Говорите ли немски?

Така Меркел се намеси в острия дебат, водещ се на фона на нарастващите антиимигрантски настроения в Германия. Канцлерът все пак смекчи тона, като добави, че не бива да "се оставя впечатлението, че този, който не говори немски или той не му е роден език, не е добре дошъл". Меркел се позова и на скорошното изказване на федералния президент Кристиан Вулф, че ислямът сега е "част от Германия".

Германците обаче, изглежда, не мислят така. Проучванията показват, че 66% не са съгласни с твърдението, че ислямът е част от Германия. Близо 55% пък са убедени, че мюсюлманите са в тежест на икономиката.

"Ангела Меркел просто изрази опасенията и безпокойството на голяма част от германците, че подходът спрямо малцинствата не работи. Много турски имигранти водят паралелен живот. Например половината от туркините в Германия носят забрадки", коментира пред "Капитал" Фади Хакура, експерт по въпросите на Турция от британския институт по международни отношения Chatham House.

Антиислямската буря се отприщи през август, когато излезе книгата "Германия се самоунищожава" (Deutschland schafft sich ab) на банкера Тило Зарацин, член на управителния съвет на Бундесбанк. В нея той твърди, че турските пришълци снижават нивото на интелигентност на германското общество. Според него всички проблеми на културната и икономическата интеграция са съсредоточени върху имигрантите от мюсюлманските страни, които нямат друга полезна функция освен да продават плодове и зеленчуци. Заради определената като расистка книга Зарацин бе принуден да се оттегли от борда на Бундесбанк. Меркел тогава бе сред първите, които настояха за неговата оставка. Спорната му творбата обаче се оказа доста популярна, ако се съди по продадените над един милион копия. Изследвания на общественото мнение също показват, че повечето германци са съгласни с аргументите на вече бившия банкер – а именно, че ислямът не може да се впише в западните ценности. Според една анкета над 30% смятат, че страната им е залята от чужденци.

"Книгата на Зарацин, макар и пълна с неверни твърдения, пожъна голям успех в Германия и провокира дебат, продължил с месеци", констатира пред "Капитал" Улрике Геро, анализатор от берлинския офис на Европейския съвет за външна политика. "Ето защо беше необходимо Ангела Меркел да се включи в тази дискусия, за да я насочи не към сензацията, а към сериозната полемика. А именно, че ние наистина имаме проблем с малцинствата и не бива да го отричаме, а трябва да се заемем с разрешаването му. Въпроси като от какви имигранти се нуждаем, трябва ли да знаят езика, къде сгрешихме и какво можем да направим вече са в дневния ред на обществото."

В унисон с мнението на Геро е и позицията на германския президент Кристиан Вулф, който заяви тази седмица в Анкара, че именно преселниците са направили страната "по-плуралистична и по-отворена". "Турция трябва да покаже, че ислямът и демокрацията, ислямът и върховенството на закона не е нужно да бъдат в противоречие", каза Вулф, цитиран от ВВС.

Смекчаване на тона

Според анализатори напоследък Ангела Меркел е подложена на натиск от партията си да заеме по-твърда позиция и да настоява имигрантите да положат повече усилия, за да се приспособят. Всъщност нейното основно послание не е толкова остро, колкото изглежда на пръв поглед. Тонът й може да звучи ултимативно, но думите й са нюансирани. Тя на практика казва, че интеграцията не е проработила, но трябва да проработи. Имигрантите обаче също трябва да положат усилия да се впишат в немското общество.

Същевременно диалогът между Берлин и Анкара по темата изглежда по-спокоен и позитивен отвсякога. По-рано този месец Меркел се срещна с турския премиер Реджеп Тайип Ердоган и двамата се ангажираха да направят повече за интеграцията на турската общност в Германия. Ердоган, както и президентът Абдула Гюл, призоваха турските гастарбайтери да учат езика на втората си родина. "Те трябва да говорят немски гладко и без акцент", подчерта Гюл, но в същото време посочи, че задължение на германските политици е да създадат подходящите възможности за "турските си граждани" да се адаптират.

Език мой

Голяма част от имигрантите в Германия имат слаби или никакви познания по немски език. Заради това те заемат нископлатени работни места или се издържат основно от социални помощи. В същото време обаче Германската търговска и индустриална камара обяви, че страната има остра нужда от около 400 000 квалифицирани работници и тази липса причинява на немската икономика загуби от 25 млрд. евро годишно, или 1% от БВП. Министърът на образованието Анете Шаван заяви в интервю за в. Welt am Sonntag, че Германия трябва повече да се притеснява за емиграцията, която е по-висока от имиграцията (за миналата година съответно 734 000 души са напуснали страната, а 721 000 души са пристигнали). Според Шаван е нужна политика на окуражаване на имигрантите, тъй като в дългосрочен план германското население прогресивно ще намалява и застарява.

Интегрирай това

Проблемът с интеграцията не е само германски. И други европейски страни са изправени пред същия казус. "Това е европейски феномен, предизвикан от надигането на популизма", смята Улрике Геро. "Но прави впечатление, че сякаш Германия за разлика от други държави не разполага с подходящия инструментариум да се справи с него. Германия има специално отношение към национализма, което за съжаление я прави по-податлива към расистки тенденции."

Според Фади Хакура Германия и Великобритания следват по-мек подход спрямо своите малцинства: "Това означава, че държавата позволява на етническите и религиозните си общности да се интегрират по естествен път, без намесата на властите. Докато френският модел на интеграция се отличава със своята активна интервенция. Например чрез образователната система децата се учат на светски норми на поведение, на толерантност и на уважение към жените. Практиката показва, че именно френският модел е по-ефективен", смята анализаторът от Chatham House.

Томас Клау обобщава, че най-лесният начин да интегрираш някого е да го включиш в пазара на труда и да го окуражаваш да посещава езикови курсове: "Но това изисква усилия както на местно, така и на политическо ниво. Очакванията, че интеграцията ще се случи от само себе си, без определена политика и без финансиране, са нереалистични", заключава Клау.