Неща

20 въпроса | Лоренца Джованели

Краси Генова

Лоренца Джованели © Виктор Попов

Капитал: Light

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.

Само по-наблюдателните зрители вероятно са забелязали много деликатното присъствие на Лоренца Джованели в документалния филм на Андрей Паунов за Христо Явашев-Кристо - "Да ходиш по вода", появил се в киносалоните през пролетта на 2019 г.

Във филма, който проследява изграждането на плаващите кейове в езерото Изео (2016 г.), което се намира в близост до родния ѝ град Бреша, постъпилата като доброволка в мащабния проект на Кристо - Лоренца, му подава едно сурово яйце. За разлика от мимолетната ѝ поява на екран, след приключването на привлеклия стотици хиляди почитателите на изкуството на легендарната артистична двойка Кристо и Жан-Клод проект "Плаващите кейове" 26-годишната тогава италианка започва постоянна работа в студиото на Кристо като мениджър на колекции и изложби.

Завърщила е история на изкуството в Università Cattolica del Sacro Cuore в Милано. Образованието ѝ помага много в новата ѝ позиция в студиото и фондацията, която носи името на двамата артисти и където работи в партньорство с племенника на Кристо - Владимир Явашев.

Лоренца е автор на множество публикации за творчеството на Кристо и Жан-Клод, сред които е и текстът ѝ за колекционерското издание на Taschen, публикувано в тираж от 2000 екземпляра (Christo and Jeanne-Claude. L'Arc de Triomphe, Wrapped, Paris), което съдържа фотографии, парче от плата, използван за опаковането на Арката в Париж със специален автограф от Волфганг Фолц, автор на фотографиите в изданието и дългогодишен приятел и почитател на Кристо и Жан-Клод.

В настоящия момент дели времето си между офиса в Ню Йорк, фамилната къща в Бреша и многобройните пътувания по целия свят, свързани с работата в борда на директорите на фондацията Кристо и Жан-Клод и дейността на Artists' Estate, свързани с пътуващите изложби на двамата.

Като какъв човек се определяте?

Любопитен, ентусиаст, съпричастен, самокритичен, грижовен, решителен, амбициозен, откровен, смел, крехък, издръжлив, страстен. Сложен, изпълнен с противоречия, вечно развиващ се.

Нещото, в което вярвате абсолютно?

Волята.

Любимият ви момент от деня?

Рано сутрин.

Най-голямото предизвикателство във вашата работа?

Никога не приемайте нищо за даденост.

Кое е най-голямото ви постижение?

Това, че вярвам в себе си и се приемам.

Как си почивате?

С дълги разходки, гледане на черно-бял филм в ранна неделна сутрин, като ходя боса по тревата и слушам вятъра.

Какво ви зарежда?

Усмихнати очи, смях, прегръдка, стимулиращ разговор.

Какво ви разсмива?

Остроумието на другите и собствените ми гафове. Неочакваното чудо на тривиалността. Удоволствието да повториш познат жест.

Какво ви натъжава?

Състоянието на безсилие. Празнотата.

Какво ви вбесява?

Лъжи, арогантност, дискриминация, неразбиране.

Личност, на която се възхищавате?

Моята майка.

Кое свое качество харесвате най-много?

Адаптивност, устойчивост, решителност, страст, ангажираност.

А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?

Импулсивността. Страха от провал.

Каква суперсила бихте искали да притежавате?

Таланта да пуснеш нещо или някого, когато е дошло времето за това.

Последният подарък, който направихте?

Време.

Израз или дума, която употребявате прекомерно?

"Да", защото съм заклет ентусиаст.

"Не", когато съм много самокритична.

Къде бихте искали да живеете?

Точно там, където съм сега - Ню Йорк.

Коя е последната книга, която прочетохте?

"Бавно" от Милан Кундера.

Най-интересното място, на което сте били?

Спомените на други хора, периоди от време, които никога не съм преживяла.

Мото или цитат, близък до философията ви за живота?

"Въпреки че прозорецът е един и същ, не всеки, който гледа навън, вижда едни и същи неща: гледката зависи от погледа." (Алда Мерини, италианска поетеса)