половината билка, колкото какво превръща една общност в сплотена, как си помагат и кога обредите изпълняват истински полезни функции на групова терапия, вместо да са изпразнени от съдържание. В инсталацията "Наричане" разбираме как се събират "вещите", които могат да наричат в селото. Жената, която има проблем, го казва на глас над вода - освобождава се от него, а възрастните жени от общността символично "вдишват" проблема, пречистен от водата".
"Ние дефинирахме мистериозната болест без име като тъгата", казва Искра. Съвременният човек чувства липса на принадлежност, общност, съзидание, на ритуали като тези на билкарите, които са живи и до ден днешен. Чрез фотографиите, документи и видеопърформанс те успяват да утвърдят достойнството и силата на женския свят отвъд консервативността на патриархалното общество. "Билките бяха просто повод, търсехме незаписаната или изтрита история за сила, знание и солидарност."
Изложбата 77 ½ в "Топлоцентрала" е отворена до 28 август.
В момента Искра Благоева подготвя изложбата си със Стела Василева в Братислава през септември. Същевременно доизчиства концепцията си за изложба и акция, които е поканена да направи в галерия "Дечко Узунов": "Узунов е представител на едно поколение, доминирано от успелия мъж художник, който е бил в добри отношения с всички власти. Не е моят герой, затова ще водя един своеобразен диалог с всичко, което той символизира."
3 коментара
"Ненавиждам образа на жената като жертва". Е, те това е цялата работа. Разбирам прекрасно чувството, изпитвала съм го към собствената си майка, към себе си и смятам, че има пълно основание и право да съществува. Когато обаче го превърнеш във философия, както прави феминизмът, постигаш само едно - жените, всички жени, защото никой не може да е постоянно в силна позиция, но особено настоящите жертви, за които уж милеем, се чувстват ненавиждани. Ще ми се вместо да се пънем да бетонираме тая силна позиция или постоянно да лъжем себе си и другите, че сме в нея, да проявяваме повече милост, но едва ли. Затова аз пък мисля да продължа да ненавиждам жената като феминистка.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.