Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Мандатът на това правителство приближава края си и засилва апетита на министрите да сключват сделки. Най-активно е Министерството на отбраната, където в последните месеци трескаво се ремонтира, приватизира и строи. Милиони левове бяха хвърлени за реновиране на хотели и почивни станции, сякаш не става дума за 40-хилядната българска армия, а за обслужване на целия военен контингент на НАТО. Един от абсурдите е започналото изграждане на петзвезден хотел в София, който ще бъде собственост на министерството.
Но ако в изброените случаи все пак става дума за относително „дребни“ пари (от по няколко милиона на година), съвсем друг е случаят с огромния заем за въоръжаване, който правителството се кани да сключи преди изборите. Размерът на сумата, с която ще бъдат платени три от 11-те проекта за модернизация на въоръжените сили, беше гласуван от Министерския съвет на закрито заседание преди две седмици. Срокът на договора е 25 години, а общата сума, която България ще трябва да плати заедно с лихвите, е 2.5 млрд. евро. Смущаваща е липсата на прозрачност, при която се подготвя този заем и която вече се превръща в стил на военното министерство.
В началото бяха ремонтите
В последните години министерството наля маса пари за обновяване на почивните станции и хотелите си по морето и планинските курорти. С пари от бюджета бяха ремонтирани луксозно хотелите „Сирена-Делфин“ в Слънчев бряг, „Мария-Антоанета“ в Созопол, детският лагер „Маяк“ край Созопол, почивният комплекс „Флотилия“ в Свети Константин и Елена, към който спадат почивните домове „Фрегата“, „Адмирал“ и вилното селище „Варна - 2“. Изцяло беше обновен почивен дом „Несебър“, където бяха построени три нови корпуса с модерни стаи и апартаменти, както и нов 25-метров басейн с джакузи.
Не по-малко пари се пръскат за луксозни ремонти на военните клубове, които са 48 в страната. Те са строени преди десетилетия, когато армията е била няколко пъти по-многобройна. Заради съкращенията в последните години обаче съществуването им става все по-безсмислено. Стига се и до парадокса да има военни клубове в градове, където липсва военен гарнизон. Повечето от клубовете имат и хотелска част, за чиито ремонт и поддръжка периодично се харчат държавни пари, вместо да се върви към тяхната приватизация. Така в момента министерството спокойно може да конкурира по леглова база някогашния „Балкантурист“, като в някои случаи военните станции бият по лукс частните хотели.
Министерство с петзвезден хотел
През миналата година от военното ведомство съобщиха, че започва строителството на нов обект с гръмкото име „Национален армейски комплекс“. На практика става дума за луксозен хотел в центъра на София, който ще е собственост на военните. Той се намира на бул. „Скобелев“ 23, в непосредствена близост до НДК, там, където доскоро беше военно-историческият музей.
Според представители на министерството комплексът ще има всички екстри за петзвезден хотел. Девететажната сграда ще разполага с многофункционални зали, спортно-възстановителен център, офиси, административна и хотелска част, подземен гараж за 110 автомобила и мемориален комплекс. В част от помещенията ще бъде настанена централата на Военния телевизионен канал, за който екипът на Николай Свинаров също изхарчи маса бюджетни пари. Идеята е в бъдещия комплекс да отсядат важни гости от НАТО, но през останалото време хотелът щял да приема и простосмъртни.Парадоксалното е, че министерството възнамеряваше да настанява висши натовски офицери именно в резиденция „Лозенец“. За тази цел с 900 000 лева от бюджета тя беше луксозно ремонтирана. След това изведнъж се реши да бъде построен нов хотел, въпреки че министерството вече има един такъв в столицата - „Шипка“, който можеше с много по-малко пари да бъде ремонтиран.
Модернизацията - търгове, но не съвсем
Всичко това бледнее на фона на огромните разходи за модернизация на въоръжените сили, които се сключват по същия непрозрачен начин и зад гърба на обществото под претекста, че са „военна тайна“. През май м.г. правителството одобри план за модернизация на армията, включващ 11 приоритетни проекта. До момента са избрани изпълнители на три. За доставка на високопроходими транспортни средства беше избран „Даймлер - Крайслер“, 18 транспортни вертолета ще бъдат купени от „Еврокоптер“, а осем транспортни самолета „Спартан“ - от „Аления аеронаутика“. Критериите за избор на точно тези фирми бяха запазени в тайна от медиите и данъкоплатците.
Дори и кредитите са „военна тайна“
С приблизително същото ниво на „прозрачност“ минават решенията за източниците на финансиране. При пълна секретност правителството гласува държавата да вземе кредит за модернизация на въоръжението. Според изказвания на военния министър заемът ще е за около 700 млн. евро - толкова е сумата от трите проекта, за които досега са избрани изпълнители. Цялата сума, която държавата ще плати по него за 25 години, ще е 2.5 млрд. евро, твърдят източници, присъствали на заседанието. Парите ще се плащат от бюджета на отбранителното ведомство, тоест от данъкоплатците. За кредита се водят разговори с пет банки - „АБН Амро“, Дойче банк, Дрезднер банк, „Ситигруп“ и „Сосиете женерал“. „До седмица очаквам да приключим разговорите и да имаме договор“, каза Свинаров във вторник и допълни, че е възможно да бъдат избрани не една, а две банки. След заседанието на кабинета в четвъртък се разбра, че вече е определена шортлиста от три банки - „АБН Амро“, Дойче банк и „Сосиете женерал“. Те предлагали няколко схеми на финансиране, които са различни от традиционните кредитни споразумения.
Според министъра в споразумението ще има клауза и за допълнително бъдещо финансиране от същите банки и за други проекти за модернизация на армията - например за покупката на четирите корвети. Цената им засега не е обявена, но неофициално се твърди, че ще е поне 700 млн. евро.
С тази клауза за бъдещо финансиране споразумението с избраната банка практически се превръща в стратегическо партньорство, а сумата явно ще надмине всички останали проекти, финансирани от държавата досега. След като заемът ще е държавен, той очевидно трябва да бъде одобрен и от депутатите - тяхното гласуване ще е условие за влизането на договора в сила. Това ще остане за следващия парламент, който може и да стопира заема. Така или иначе трескавото бързане на сегашния екип в министерството да се прокара една толкова мащабна сделка (сравнима само с проекта за втора АЕЦ) в края на мандата предизвиква много въпросителни.
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.