Американката от Долна Липница и визията ѝ за София

Ким Холеман разчита на нестандартни и интердисциплинарни решения

Темата накратко
  • Ким Холеман работи върху темата "Град на бъдещето" по стипендиантска програма към "Център за академични изследвания София".
  • Тя вижда по-чист въздух, публичен достъп до термалните извори, повече изкуство в градската среда, по-малко коли.
  • Артистката има сериозен опит след 20 години принос в Ню Йорк.

"По-чист въздух, публичен достъп до термалните извори, повече изкуство в градската среда, по-малко коли" - така вижда едно мечтано бъдеще на София американската артистка Ким Холеман, която работи в сферата на екологията, архитектурата и инсталациите. Останала е без дъх, притичвайки между колите в центъра, за да стигне до нашата среща. През октомври започна стипендиантската ѝ програма към "Център за академични изследвания София" - в рамките на пет месеца ще работи върху визията си за "Града на бъдещето". "Като артист имам пълната свобода да представя една футуристична София, без ограничения." Нямаме търпение да видим резултата, защото Ким Холеман има много натрупан опит, който може да сподели след 20 години работа в Ню Йорк.

Тя завършва колежа Cooper Union for the Advancement of Science and Art, в който съществуват три направления: изкуства, архитектура и инженерни специалности, а студентите се обучават да работят в колаборации и интердисциплинарно. Непрекъснато са въвлечени в общи проекти, за да могат да свикнат с идеята, че изкуството и науката могат да имат повече прилики, отколкото различия. Точно това привлича Ким към колежа, в който се влиза изключително трудно - пресечната точка между точните изчисления и заземения начин на живот на учените и въображаемия и свободен свят на творците.

Не малко технически умения са необходими за създаване на арт инсталации, които са обвързани с пространството и трябва да се вписват в градската среда или природния пейзаж, а интереса към физиката Ким Холеман попива от двамата си дядовци и семейството си, докато расте във Флорида. И двамата са работили за НАСА - единият като ракетен инженер, а другият е бил собственик на фирмата Dale Manufacturing, която е изпълнявала поръчки за частите за луноход на НАСА и самолетите "Боинг". Въпреки космическия старт на детството си Ким е много по-привлечена от земята и природата.

Докато живее в Ню Йорк, постоянно е изумена от две неща: липсата на паркове и дървета и бездомните, които са принудени да живеят в каравани, в така наречените Trailer Parks. Обучена да търси не просто нестандартни решения на проблемите, но и интердисциплинарни - на нея ѝ хрумва идеята за мобилен парк в каравана. Мини ботаническа градина, която може да се мести из града и не просто да предоставя така необходимата зеленина на нюйоркчани сред небостъргачите, но и да им напомня за проблема с недостига на жилища и затова как все повече хора живеят в Trailer Parks - огромни паркинги с каравани, в които са настанени хора, които не могат да си позволят високите наеми.

Съгражданите ѝ са впечатлени - минипаркът става място за срещи и предизвиква широк медиен диспут след високата оценка, която получава със статията за него в New York Times. Администрацията на Ню Йорк, която отговаря за парковете, я кани да паркира караваната на такива места, които някога са били градинки, но са били застроени, за да предизвикат дискусии за изчезващите дървета в града. Но освен там Trailer Park се появява и на много ключови места в Ню Йорк - пред сградата на Върховния съд, на площад "Фолей", в Бруклин, до Сентрал парк и други. Музеи и галерии излагат проекта и реализацията, съседи от различни квартали се вдъхновяват за свои малки градски градинки. Trailer Park на Ким Холеман претърпява няколко издания - всичко това се случва през 2013 г. - оттогава много неща в САЩ са се променили.

"Заради натиска на хората, урбанистите и архитектите вече задължително планират градинки или дървета около новите сгради, ако се разходите днес в Манхатън, ще видите, че е много по-зелен, отколкото беше преди десет години", казва Холеман. Докато кмет е Майк Блумбърг, започва инициативата "Един милион дървета" и наистина засажда толкова по време на управлението му на града. Сега вече се появяват всякакви зелени инициативи - "като pop up паркове, дори организаторите на събития вече знаят, че всяко събитие трябва да е съпроводено от градско озеленяване, цветя - дори да са в саксии, просто трябва да засадят нещо". Ким допълва, че в Ню Йорк вече има градски ферми върху покривите на индустриалните сгради, които с огромна обща площ, има видеа, заснети с дрон, които показват десетки декари.

