Аз съм честно момче

Откъде тръгна конфликтът с членове на бургаската организация на СДС, какъв беше поводът?

- Никакъв. Един хубав ден научих, че е имало пресконференция в Бургас и трима души казали, че били бащи на демокрацията и че ще обявят гладна стачка против ръководството на СДС, против Йордан Цонев. Мотивите на единия са, че семейството му няма какво да яде, безработни са той и синът му, и дъщеря му, и снаха му, и баба му, и дядо му. Мотивите на другия - имало далавери в бургаски предприятия и съм назначавал мениджъри, които били от ДС. Прибрах се в Бургас, срещнах се с тях пред журналисти, отговорих в чисто човешки план на единия - че не мога като председател на СДС да се ангажирам с намиране на работни места, защото в България има достатъчно безработни. Не е честно едни да бъдат слагани на работа затова, че са бащи на демокрацията, пък други, дето не са, да стоят безработни. На другия отговорих на 2-3 нескопосани въпроса за мениджърите. Единият беше за солниците. Всъщност аз съм човекът, който е подал сигнала на Божков, начело съм на битката срещу тайната приватизация на солниците. Пита ме за Бургаските мелници - защо бил сменен ръководителят. Доколкото знам - защото е следствен. Имало слухове, че имало замесен човек от СДС - отговорих му, че по мои данни следствието е приключило, делото е в прокуратурата и трябва да влезе в съда. Ако влезе в съда, ако има замесен човек от СДС и се докаже - ще го изхвърлим. Ако аз съм този човек и се докаже - ще си подам оставката. Но нямам нищо общо с мелниците, дори предния директор не съм го предлагал аз. Той е предложен по времето на служебното правителство.

И след това те станаха и си излязоха. Разбрах, че казали - да, бе, да, отговори ни, ама ние пак ще си стачкуваме. Моят коментар е следният: по цял ден да стачкуват, каквото искат да направят. Не само че няма да си подам оставката, ами повече няма да им обърна внимание. Повече няма да коментирам изобщо действията им поради простата причина, че оставка могат да ми искат само тези, които са ме избрали. За депутат са ме избрали 121 хил. души - мен и колегите ми. Те могат да ми поискат оставката. За председател на общинския съвет са ме избрали 540 души - не двама и не трима. В това число и единият, дето стачкува, беше на събранието и гласува за мен, защото против мен нямаше подадени гласове. Ако някой иска да създава измислено информационно събитие, около което всеки ден вестниците да пишат... дотук бях. Оттук нататък нито отговарям на въпроси, нито им обръщам внимание. Проблемът става техен. Двайсет човека да се съберат да гладуват и сградата на СДС да обсадят, такъв проблем няма. Като човек отидох, срещнах се с тях и им обясних как се взимат решенията, кой ги взима, какво се прави, мениджърите, които сме назначили, с колко са подобрили дейността на предприятията, доволни ли са министрите, не са ли доволни - всичко е обяснено.

Стачкуващите са изпратили писмо и до Иван Костов. Каква е позицията на централното ръководство на съюза. Зад вас ли са?

- Зад мен са. Легитимно избрано ръководство - зад кого да са.

Подготвили са ви нов въпрос - как за 8 години станахте милиардер.

- Хубав въпрос. Първо не съм милиардер, второ, омръзна ми да обяснявам навсякъде колко кредити съм взел, каква дейност съм развивал, как съм ги върнал и какво съм спечелил. Омръзна ми да казвам, че в декларациите, които съм пускал, цялото ми имущество е описано - и кола, и къща, и т.н. Трябва ли непрекъснато да отговарям на желанието на някого да се оправдавам? Че да заставам непрекъснато пред медиите, някой да ми измисля въпрос. Някой измисля ли им на тях въпроси? Трябва ли да се оправдавам за нещо, за което не смятам? Всякакво обяснение на такова нещо пред медиите е оправдание. Простете ми, че съм забогатял, моля ви се, аз честно съм забогатял, аз съм много честно момче. Щом съм могъл да направя някаква политическа кариера, щом хората са ми повярвали, щом като отида в залите, те са пълни, щом ме слушат и ми задават въпроси - от това произтича следният извод: до този момент хората са ми повярвали. Разбрали са, че честно съм си печелил парите, разбрали са, че това, което им обещавам, ще го изпълня. Аз не съм нискоинтелигентен човек, че да не разбирам, че искат да им се обяснявам непрекъснато. Днес в "Капитал", утре в "24 часа", вдругиден в "Труд". После се създава друго събитие - аз пак почвам да обяснявам, че не съм слон. Аз не съм слон, аз съм човек, това е.