Къде е стратегията за растеж на Европа?
Имаме нужда от политика на надеждата, за да се намери европейският отговор на историческите предизвикателства, смята известният историк Тимъти Гартън Аш
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
С реч, прецизно и стабилно изпипана като Mercedes, Ангела Меркел откри вчера Световният икономически форум, убеждавайки още веднъж глобалните бизнес лидери, че еврото ще бъде спасено. Различното този път беше, че повечето от тях, като че ли са готови да й повярват. Това заяви на форума в Давос историкът и политически анализатор Тимъти Гартън Аш, пише "Гардиън".
Веднага обаче това повдига два други въпроса: дори ако еврозоната вече е спасена, къде е стратегията за растеж? И може би по-важният - как процесът на спасяване ще се отрази на политиката на Европа за обединение и сближаване, пита професорът от Оксфорд.
Да приемем, че наистина през следващите шест месеца еврозоната ще укрепне и най-лошото вече е зад нас, но къде в такъв случай е растежът и от какво ще дойде? Германската рецепта за икономии, която е нужна на Меркел, за да убеди колебаещите се германска избиратели, няма ясен отговор на този въпрос.
Както Джордж Сорос вече предупреди, ако Европа не успее да изготви нужната стратегия за растеж, изпадането в "дефлационна спирала на дълга" е сигурно. Ако икономиките се забавят, падат и данъчните приходи, това всъщност ще увеличи дълговото бреме - съотношението на натрупания дълг към БВП. По-рано тази седмица МВФ излезе с ревизирана прогноза за свиване на икономиката на еврозоната с 0.5% през 2012 г. и минимален ръст през 2013 г., като подобни прогнози бяха дадени и от други международни организации.
Криза на доверието в Европа
Това ни отвежда към политиката за обединена Европа. В момента има огромно негодувание между нациите - гърци срещу немци, и немци срещу гърци; на северните народи срещу южноевропейци, британците срещу почти всички и почти всички срещу британците. Налице е обща криза на доверието в европейския проект. А освен това е широко разпространен и скептицизмът, ако не и цинизъм срещу политиците, както на национално, така и на европейско ниво.
И ако в момента ние сме свидетели на запазването на едно сравнително стабилно евро, то това е триумф на страх, а не на надеждата. Въвеждането и разширяването на единния пазар, както и стартирането на самото евро бяха проекти на ЕС, водени от надеждата. Сега обаче страхът е това, което накара Германия и някой от другите членове да направят необходимия минимум. Страхът е, че разходите от колапса ще бъдат по-високи спрямо алтернативата да бъдат "спасявани" страни в беда.
Но ако еврозоната не се върне към растеж, или пък ако това стане само в няколко държави, които са по-добре, това негодувание само ще се разраства. И все повече и повече европейците ще се питат: "И за какво ни е тази Европа?" (Не трябва да забравяме, че европейският паричен съюз беше замислен, не само като икономически, но може би дори повече като политически).
Има много наистина добри отговори на този въпрос и те спешно трябва да бъдат подробно описани. Така например, ние имаме нужда да сме силни в преговорите (а това може да стане само ако има една Европа) с новите не-западните гиганти като Китай и Индия, за изменението на климата и другите глобални предизвикателства, като Арабската пролет и др.
Би било глупаво да се преструваме, че еврото е най-добрият и пряк път към тези по-големи цели. Ако еврото не съществуваше, може би нямаше да е необходимо да се въведе още известно време. Но то съществува, при това заедно с всичките му недомислици при създаването му, които сега изпъкват ясно.
Макар и да е трудно на европейците да коригират тези пропуски при създаването на единната валута (най-вече поради националните ограничения) и да изготвят стратегия за растеж, преди всичко ние трябва да признаем, че спасяването на еврото не може да бъде заместител на по-големия политически проект. Политиката на страха може и да спаси еврото, но ние имаме нужда от политика на надеждата, за да се намери европейският отговор на историческите предизвикателства.
17 коментара
Единствената стратегия за растеж на Европа се нарича "иновации". И то не като технологични джаджи, а като начин на мислене и работа. Всичко останало вече се прави от някой друг, и то по-бързо и по-евтино.
До коментар [#1] от "Георги Камов":
Приказките ви господине са много приятни, но за жалост са идеализъм, който е далеч от реалността. Значи западняците харчат луди пари в продължение на сумати години за да достигнат до полезен ефект от дадена иновация. Обикновенно от 100 финансирани проекта 1-2 стигат до реално приложение. И тъкмо да запачнат да си избиват разходите, изведнъж се оказва, че китайците са откраднали технологията и на западния пазар се явява китайско копие на оригиналният продукт на цена под сумата на вложените материали. Докато тази Руско-китайска икономическа война, която вкара запада в днешната финансово-икономическа криза не бъде неутрализирана, движението на Запада ще бъде само надолу. Растеж може да има след това.
