Работодателски организации може да напуснат тристранката

Работодателските организации може и да напуснат Националния съвет за тристранно сътрудничество, ако бъдат приети окончателно текстовете в проекта за нов Наказателен кодекс, с които се криминализира укриването на осигуровки. От Българска стопанска камара (БСК) заявиха, че вярват, че няма да се стигне дотам, и изтъкнаха, че това все пак е решение, което ще вземе управителният съвет на организацията. Подобно беше и становището на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ). Това стана ясно на пресконференция, в която взеха участие три от четирите национално представителни работодателски организации – Асоциацията на индустриалния капитал в България, Българска търговско-промишлена палата (БТПП) и Българска стопанска камара (БСК). Основното притеснение, което изразиха работодателите, беше, че отговорността за укрити осигуровки според текстовете на проекта на Наказателен кодекс ще се носи само от работодателя, но не и работниците, дори те да са участвали в укриването. "Този закон може да се превърне в източник на тероризиране на работодателите от некоректни работници", каза Цветан Симеонов, председател на Българската търговско-промишлена палата.

На пресконференцията организациите представиха своите приоритети и искания към правителството в четири групи – бизнес среда, европейски фондове, тристранен и двустранен диалог и капиталов пазар. Сред тях са задължителна предварителна оценка на въздействието на проектите на закони, въвеждане на електронно управление, опростяване на процедурите за подаване, оценяване и отчитане на европроекти, подобряване работата на тристранката, възстановяване на работата на Съвета за икономически растеж, както и приватизационните сделки да се осъществяват през фондовата борса.

По-електронното управление

От работодателските организации отново повториха искането си за електронно правителство и електронно управление. Преди дни обаче стана видимо, че в проекта на Стратегия за е-управление за периода 2014 - 2020 г. правителството е записало една неамбициозна цел – електронно управление на ниво средно за ЕС до 2020 г. В документа пише още, че в началото на 2013 г. от 562 администрации едва 80 са предлагали е-услуги, а административното бреме за бизнеса, гражданите и чиновниците струва над 2 млрд. лв. на година.

Сдържан оптимизъм

Очакванията на бизнеса за тази година са умерено оптимистични. По думите на Васил Велев тя вероятно ще е по-добра от 2013 г. Той каза още, че според АИКБ в момента за бизнеса и за икономиката не са проблем макроикономическата, данъчната и фискалната стабилност, нито пък доверието на финансовите пазари към България. "Ние оценяваме проблемите в недоброто регулиране на монополите, корупционните практики в обществените поръчки", допълни той.