🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Желаната имиграция

Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Направляваната имиграция е инструмент, с който правителствата могат да решат проблема с недостига на работна сила. Отделните държави имат различни стратегии за привличането на контролиран поток чуждестранни работници.

САЩ например всяка година разпределят определен брой имигрантски визи с лотария, т.нар. зелена карта. Условието е кандидат-емигрантите да са родени в държава с право на участие, сред които е и България. Те трябва да имат завършено средно образование или съответен трудов стаж. След това селекцията става със случаен подбор от компютър. Освен това САЩ всяка година издават определен брой сезонни работни визи, които поз­воляват шестмесечен престой в страната и право на неквалифицирана работа за хора от 18 до 40 години. САЩ са традиционен магнит и за чуждестранни научни работници и студенти. След терористичните атаки на 11 септември 2001 г. обаче процесът на издаване на научни и студентски визи бе усложнен, което доведе до отлив на „вносни мозъци“ от страната. След тревожни сигнали от страна на университетите и академичната общност през февруари правителството във Вашингтон взе мерки за облекчаване на визовите процедури. При издаването на имигрантски визи Канада използва точкова система на оценяване, която отчита образованието, трудовия стаж, възрастта, езиковите познания. Всяка година канадското правителство определя квотите за имигранти, като страната приема около 225 000 - 250 000 чужденци годишно.
За задоволяване на нуждите си от високообразована работна ръка през април Канада обяви облекчени имиграционни правила за студенти и техните родители. Завършилите студенти имат право да работят в страната една година, ако си намерят работа в големите градове Торонто, Отава и Ванкувър, и две, ако работят извън тях. Новите мерки предвиждат улеснена процедура за издаването на визи и за техните родители. Френски говорещата канадска провинция Квебек провежда собствена имиграционна политика. При подбора на чуждестранни работници Квебек използва три програми. Първата е за висококвалифицирани работници с осигурено работно място, за което няма кандидати в Квебек. Втората е за квалифицирани имигранти с търсени в Квебек професии, които имат добри перспективи да си намерят работно място в кратки срокове. Третата програма оценява кандидат-имигрантите по точкова система. Процедурата за имиграция в Австралия почива върху точкова система подобна на канадската. Най-много точки носят образованието, езиковата подготовка и възрастта. На 14 април т.г. Министерството на имиграцията на Австралия обяви, че през 2005-2006 г. страната ще приеме 140 000 имигранти, което е рекорд за последните 35 години. Правилата за възрастовите критерии и езиковите познания ще бъдат облекчени, а чуждестранните сезонни работници, които са били в страната поне три месеца, автоматично ще получат виза за още една година. Към списъка с 38 професии, за които не достига работна сила в страната, от догодина ще бъдат прибавени още 13. В Европейския съюз в момента няма единна политика за легална имиграция. Възможно е скоро това да се промени, тъй като през януари т.г. Европейската комисия (ЕК) публикува Зелена книга за икономическата имиграция. Според оценки на комисията, ако сегашните нива на имиграция в ЕС се запазят, между 2010 и 2030 г. броят на хората в работоспособна възраст в съюза ще падне с 20 млн.
Повечето европейски държави подбират имигранти чрез междуправителствени споразумения според нуждите си - медицински работници, инженери, строители и т.н. В Германия например през 2000 г. бе стартирана програмата „Зелена карта“, насочена към привличането на компютърни специалисти.

Сред малкото европейски държави с по-дългосрочна имигрантска стратегия е Чехия. През 2003 г. правителството в Прага стартира пилотен проект, наречен „Активен подбор на квалифицирани чуждестранни работници“. Той е петгодишен и регламентира легалната имиграция, като целта е в страната да бъдат „внесени“ квалифицирани работници, които имат интерес да се интегрират в чешкото общество. Проектът позволява на чужденците да получат разрешение за постоянно пребиваване в Чехия след две години и половина постоянна работа в страната. Кандидатите трябва да са завършили поне средно образование, да имат уговорена работа в Чешката република и да притежават разрешение за работа в Чехия.

При стартирането на проекта той обхващаше три държави - България, Хърватия и Казахстан, на по-късен етап бяха включени Беларус и Молдова. През април тази година правителството взе решение от 1 юли т.г. към списъка на държавите да бъдат добавени Сърбия и Черна гора и Канада. От 1 януари 2006 г. ще бъде включена и Украйна. Постепенно проектът ще обхване всички държави. Кандидатите се оценяват по точкова система, като критериите с най-голяма тежест са трудов стаж, образование, възраст и вид професия. Годишните квоти са средно за около 1000 души.