Архивите говорят: Сергей, синът на отряда, Йордан Цонев: " Аз съм честно момче", корупционният дрийм тийм и най-дългият парламентарен ден

http://www.capital.bg/233808

Ако имаше олимпиада по наглост, лидерът на ДПС Ахмед Доган можеше да участва в нея със собствения си отбор от компрометирани заради съмнения в корупция политици. През тази седмица стана известно, че Делян Пеевски, син на скандалната шефка на спортния тотализатор Ирена Кръстева, е станал заместник-министър по бедствията и авариите... от квотата на ДПС. Новината не би направила толкова силно впечатление, ако не идваше на фона на течащите вече месец скандали за тайната приватизация на столичната зала "Универсиада" и хотелския комплекс "Тото шанс" на Златни пясъци от фирма, свързана с Пеевски и неговия приятел Росен Дичев, син на бившата царска говорителка Галя Дичева.

Йордан Цонев Фотограф : Асен Тонев

Очевидно Ахмед Доган се е заел със задачата да "приватизира" всички корупционни канали и да ги впрегне да работят за каузата на ДПС. Първо той взе под крилото си скандалните Йордан Цонев и Христо Бисеров. Двамата отлюспени заради корупция членове на СДС помагаха с каквото могат за забележителния резултат на ДПС на последните парламентарни избори.

(целият коментар вижте тук)

2. Аз съм честно момче

http://www.capital.bg/243282

"Първо не съм милиардер, второ, омръзна ми да обяснявам навсякъде колко кредити съм взел, каква дейност съм развивал, как съм ги върнал и какво съм спечелил. Омръзна ми да казвам, че в декларациите, които съм пускал, цялото ми имущество е описано - и кола, и къща, и т.н. Ако искате да минем още по-назад. Примерно да обясня как съм спечелил чейндж-бюрата, да обясня дали чичо ми е от Държавна сигурност, ако искате да обясня и защо съм бил крупие, дали ДС ме е сложила, пък ме няма в списъка, да обясня като малък дали не съм крал.

Простете ми, че съм забогатял, моля ви се, аз честно съм забогатял, аз съм много честно момче. Щом съм могъл да направя някаква политическа кариера, щом хората са ми повярвали, щом като отида в залите, те са пълни, щом ме слушат и ми задават въпроси - от това произтича следният извод: до този момент хората са ми повярвали. Разбрали са, че честно съм си печелил парите, разбрали са, че това, което им обещавам, ще го изпълня.

Аз не съм нискоинтелигентен човек, че да не разбирам, че искат да им се обяснявам непрекъснато. Днес в "Капитал", утре в "24 часа", вдругиден в "Труд". После се създава друго събитие - аз пак почвам да обяснявам, че не съм слон. Аз не съм слон, аз съм човек, това е."

(цялото интервю вижте тук)

3. Сергей, синът на отряда

http://www.capital.bg/225636

Сергей Станишев Фотограф : Асен Тонев

Станишев си прави подробна личностна характеристика: "Не съм конфликтен; адаптивен; предпазлив съм, може би понякога суеверен; не съм толкова наивен, колкото изглеждам; може да съм млад, но не съм безотговорен; по-скоро съм човек, здраво стъпил на земята и не се увличам по авантюри; не съм човек с комплекси.

Кръвно съм свързан с моята партия. Участвах още в първата кампания на БСП през 1990 г. Тогава лепях плакати. От 1995 г. бях главен експерт, а от 1996 г. - ръководител на отдел "Външна политика и международни връзки" при Висшия съвет на БСП. През 1997 г. бях член на предизборния щаб на Демократичната левица. Така че досега съм минал през 4 различни предизборни кампании на различни нива. Участвам непосредствено във формирането и провеждането на външната политика на БСП от 6 години, а от май 2000 г. съм член на Изпълнителното бюро. Така че политическата ми биография е по-богата от тази на 99% от колегите от НДСВ."

(цялата статия - тук)

4. Страшна работа: Сцени от най-дългия парламентарен ден

http://www.capital.bg/232325

Ти ли ще ми говориш за морал, бе!", скочи Йордан Цонев и миг преди да удари Александър Праматарски, бившият кмет на Велинград Фидел Беев и още един депутат от ДПС го хванаха за двете ръце и започнаха да го влачат назад. Малко по-рано Праматарски беше нарекъл бившия си колега с милото "селянин" и още нещо, потънало в шума на парламентарната зала.

С подобни любопитни сцени завърши едно от най-драматичните заседания на Народното събрание за последните години. "И сега какво - пак избори. За парламент, за кмет... Не издържам вече", проплака десен депутат няколко часа по-рано и се отпусна в един от вехтите фотьойли в парламента. Наближаваше полунощ, сряда срещу четвъртък. От времето на Виденов насам депутати, журналисти и антураж не бяха оставали до толкова късно на политическо събитие.

Изморени бяха не само депутатите. Леличките, които продават сандвичи и кафе в парламентарния бюфет, също бяха изтощени докрай. Вече 15 часа те подаваха на несвършващата опашка от депутати, кандидат-министри, журналисти и кибици кафе в пластмасови чашки и мазни сандвичи. Няколко десетки стека минерална вода, сокчета, а в по-късните часове и бира се завъртяха сред стотиците хора, натъпкани в парламента в горещата юлска вечер...

(целият репортаж на Велина Господинова може да прочетете тук)