Тиха приватизация на Витоша

Предишният областен управител на София Васил Маринчев също е правил опити да продаде част от земята на Витоша, твърдят източниците на вестника. Тогава ставало въпрос за парцела под Златните мостове, но сделката е била спряна.

Джанкови купили и земята под „Копитото“

Първата от двете сделки е за парцел от 8686 кв.м в местността Копитото. Договорът е бил сключен на 18 декември 2003 г. Купувач на имота е фирмата „Пламс 2001“ ЕООД, собственост на Пламен Найденов. Той е съдружник в няколко фирми с небезизвестните братя Красимир и Стефан Джанкови, които се ползваха по времето на кабинета „Костов“ с подкрепата на кръгове в средите на СДС. Техните имена нашумяха преди години покрай скандала с източването на няколко милиона долара от държавната фирма „Ръководство на въздушното движение“.

Пламен Найденов купува хотелския комплекс „Копитото“ като обособена част от държавното предприятие „Хемус хотелс“ ЕАД. Договорът е сключен от тогавашния директор на Комитета по туризъм Бонка Хинкова през април 1995 г. Сделката е осъществена чрез „преговори с потенциални купувачи“, като Пламен Найденов плаща по-голямата част от договорената цена с облигации по ЗУНК и по дългови книжа. По-нататък историята на хотела е добре известна. С милионите от РВД те извършиха цялостен ремонт на занемарения обект, превръщайки го в луксозен хотелски комплекс, разполагащ с всички екстри за почивка и рехабилитация. Проверка на това Народно събрание установи, че РВД е изплатило на ЕТ „Пламен Найденов“ 6.680 млн. долара за ползване на част от хотела. С тези финансови средства държавното предприятие е можело да закупи не една, а няколко почивни бази, се посочваше в доклада на парламентарната комисия.

Любопитното е, че скандалите около Джанкови бяха подробно описани в т.нар. Бяла книга, която правителството на НДСВ и ДПС изготви след идването му на власт. Сега се оказва, че областният управител, който е представител на това правителство, е продал земята под „Копитото“ на същите лица. „Значи, те ме писаха в Бялата книга, но дойдоха тук и се ожениха всички заместник-министри от новото правителство“, заяви през седмицата в телефонен разговор с репортер на „Капитал“ Пламен Найденов. Той добави, че имало и министри, които кумували на сватбите, но не пожела да каже кои. „Тука такива фойерверки бяха и гърмежи. Аз така им казах тогава: „Вие Бяла книга правите за мен, а после идвате тук да се жените“, добави собственикът на „Копитото“. „Пламс 2001“ е купила земята под хотела за сумата от 76 176 лева, показват документите. С разрешение на областния управител обаче фирмата е получила правото да плати 75% от цената, равняващи се на 57 132 лева, с компенсаторни записи. Така на практика единствената получена сума в брой от държавата, ако не броим задължителните по закон данъци и такси, е 19 044 лева. На толкова се равняват останалите 25% от цената, която фирмата на Пламен Найденов е договорила с областния управител.

„Това, че съм платил с компенсаторки... Щом законът го позволява, аз платих. Но те и БТК я продадоха срещу компенсаторки. Както казват - тези хора, които са им отнети имотите и поругани навремето, трябва да бъдат овъзмездени. Но на мен хич не ми излезе по-евтино, трябва да ви кажа“, каза Найденов. На въпрос дали смята да строи нови обекти върху закупената земя той заяви, че това нямало как да стане заради опасност от свлачище. „Даже не мога да си направя и тенис корта, тъй като там е свлачище. Не знам какви бетонови инжекции, много сложно трябва да стане, за да се построи тенис кортът“, заяви Найденов.