Опитът на Ким Холеман показва, че за големите и важни промени и обществени каузи се изисква много време, но ако активистите са достатъчно упорити и не се предават, накрая институциите са принудени да действат. Такъв е случаят със смога в Манхатън - борбата за изчистването на въздуха започва още през 70-те години на XX век. Граждански организации с над сто инициативи протестират и работят по съответните политики в продължение на десетилетия, за да могат днес да се радват на стриктни правила, които не позволяват силното замърсяване на въздуха. "Днес, когато карате по моста "Бруклин", въздухът над Манхатън е видимо по-чист, затова постоянно повтарям на приятелите си в София: можете да се преборите със смога в града, но трябва постоянство и търпение, дори да не е в рамките на вашия живот, направете го за децата си", казва Ким Холеман.

Тя се надява да приложи всичките си знания и опит от САЩ по проекта, който започва сега за "София - градът на бъдещето". Би искала да допринесе с уменията си и за красиви и удобни футуристични училища и детски градини. В продължение на десет години Ким Холеман е била част от проект на MIT Media Lab, в който тя като артист и интериорен дизайнер изгражда заедно с учени и архитекти над 28 училища в различни американски щати. "Задачата ни беше да се ръководим от принципите на Монтесори и да създадем училища, в които обстановката да напомня на домашния уют, а не на строга институция, същевременно да покриват стандартите и изискванията за обществена сграда за образователни цели", казва Холеман. Те строят училище и в Кения.

По време на пандемията, уморена от рестрикциите, локдауните и шумния градски живот, Ким започва да си мечтае за собствена къща с двор, овошки и кладенец. "Ние, американците, сме отгледани като гладни животни - от малки ни надъхват да сме амбициозни и непрестанно да търсим как да постигаме още и още", казва артистката. Но тя се преуморила от преследването на кариерни успехи. Дълго търси из интернет и накрая открива перфектната обява - в Долна Липница, близо до Павликени. До този момент не е чувала за България, но вече е живяла в Европа, за няколко години в Холандия и в Полша. Купува къщата с помощта на брокер по вайбър - "след като преведох парите, си казах, леле, дали не беше измама". Но всичко се оказва съвсем точно и Ким вече е горд жител на Долна Липница.

"Хората ме питат с много изненадан тон защо съм тук, но кризата по време на ковид ме принуди да преосмисля какво искам от живота - чувствах, че съм постигнала всичко, което искам от Ню Йорк", казва Ким. Тя осъзнава, че има нужда от връзката с природата. Селяните бяха много изненадани - "дойдох сама, не съм омъжена, нямам деца и съм на половината възраст на повечето жители в селото". Къщата, на която се спира, е на повече от сто години, с червени тухли, които нарича "испански", и вече две години я реставрира съвсем сама, само за покрива вика майстор.

Докато се занимава с къщата и двора, Ким продължава да твори. Кандидатства със своя идея за утопична архитектура в "Артгрупа Дупини" и проектът ѝ е одобрен. Тя изгражда арт инсталация Wish You Were Here в село Габровци, близо до Велико Търново - дървена стълба към небето - висока над три метра, до магистралата - "дадоха ми най-доброто място, така че всички, които влизат в селото, да я виждат, имаха много очаквания към мен". Процесът на създаването на инсталацията обаче свързва с един от най-големите гафове в живота си. И точно този свой провал разказва на събитието "Артисти говорят за провала" в "Ход движенческа лаборатория".

"За мен провалът е само спирка от метрото преди станцията на успеха, винаги така се е случвало в живота ми досега - преживявала съм епични провали преди най-големите си успехи", казва Ким Холеман. По време на откриването на нейната арт инсталация се развихря силна буря, вятърът бута огромната дървена стълба, всичко това е заснето на филм и като по чудо никой не е наранен. "Това беше моя грешка, беше изключително тежко и добре, че не уби никого", след това построява всичко наново, стабилно и без опасност.

Това лято Ким Холеман участва в арт резиденцията на "Колектива" в "Бизнес парк София", където е разположена нейната работа "Висящо езеро". Целият проект на "Колектива" спечели отличие от Българските архитектурни награди неотдавна, защото добавя стойност към една обслужваща локация и я превръща в живо градско пространство, изпълнено с култура.

3 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
Нов коментар