Неда Соколовска вижда тъмната страна на луната

Миналата пролет трупата работи по проект за превенция за домашно насилие, в който актьорите пресъздават опита на жертвите. Но в хода на проучването и посещенията си в център "Отворена врата" Соколовска попада на сбирки на обвинени в тормоз, най-често мъже, изпратени по решение на съда като пробационна мярка.

За нея е особено интересно как се преплитат чувството на вина с желанието да обвинят този, който ги е обвинил. Решава, че тук има потенциал за отделен спектакъл, който да представя тяхната гледка точка. "Обръща ти се целият хастар на мислене. Вместо да обвиниш тези, които вече са посочени като насилници, влизаш в техните обувки. Започваш да се питаш дали имаш потенциал и ти да си насилник в определена ситуация. Може ли всъщност някой да каже, че никога не би проявил форма на насилие?"

Соколовска наблюдава колко разнообразни могат да са формите на насилие и какви сътресения носят те със себе си - пътят на насилието не е само в посока от мъже към жени или жени към мъже, но и от мъже и жени към деца, майки или баби. "Има много хора, които искат всъщност да разрешат проблемите си, особено когато децата са заложници на този конфликт." Ако досега практиката ѝ е била да направи колаж от интервюта, които тя води, в случая тя слуша и записва впечатленията. "За пръв бях като безмълвен свидетел. Това дава неусетно невероятно различна перспектива."

Идеята, че ще създаде текст от чутото, е като че ли твърде странна за участниците, че да бъде оспорена. Така тя се оказва всъщност лесно приета и става свидетел на автентични емоции и ситуации, които сравнява с fly on the wall документалистиката. "Забелязах и как понякога се сменят ролите на насилника и жертвата. Това е война и в нея няма изцяло положителни или изцяло лоши герои."

Почти всеки, който ще отиде на "Медена луна", ще направи паралел между темата и нарастващия брой случаи на домашно насилие, които стигнаха до широко отразяване и реакции, включително масовите протести миналото лято след разгласяването на случая с Дебора Михайлова в Стара Загора.

"Медена луна" ще се играе в "Топлоцентрала" на 9 март и 16 април. Фотограф : Нанко Иванов

Фактори през последните години бяха дезинформацията покрай Истанбулската конвенция след 2017-а, пандемията, когато в условията на локдаун през 2020-2021 още по-трудно жертвите можеха да се отделят от средата си, както и все още бавещото си прилагане на Закона за домашното насилие. Остава и проблемът с липсата на доверие в полицията и правосъдната система у нас. Според Соколовска "ние сме много толерантни към насилието, познаваме онова шушукане, че "това си е тяхна работа", особено в малките населени места. Кой знае, може би има исторически причини за това".

На място зрителят може да бъде изненадан, че темата се засяга първо заобиколно: на терапевтичните сесии, на сцената водени от Стойка Стефанова, често се търси по-глобалният контекст на проблема, преди да се стигне до сърцевината му. Героите на Николай Върбанов често предпочитат да следят мачове по телефона. Един от прототипите на Богдан Казанджиев описва сбирките като начин да си почине след работа, а този на Георги Налджиев - като твърде уморен след работа, че да мисли за тези проблеми. Любомир Любенов е младият човек, който не е сигурен как да продължи живота си, след като поне на първо време е преодолял наркотичната си зависимост. Петко Каменов е намиращият се в средната си възраст мъж, който гравитира между наивността и опита, желанието за промяна и поставянето на проблемите под килима. Мила Банчева и Василия Дребнова са в двете крайности - едната играе жена, която иска да разкаже историята си и да докаже, че майка ѝ е "лудата" в семейството, другата изразява трагедията си повече чрез мълчанието. Всеки като че ли има и някой близък, който вече не живее в България и не може да бъде опора.

Пърформанс артистът Поло Оконе е персоницифираното ходещо напрежение.

Соколовска е изключително впечатлена от работата на актьорите, голяма част от които са с трупата от самото ѝ начало. "Толкова автентични, толкова изчистени от себе си, от егото, суетата. Те стават служители на тези гласове, обживяват ги."

В тези различни истории тя вижда един обединяващ фактор. "Масово това са хора, които вече идват с предистория. Преживявали са насилие в семейството или са били свидетели на такова. Възприели са този модел на връзка, в който близостта се измерва в токсично общуване, ревност, психологически тормоз, поставяне в икономическа зависимост, пасивно-агресивно поведение. Много нюанси на напрежение могат да бъдат разтълкувани като насилие. Това прави превенцията изключително сложна - кой е моментът, в който трябва да се намеси семейството, психологът, обществото", казва Соколовска, която не мисли да спре да разплита колективните ни травми.

Докато "Медена луна" стига до първите си зрители, тя завършва пиеса с работното заглавие "Последни акорди от националния химн", която се занимава с темата за национализма.

"Медена луна" ще се играе в "Топлоцентрала" на 9 март и 16 април.

"Попфолк хроники: бели птици и куршуми" е в Малък градски театър на 24 март и 17 април.

"Забелязано в Благоевград", друг проект на Соколовска, се играе на 22 март, в Драматичния театър на града.