„Щастливеца“ продаден срещу компенсаторки

Втората сделка е от 30 април 2004 г. Става дума за имота, върху който е построен хотелският комплекс „Щастливеца“, с размер 7500 кв.м. Той се намира в съседство с хижа „Алеко“ и станцията на Симеоновския лифт. Купувач на имота е фирмата „Алеко Щастливеца“ ООД, която е смесена българско-швейцарска собственост. Справка в регистрите показва, че 50% от нейните акции са собственост на българското дружество ЛМВ ЕООД, чийто едноличен собственик е Веселин Воденичаров. Останалите 50% са притежание на регистрираната в Швейцария фирма „Кристиания имобилиен унд Бетайлигунгс“.

Фирмата е купила парцела за сумата от 113 000 лева, като отново със съгласието на областния управител 75% от цената е била платена с компенсаторки. На практика в брой държавата е получила само 28 250 лева, показват документите. И в този случай, както и с продажбата на „Копитото“ не става ясно как е определена стойността на земята. „Щастливеца“ беше приватизиран от тогавашния Комитет по туризъм през 1995 г. Хотелът беше продаден като обект - незавършено строителство, обособена част от държавното дружество „Алеко спорттур“. Купувач стана фирмата „Милтън“, която беше част от структурата на „Трон“. Впоследствие купувачът не успя да осигури пари за ремонта и препродаде дружеството на Воденичаров. Самият той е заявявал неведнъж, че иска да купи терена около „Щастливеца“, тъй като смята да развива ски туризъм на Витоша. Съвместно с веригата „Кемпински“ и австрийската фирма VA Tech Elin той планира реконструкция и модернизация на хотела, който не работи повече от 15 години и непрекъснато се руши.

В интервю за предаването „На чисто“ по „Нова телевизия“ Воденичаров заяви, че земята е трябвало да бъде продадена още при приватизацията на хотел „Щастливеца“ през 1995 г. „Ние правим големи усилия за възстановяване на „Алеко Щастливеца“. Имало е възможности той да се възстанови като един тризвезден хотел. Това ще бъде, буквално казано, едно ограбване на софиянци. Защото аз лично смятам, че вече в София има една прослойка от хора, които в пълния смисъл на думата имат европейски поглед за това какво трябва да се очаква от един планински курорт. Така че хотелът „Щастливеца“ трябва да бъде изграден по друг начин. Не е възможно да бъде изграден по начина, по който той е създаден в края на 60-те години“, коментира Воденичаров.

Сделките може да се окажат незаконни

Областният управител се е позовал на текст от Закона за държавната собственост, който дава право на областната управа да продава имоти, които са обявени за частна държавна собственост, но „след провеждане на търг при условия и по ред, определени от Министерския съвет“. В случая с „Копитото“ и „Щастливеца“ няма данни за проведени такива търгове, което може да се тълкува като нарушение на правната норма, твърдят юристи.

Другият спорен момент е защо двата имота са били актувани като частна държавна собственост. „Законът за държавната собственост дава възможност да се продават само недвижими имоти - частна държавна собственост. В случая е доста съм­нителен фактът, че недвижимите имоти, обект на сделката, са актувани като частна държавна собственост. Няма данни дали е спазена процедурата по промяна на собствеността - от публична в частна държавна. Според закона за държавната собственост това може да стане само с решение на Министерския съвет“, коментира пред „Капитал“ юристът Десислава Велкова. Постановлението от времето на кабинета „Виденов“, което Владимиров посочва също като основание за двете сделки, изисква купувачите на земята да са придобили право на строеж върху държавната земя преди 13 юли 1991 г. Не е ясно дали това условие е налице в случаите с Копитото и „Щастливеца“, тъй като те са приватизирани четири години по-късно - през 1995 г. Но дори и да се приеме, че за двата обекта е имало учредено право на строеж, това не променя факта, че по времето на сключване на сделките вече е бил приет Законът за защитените територии, който влезе в сила през 1998 г.

