Пътят на Christo

Това е единство между театър, музика, пластика. Целият спектакъл е камерен - музиката е написана от Буриян върху мотиви от Чайковски - всяка дума, реплика на артиста, отговаря на известен музикален тон - дан, бим върху рояла - на рояла свири самия Буриян, художествено оформление, изумления, ужас, човек се побърква. Играят само два души - и жена която мие дъски, ето сцената: не може да се покаже, аз ще ти изпратя снимки.

С К И Ц А

Играе се върху въртяща сцена, с наведен футуристичен под. Просто невъобразима красота. Как се запознах с Буриян, Анани, братовчеда, звъни и казва, че съм във възторг от театъра му, той определя среща, 3-часов разговор, страшно ме обикна, видя снимките, особено му харесаха "копачките" и слабото момиче (последната работа), след това предложение да остана в театъра му, той е народен артист и (много влиятелен човек в правителството и партията) след това посещение на репетиции, по галерии, близки негови художници, вечер разговори и т.н. Мечта. Днеска вече имах изключително интересен разговор с него за изкуството и театъра. Той е бил във Франция, личен приятел е на Шарл Дюлен, Пикасо и редица френски художници, артисти и музиканти. Също е приятел на Берт. Брехт и И.Бекер. Към френския театър има много критично отношение - специално за Жан Вилар - казва безупречен талантлив и отличен артист и режисьор, но нищо ново. За него изкуството е откривателство, новаторство, дълбока мисия да се намери най-съвременно и модерно звучене. Театърът е действия, това е най-важното. Сега във Франция казва има изключителен новатор като Марсел Марсо-мимическият артист, който наистина представлява нова мисъл. Аз в другите си писма ще систематизирам неговите изказвания за изкуството и театъра. Говорихме с него за моите проекти за "ХII нощ". Той видя скици, които носех за "Рюи Блас". За "12 нощ" каза, че ако бихме осъществили тези проекти с бялото и черно, и лачените костюми, театърът в Габрово би станал авангард. Той говори много интересно, например за Юго. Ще поставя Хамлет през месец март. Изумителна просто постановка. Той казва, за мене щом ми трябва стълба на сцената, ще сложа, но може на никъде да не води, да няма специално значение. Изкуството е красота, повече от всичко в живота, изкуството прави това което никой не е видял до сега. Силно е експресивно. Например неговата Офелия се удавя като публиката вижда всичко, но играе удавяне, на съвсем гола сцена и зад нея нарисувана река, но така е направено! Ужас! Невероятно! За Буриян действие, пластика и новаторство и изключителна дикция. Той поставя сега една дискусионна пиеса. Пиеса само за дикция, но изключително невероятно интересна като изкуство.

Преглед на оригинала

Тъмнина - (сцената) прожектор в десния ъгъл осветява мъж в цивилни дрехи, седнал той говори на публиката: аз съм този и този, хората мислят едни така за мене, други другояче, познавам една млада жена, с нея се запознах така и т.н. говори на публиката. В левия ъгъл светва прожектор - млада жена - тя говори на публиката - аз съм тая и тая, едни мислят за мене така, други другояче, запознах се е един мъж, така стана и т.н., след това двамата стават и се ръкуват и казват на публиката - свършихме. Помисли! Към нея той изказа изключително интересни аналитични мисли във връзка със пластика, нерв и теми на новото време, с действието на сцената. За това ще пиша подробно.

Анани, страшно съм неспокоен като ти пиша, знаеш, че преживявам нещата. Буриян, казва ние с тебе си допадаме по темперамент. Аз сега не мога да остана в театъра, ти разбираш. Аз нищо не мога да понеса вече в обратна посока. Ти няма да ми се сърдиш, ще пиша подробно за "Рюй Блас". Аз трябва да уча живопис и да бъда където има познати, а оттам ще видим. Аз трябва да уча. Буриян ми каза "за за тебе при мене всякога ще има място". И все пак да си помисля. Той от месец май открива свое ателие академия на модерното изкуство - театър, художествено, актьорско, режисьор ще бъдат - 10 души, казва само да поискам. Помисли ще разбереш защо не мога. Аз нищо вече не мога да понеса, няма нужда да се срещам с хора които четири години не ме разбираха, хора които са егоисти, които ме мачкаха и ми втълпяваха, че изкуство се прави така, както те казват. Тия четири години не могат да се сравнят с тоя един месец (като изключим моите ходения по селата, които са толкова ценни за мене). Аз мисля за тебе мое братче, не знам ти не си сам, но трябва да учиш, ако искаш при Буриян, аз говорих за тебе на него. Това ще бъдат 2-3 години, мисля ще ти бъдат полезни. Ти трябва да видиш непременно. Изкуството преди всичко. Но всичко зависи от тебе. Буриян казва, че ще иска да си кореспондираме, казва ми "ти непремено ще ми пишеш за всичко". Анани, ти разбираш, аз никога през живота не съм срещал такава отзивчивост, такава топлота на човек на изкуството, мой преподавател. Това е страшна мъка. Толкова неща, които мислех за изкуство, излязоха правилни и още повече неща катастрофираха страшно. Защо аз знаех неща, които са подла лъжа, глупости и цинични, за да бъдат изкуство. Какво има в Академиите - нищо. Това е много важно