Виж кво прави Обама - http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=450
"...Обама обеща да се бори още повече срещу компютърното пиратство и нелоялната конкуренция на Китай и обяви създаването на специализиран орган за решаване на търговски спорове. "Днес над хиляда американци имат работа, защото спряхме масов внос на китайски автомобилни гуми. Трябва обаче да предприемем повече действия.
Не е справедливо една страна да допуска да се пиратстват нашите филми, музика и софтуер. Не е справедливо чуждестранните индустриалци да имат предимство пред нас, защото са интензивно субсидирани. Няма да стоя със скръстени ръце, ако конкурентите ни не спазват правилата на играта", закани се Обама.
Специалният орган ще разследва "нелоялните търговски практики, като тези на Китай" и ще се увеличат инспекциите по пристанищата, за да се възпре вносът на "подправени или опасни" продукти..."
До коментар [#3] от "proizvoditel":
Казва, осрали сме се здраво, но можем и още, само с вашата подкрепа.
Създаването на такъв орган е само началото на края на кризата. Нещо по-вече - трябва да се разследва на какво се дължат тези ниски продажни цени /под пазарната стойност на вложените в тях материали/, на които се продават китайските стоки на западния пазар. Тезата за евтиния китайски работник е смешна. Истината е, че Русия, Иран, Бразилия и ЮАР продават горива и суровини на Китай на цени много под международните пазарни цени. Например Китай купува изделия от метал от Русия на цени около 200 долара, докато международните цени са над 600 евро. Естествено, че при това положение има достатъчно пари за огромния транспорт и дъмпинговите продажни цени, които забраняват на останалите производители да произвеждат същите стоки.
Много добре знаят какво трябва да се направи. Няма да го направят основно по две причини. Първата, защото раята ще бие шута на цялата политическа класа. Втората, че са се оплели интернационално, като пате в кълчища с ПСЕВДО бизнеса.
До коментар [#5] от "proizvoditel":
Вожде, ти имаш решения които работят само в твоята глава, но не и на практика. Работниците и условията в САЩ и Европа, не са конкурентни на Китай, Индия и др. страни. Сега чичо Сам, трябва да намери виновен и тъй като освен него, друг няма, ще назначат някой външен. Протекционизма и комунизма не работя, но явно за вас историята е абстракция. Всичко за което дрънка Обама, само ще отложи края.
Гледам професор английски писал каква трябва да е стратегията на Европа. Я да видя за кво става въпрос.
Значи щели сме да се спасим като "...сме силни в преговорите с новите не-западните гиганти като Китай и Индия, за изменението на климата и другите глобални предизвикателства, като Арабската пролет и др...."
Явно си има нужда от още криза в Европа, докато отмие тъпоглавите "професори" историци дето натискат да "сме силни в проговорите" и държим да гоним Михаля.
Да си продължа:
Явно западно европейския политически и икономически елит е затънал в средновековна схоластика и нещата хич не са добре.
В такъв случай е като се говори за стратегии, наистина е добре и ние да си помислим за нещо подобно как да отреагираме на ситуацията с минимални поражения. Защото тия като нищо могат да си повярват, че ще накарат някой в света да им плаща рента следващите 20-30г за технологии за борба с климатичните промени, докато те си къркат биричката. И понеже никой по света няма как да им се върже на подобна глупост, къде с рушвет, къде с натиска като нищо ще надупят нас. Ние поне от липса на корумпирани и глупави политици не можем да се оплачем. Е, дедовите "юпита", все издънки на на соц разузнавачи от Първо Главно кви врътки напраиха и им се размина та що да не ни турят на апарата пак.
До коментар [#7] от "peshokev":
[quote#7:"peshokev"]Работницит
Не знам руските слуги дали знаят що е туй конкуренция и пазарна икономика. Но знам, че Кинай и Русия вече 10г. работят координирано, че да стигнат Запада не като тичат по-бързо от него, а като го спънат. Планът мога да ти го обясня като на индианец в 3 точки. Първо вдигане на международните цени на енергоносителите и всички останали суровини. Второ - захранване на Китай със суровини на цени в пъти под пазарните, производство на копирани западни продукти и продажбата им на цени водещи до фалит местните производители. Естествено тези мерки водят до повишаване на безработицата и невъзможност за обслужвани на ипотеките. Трето - обиране на свободните западни валути в смектите на Китай и Русия, което да доведе до тяхната липса, съответно печатане на нови пари, инфлация и обезценка. Така долара и еврото вече няма да могат да бъдат резервни международни валути и ще бъдат заменени от рублата и юана. А в същото това време САЩ хвърли огромни пари за освобождаването на арабските народи от диктаторските режими, които ги държаха в средните векове, а Европа се опитва да спаси света, като налива пари в екология и скъпи ВЕИ.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.