🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Страни от ЕС притискат банките си за заеми

Така се стремят да компенсират слабия интерес към държавните си облигации

Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Някои европейски държави, затрудняващи се да намерят купувачи за облигациите си, притискат местните банки да запълнят дупката, като играят ролята на кредитори от последна инстанция. В някои случаи това дори повишава размера на рисковия европейски дълг в балансите на институциите, пише в. Wall Street Journal.

Италия и Португалия, заедно с други европейски държави, разчитат на банките си да продължат да купуват, или поне да спрат да продават държавни ценни книжа, коментират пред изданието запознати с въпроса. Междувременно, в Испания и други страни заемите, които банките неохотно дават на регионалните власти и правителствата, рязко се покачват.

Натискът е резултат от увеличаващите се тревоги във финансово нестабилната част на Европа, че без купувачи разходите им за финансиране ще излязат извън контрол. В същото време то поставя банките пред парадокс - докато инвеститорите и регулаторите искат те да продадат резервите си от европейски държавен дълг, местните политици извиват ръцете им, за да са сигурни, че това няма да се случи.

Омагьосан кръг

Тази седмица е изключително важна за европейските пазари на държавен дълг. Във вторник Италия плати рекордни лихви по облигациите си, а в четвъртък се очаква и търгът на Испания.

За да компенсират ниското търсене на облигации, което може да повиши значително разходите на страните, банките в тези страни са под голям натиск да участват в търговете, коментират експерти. Те вече са сред най-големите държатели на ДЦК, като притежават около 16% от италианския и около 23% от португалския дълг.

Дълбоките финансови връзки между европейските правителства и банките им изиграха лоша шега в подхранването на дълговата криза на континента. Европейските банки държат стотици миларди евро държавен дълг, издаден от страни, за които инвеститорите се страхуват, че са заплашени от фалит. Банките пък също ще имат проблеми, ако се наложи да отписват държавен дълг от балансите си, което може да наложи на правителствата да ги спасяват, като по този начин се образува един омагьосан кръг в системата.

Създалата се ситуация накара много големи кредитори в Европа и САЩ бързо да се освободят от рискови облигации, натрупани във времената преди кризата. Докато натискът се пренася върху банките, правителствата вече нямат много варианти откъде да набират средства и все повече се обръщат към финансовите си институции за помощ.

"Независими" банки

Когато някои банки от региона започнаха да разпродават държавните облигации, които притежават, правителствата им ги натиснаха да спрат, коментират запознати с въпроса. "Знаем, че ако намалим експозицията си, ще бъдем унищожени от италианското финансово министерство", коментира висш италиански банкер и описва телефонни разговори с хора от министерството, упражнили "приятелски натиск", след като банката му продала част от италианските си държавни книжа. Португалските банкери също описват подобни примери, а реакцията на финансовите министерства е: "без коментар", пише изданието.

Правителствата обикновено нямат изричните правомощия да принудят банките да им съдействат, но последните избягват да ги разгневяват. В Португалия например, най-голямата банка е държавна. Освен това, много банки печелят от бизнеса си с правителствата – включително от осъществяването на част от търговете на облигации. Друг голям фактор закъсалите банки да задържат държавните облигации е, че могат да ги използват като обезпечение за заеми от ЕЦБ.

Всекидневно финансиране

Някои правителства искат от банките да финансират всекидневните им операции. В Испания заемите на банките към публичния сектор са се увеличили с 14% в първите 9 месеца на 2011 г., достигайки до рекорд от 87 млрд. евро, сочат данните на Испанската централна банка. Това е единствената част от банковия бизнес отчела ръст за периода, като се има предвид, че общото кредитиране е паднало с 2.6% - най-голям спад в историята.

По-рано този месец, например, Балеарските острови – силно задлъжнял регион в страната, обяви, че са се разбрали с Banco Santander за кредитна линия на стойност 100 млн. евро. "Подписването на този договор не е решение, но може да ни помогне да се справяме със задълженията си, особено в разплащанията с доставчиците ни, които са най-силно засегнати", коментира губернаторът региона Хосе Рамон Бауза.

В Португалия, въпреки спада на кредитирането на частни компании, това на държавните се увеличава. Като за държавната железопътна компания се е повишило с 14% за 9-те месеца на годината.

2 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    kotrag avatar :-|
    kotrag
    • + 4

    Да...соц модела на европейския континент предвещава болезнена развръзка.
    Местни политици рекетират банки, за да финансират пропаднали и скъпи социални модели.
    Евро-политичèските елити пък от своя страна усилват натиска върху бюджетите на държавите като разпределят по 150 милиарда евро годишно в съмнителни ''схеми и ''програми'', наред с краденето, корупцията и екстравагантния си лайф стайл в новия Вавилон - Брюксел.

    ''Империята'' както нарече ЕС клоунът Барозу е на път да пропадне. Предстои плащането на сметката за купона.

    Нередност?
  • 2
    delian avatar :-|
    Делян Делчев
    • + 2

    Никак не е неочаквано, все пак правителствата не искат да намаляват харчовете си, ако ще и да са перманентно на заем за да не се занимават с протестиращи БДЖ-ци, Земеделци или каруцари, които сборно може да правят <5% от БВП-то но искат >5% БВП разходи по тях.

    Нередност?
Нов коментар