..

човекът на изкуството да бъде откривател. Но за това се изисква изключителна култура. Страшна, невероятна. И то не само книги да се четат, човек трябва да усети пулса, нерва на времето. Буриян е изключителен интелект, при него има страшно горене и темперамент - страхотна култура. Завчера ми разправя: аз да рисувам не мога, аз съм дилетант проучвам човешката физиономия (той поставя драматизация на чешка класическа повест "Вера Лукашова" - невъобразима постановка) - уча анатомия от четири години, но това е математика /сяда на пианото и свири сонати "Математика" (страшно, страхотен ум). Човешката физиономия е комплекс и казва Пикасо е чудо. Марсо е изключителен талант. Той прави това, което никой не е правил за него, аз имам предвид и J.L Baraut, но Марсо синтезира и новаторства и ми показва негови снимки (изключителен артист играе "бедния Пиеро") и Буриян казва само, че той защо играе Пиеро, можеше да бъде и обикновен човек от Франция (и се чуква с мене с чашката). Ходя на репетиции. Това не е репетиции... не, Анани, това е толкова интересно. Буриян е необикновено демократичен, интересен, нямам думи. Аз го питам колко репетира на маса и кога на сцена. Той се усмихва и казва артистите прочитат пиесата и хайде на сцената, но зависи от пиесата. Но той е истински артист. Метод е социалистическият реализъм казва той, но какво е метод ? Аз работя и правя изкуство и се смее и ми разправя за Станиславски, "че има хора( които представят системата на Станиславски, но имам един приятел артист, той се учил, талантлив изпълнител на Станиславски, какво разказва тоя артист: без говорене той казва на един да му донесе шаран (риба) и той му донася хамсийка, е как ще разбере, че хамсийка не е шаран". Анани ти се чудиш и мислиш, че са глупости, о не това е във връзка, че артистът както ни учат трябва да обяснява зад всяка реплика. Това изглежда глупаво, но е дълбоко правдиво. Буриан след това ми показва и филми на своята постановка на "Едип цар" - страшно. Как е започнал работа пиесата - цялата пиеса е поставена като барелеф - симетрично - отляво, отдясно, страхотия и стил. Артистите започнали репетиции без реплики, без говорене, след това на музикално ритмично разчленяване на речта в строфите на старогръцки език и накрая скулптиране на артистите?! Как лицата не са маски, но са скулпира с пластичен грим и накрая една позната разправя, че това представление било истинско чудо. При гостуване на театърът в Швейцария "Едип Цар" бил посрещнат със ставане на крака на цялата театрална публика.

Мило братче, прощавай за това дълго и сигурно вече отегчително писмо. Но аз се вълнувам. Такава топлота и разбиране никога не съм срещал. Аз не мога да бъда там, където така неискрено се отнасяха към изкуството. Пиши( мило братче! Аз никога няма да те забравя. Знам( че ти е мъчно и тъжно, мъчно се работи. Научих, че Шарло много се тревожил и бил неспокоен около премиерата на "Година на странствуване". За "Рюи Блас" ще пиша подробн, имам толкова нови мисли и идеи, дано се осъществят в Габрово, поне някои.

Писмото ми е много неспокойно дори и глупаво, ако го четеш в недобро настроение. Аз нямаше да пиша, но не мога. Какво прави Маца, нека да знае( че не съм я забравил толкова бързо и не се сърди. Поздрави и я целуни от мене непременно. Поздрави Шарло. Пожелавам му триумф в репетициите на Рюи Блаз.

Прощавай! Желая ти успех и вяра в изкуството!

Прегръщам те и те целувам. Твой Христо

Преглед на оригинала