Цитираното от Владимиров министерско постановление казва, че правото на собственост върху земята се придобива „при свободно договаряне по пазарни цени“. На практика за земята на Витоша няма как да бъде определена пазарна цена, тъй като сделки с такива парцели не се сключват всеки ден. Всъщност това са първите публично известни сделки с държавна земя от паркове, които са под закрилата на Закона за защитените територии.

Останалите институции са изненадани

В случая това са Министерството на земеделието и горите (чрез Националното управление по горите) и Министерството на околната среда и водите.

„Не може да е вярно. Областният управител няма вещни права върху земята в парковете“, гласеше първата реакция на директора на природен парк Витоша Тома Белев в телефонен разговор с репортер на „Капитал“. След като се запозна с документите, той заяви, че сделките са спорни. „Това е нарушение на Закона за защитените територии, защото земята в парковете е публична държавна собственост. Не може областният управител да я продава. Второ, това може да е нарушение и на Закона за горите, тъй като въпросните парцели би трябвало да са част от горския фонд. А само Министерството на земеделието и горите може да се разпорежда с горски масиви“, коментира Тома Белев. „При нас не са минавали никакви преписки за изваждането от горския фонд на терени, част от национален парк Витоша. Парцелите, които са част от природен парк Витоша, обаче са публична държавна собственост и те не могат да бъдат продавани на частни фирми. Тяхното изваждане от горския фонд и преобразуването им от публична в частна държавна собственост може да стане само с решение на Министерския съвет, но през Националното управление по горите не са минавали за съгласуване такива решения на областния управител Росен Владимиров“, коментира главният секретар на Националното управление по горите Димитър Баталов. „Капитал“ се натъкна на документ, доказващ, че продажбата на „Щастливеца“ не е била съгласувана с Националното управление по горите. Става дума за становище, подписано от началника му инж. Илия Симеонов. В него изрично се подчертава, че „Алеко Щастливеца“ ООД има право на ползване върху терена, но не и на собственост. „Съществуващото благоустройство на територията може да се променя само при случаите, че същото се извършва в полза на собственика на земята, т.е. на Министерството на земеделието и горите, респективно Държавно лесничейство София“, пише началникът на НУГ. Любопитното е, че този документ носи датата 16 юни 2004. Тоест близо два месеца след като парцелът вече е бил продаден от областния управител. Това още веднъж показва, че сделката е минала без предварително съгласуване със земеделското министерство, което е собственик на земята.

Христо Божинов, директор на Национална служба за защита на природата в Министерството на околната среда и водите (МОСВ), заяви пред „Капитал“, че научава от вестника за сключените сделки. По закон купувачите на земя в защитени територии са длъжни да информират МОСВ в 14-дневен срок от придобиването. Строителство на нови обекти, преустройства и разширения се правят отново след разрешение на МОСВ. „Като директор на националната служба казвам, че аз не съм запознат с тези сделки“, заяви Божинов. Той допълни, че не е чувал и преди това за сключвани сделки с държавна или общинска земя, който са били част от парка Витоша. „Според закона за защитените територии държавната земя в природните паркове е публична държавна собственост. А според Закона за държавната собственост с публична държавна собственост не могат да се извършват разпоредителни сделки. Разрешено е само да се сключват сделки с частна държавна собственост“, коментира Божинов. Той обаче не пожела да коментира законността на двете конкретни сделки, като заяви, че не е юрист.

Еколози заявиха, че в последните месеци се лобира за отпадане на забраната за продажби на държавни земи от парковете. По предложение на правителството беше внесен проект за изменение на Закона за защитените територии, който ще узакони подобни сделки като тези за „Щастливеца“ и „Копитото“. Това може да доведе до масово застрояване на парковете, което няма да допринесе за привлекателността на България като туристическа дестинация. Еколози и туроператори вече изразиха протестите си срещу проекта на правителството, като заявиха, че това ще доведе до унижощаване на защитените територии (виж интервюто на стр. 12). Оказа се обаче, че приватизацията на парковете вече е започнала. И, както изглежда, апетитите към тях ще растат...