20 въпроса | Никола Кереков

Любимият ви момент от деня?

Времето около час преди залез слънце, особено есента, когато слънчевите лъчи падат косо с топла светлина, която прави познатия ни свят да изглежда някак по-различен, по-красив, по-приятен, което важи впрочем и за хората и техните лица. Фотографите наричат това време "златния час", но мисля, че в него има нещо отвъд естетиката. Самите хора се държат малко по-различно тогава, сякаш в несъзнателен опит да са по-достойни.

Най-голямото предизвикателство във вашата работа?

Да убеждавам хора, че има и друг свят, различен от месомелачката на ежедневието, в което са затънали, и че има и други начини за разрешаване на проблеми, които често не ни хрумват. Че има смисъл да се тръгне по пътища, по които малцина ходят.

Кое е най-голямото ви постижение?

Надявам се, че голямото нещо предстои. Иначе вярвам, че чрез подкаста ни и всички дейности, свързани с популяризация на науката, заедно с екипа на Ratio сме спомогнали за това стотици хора да развият апетит за наука и да са интегрирали научния метод в ежедневния си живот. Ако при това съм успял да вдъхновя поне един човек да се занимава или подкрепя наука, то бих го смятал за някакво постижение.

Как си почивате?

Със сигурност не както повечето хора разбират почивката - да легнат на плаж и кротко да си почиват. Падам си по активната почивка, с много движение и нови преживявания. След работа и през уикенда предпочитам да съм на открито - сред природата, в планината, в гората, в парка, или на други интересни места неизменно с приятелите си, които са доста интересни хора.

Какво ви зарежда?

Действието - обичам нещата да се случват естествено без зор (уви, случва се доволно рядко) и не понасям леността и стагнацията. Обичам много да виждам как хора дават безрезервно всичко от себе си, без да очакват нещо в замяна, а най-голямата им награда да е компанията на други такива хора.

Много ме зарежда и физическата работа, в която да виждам резултата от усилията си да се случва в ръцете ми, а не на безизразния екран на компютъра.

Какво ви разсмива?

Смея се шумно на различни неща, но като че ли съм най-голям почитател на черния хумор и самоиронията. За мен способността да се присмееш на себе си е висша форма на интелигентност.

Какво ви натъжава?

Примирението с безумия и несправедливости и отчуждението между хората. Това, че се чуваме, но не се слушаме и рядко правим усилия да се разберем помежду си

Какво ви вбесява?

На първо място егоцентризмът, крайният индивидуализъм и култът към личността. На второ място глупостта, наглостта и съзнателното невежество. Вбесява ме също дребнавостта и липсата на дълготрайно мислене отвъд границите на собствения ни живот.

Личност, на която се възхищавате?

Със сигурност не е една. Много от учените през вековете, които са били пламъчето на разума и съзиданието в иначе доста мрачни епохи, понякога с цената на живота си. Ще спомена един по-съвременен пример - Йонас Солк, създателят на ваксината срещу полиомиелит (детски паралич), която е спасила милиони деца от смърт и инвалидизация. Малко известен факт е, че Солк тества ваксината първо на себе си и своето семейство, след което целенасочено отказва да предяви права над патента, за да може ваксината му да е максимално достъпна за всички хора по света.

Друг любопитен пример е Бил Гейтс във втората част от живота си, когато откри, че да правиш добро и да се бориш за справедливи каузи е много по-възнаграждаващо от всичко материално. Често мразен и дори демонизиран, това не го спира да подкрепя и да е основен двигател за едни от най-амбициозните и мащабни хуманитарни инициативи по света, особено в развиващите се страни. Подкрепя и финансира редица каузи и научни проекти с екзистенциално значение за човечеството, като например изследванията в сферата на контрола на епидемиите и пандемиите, термоядреният синтез, технологии за понижаване на ефектите от глобалните климатични промени, разработката на нови ваксини и медикаменти за нелечими заболявания, налагането на норми при развитието на изкуствения интелект и т.н. Но най-вече успява да вдъхновява много други богати хора да инвестират в подобни каузи.

Ще спомена и двама от любимите си писатели фантасти: Джо Халдеман, теоретичен физик по образование и носител на всички награди в научната фантастика, чиито книги са пълни с изключително интересни проникновения за бъдещето, и китайския автор Лиу Цисин, който успява да вкара между редовете някои дълбоко провокативни идеи.

Кое свое качество харесвате най-много?

Умея да вдъхновявам хора и да ги заразявам с енергия и позитивизъм. Особено силен емпат съм, т.е. умея сравнително обективно да се поставям на мястото на други хора и имам изострено чувство за справедливост. Имам изключително точно чувство за време - без часовник мога да позная приблизително колко е часът, колко време е минало и колко време ще отнеме нещо.

А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?

Често съм неуверен и се колебая прекалено дълго, преди да взема решението, което често ми е хрумнало още в самото начало. Твърде много се притеснявам, особено за нещата, за които наистина ми пука, и ми личи, затова не се представям добре на интервюта за работа и на първи срещи.

Каква суперсила бихте искали да притежавате?

Суперсилата да убеждавам хора и да усещам безпогрешно кога е най-разумно да продължиш да инвестираш усилия в нещо и кога да се откажеш. Макар да знам еволюционното му значение, бих искал от време на време да мога да изключвам и страха си или да спирам времето, за да имам време да помисля.

Последният подарък, който направихте/получихте?

Подарих дъска за рязане от орехов корен на сватба на двойка невероятни хора с много специално отношение към храната. Орехът е символ на дълговечност, а за тези дъски се твърди, че при правилна употреба могат да изкарат няколко човешки живота. Сигурен съм че посланието ми е било правилно разбрано. Последният подарък, който получих - екипировка за спускане във вертикални пещери.

Израз или дума, която употребявате прекомерно?

"Всъщност", "Трябва да...", "Хайде да", "Представи си, че"

Къде бихте искали да живеете?

Някъде в умерените климатични зони, тъй като трудно понасям жегата и обичам и четирите сезона. Трябва да има планини наблизо и за разлика от Хемингуей не смятам за критично наличието на морско крайбрежие. Обичам откритите, топли хора, затова вероятно Скандинавието не е за мен. От друга страна, бих искал да виждам повече позитивизъм, първична доброта, отзивчивост и всеотдайност в условията на развито гражданско общество. Не знам дали такова място съществува, но поне за мен Словения се доближава максимално до това. От друга страна, готов съм да загърбя този идеал в името на място, където уменията и познанията ми са ценени и от прилагането им би имало реална полза. За мен е критично да се чувствам полезен - с удоволствие бих живял и на Луната или Марс, ако има полза от мен там.

Коя е последната книга, която прочетохте?

"Какво дължим на бъдещето" на Уилям Макаскил (What we Owe the Future, William MacAskill).

Най-интересното място, на което сте били?

Неапол - най-откаченият град, в който съм бил. Съчетава невероятно по обем и разнообразие културно наследство с анархия, нетипична дори за най-затънтените кътчета на Европа. Изключителен колорит и атмосфера. Съвет: пазете се от детските банди. В кулинарно отношение - Сицилия. Природни красоти - Доломитите в Италия.

Мото или цитат, близък до философията ви за живота?

"Не прави на другите това, което не би искал да ти бъде сторено и на теб". Обратното също е валидно, разбира се.