НА ЖИВО от 09:00 ч.:
Среща на бизнеса от Черноморието

От софийския боклук по-скъпо нема

Безхаберието на общинарите ще струва поне 38 млн. лева на столичните данъкоплатци

Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Пак ли за боклуци? Стига толкова. Нали има нов кмет - той да му мисли. Бате Бойко ще оправи нещата... Ако и вие мислите по този начин, няма смисъл да четете по-нататък. Можем само да ви честитим новата по-висока такса смет, която ще трябва да плащате от следващата година. Ако обаче се питате защо концесионерите по чистотата карат луксозни спортни болиди с двигатели от Формула 1, докато градът си стои все така мръсен, сигурно ще ви е интересно да научите, че през следващите три години общината ще похарчи около 38 млн. лева само за балиране на боклуците. Точно така. Няма грешка - трийсет и осем милиона лева. От вашата такса смет.

Кой печели от софийския боклук

Трите фирми, извозващи боклуците на столицата, са „Волф 96“ ООД, „ДИТЦ“ АД и „Чистота София“ АД. Първите две са собственост на един и същ човек - Румен Гайтански, по-известен с прякора си Вълка. Под негов контрол са най-апетитните райони на София като „Люлин“ и „Младост“, в които живеят най-много хора и следователно има най-много смет. Фирмите на Вълка отговарят и за почистването на елитните софийски квартали „Лозенец“, „Изгрев“ и Банкя. Това е човекът, нашумял с луксозния си автомобил „Макларън SLR Мерцедес“, снабден с двигател от Формула 1, към който впоследствие беше добавен и чисто нов „Майбах“.

Третата фирма - „Чистота София“, беше приватизирана от работническо-мениджърско дружество „Чистота приват“, чийто управител по онова време беше общинският съветник Красимир Арсов. Впоследствие той напусна дружеството, продавайки своите дялове, а напоследък се заговори, че фирмата е била изкупена от Румен Гайтански. Този факт няма как да бъде проверен официално, тъй като акциите на РМД-то са „на приносител“, тоест лесно могат да сменят собствеността си.
Самият Красимир Арсов потвърди преди време, че има смяна на собствеността в „Чистота София“. В интервю за сп. „Тема“ той заяви: „Когато създавахме РМД в „Чистота“, участвахме с него в приватизацията и спечелихме, но в края на краищата едни си продадоха насам акциите, други - натам, и постепенно се смени собственикът.“

Междувременно Арсов се оказа съдружник в едната от трите фирми, спечелили конкурса за балиране на отпадъците след затварянето на сметището в Суходол. Той участва във фирмата „Екоел 6“ ООД, която подписа договор с общината да опакова при най-висока цена - 34.70 лева без ДДС на тон. Втората фирма е „Микс ПС“, която предложи цена от 33.64 лева без ДДС. Третата фирма е общинската „Чистота Искър“ ЕООД, която предложи най-ниска оферта за опаковане - 29.87 лева без ДДС. Тя беше вкарана в схемата с балирането от екипа на Софиянски, с аргумента че общината също трябва да разполага със собствена машина, за да не допусне рекет от страна на частните фирми.

Извънредна ситуация = извънредно финансиране

До тази година общината плащаше за услугата „Чистота“ само на концесионерите, които се грижеха за чистенето на улиците и извозване на боклука до Суходол. Трите фирми си поделяха средно по 50-55 млн. лева на година, като тези пари отиваха за метене и миене на улиците, сметосъбиране и сметоизвозване. В тази сума не се включваха разходите за почистване на снега през зимата, които се договаряха допълнително. Отделно общината плащаше досега между 1.5 и 2 млн. лева годишно на фирмата „Чистота Искър“, която беше оператор на сметището в Суходол.

Сумите за извозване на сметта се определят на база на т.нар. наряди, които са функция от броя на съдовете за смет, на автомобилите и на работниците, както и от обслужените райони. Така преведените средства от общината на концесионерите на практика нямат пряка връзка с количеството извозен боклук - контейнерите може да са пълни или празни, но за тях се плаща.
За контрола на концесионерите отговаря Столичният инспекторат. В него работят около 290 инспектори, които са крайно недостатъчно, за да следят ежедневно дали концесионерите си изпълняват задълженията. Проверка на „Капитал“ установи, че на един инспектор се падат да контролира средно по 380 кофи. Представете си как се проверяват толкова много контейнери от човек, който получава средна заплата от 277 лева на месец. А контролът по сметосъбирането съвсем не е единствената грижа на столичните инспектори. Освен него те са длъжни да извършват проверки за незаконни сергии по улиците и пазарите, да пишат фишове за неправилно паркиране, да следят дали строителните фирми спазват екологичните норми, да санкционират за незаконни билбордове и още куп други дейности. Очевидно е, че при тези обстоятелства контролът на контейнерите би бил последна грижа на инспекторите, които също като своите началници по веригата гледат да си заработят „нещо отгоре“. Така се получава порочен кръг - фирмите отчитат повече дейност, отколкото са свършили, защото няма кой да ги контролира, а за да се промени това, общината ще трябва да назначи още няколко пъти по толкова инспектори, което още повече ще оскъпи услугата „Чистота“. Заради кризата, до която беше доведена столицата, и затварянето на Суходол възникна нов голям разход - т.нар. балиране на боклука. Общината е платила за два месеца общо 1 635 523 лева на трите фирми, които извършват опаковането. Сметките показват, че ако себестойността на една бала с боклук се запази, годишно общината ще трябва да харчи за балиране около 13 млн. лева, а общо за следващите три години, за колкото е сключен договорът с балиращите фирми, сумата ще надхвърли 38 млн. лева. Това е цената, която софиянци ще платят за нехайството на бившия кмет Стефан Софиянски и неговия екип, които допуснаха да се изчерпа капацитетът на Суходол, без да е налице трайно решение за боклука на столицата.

Но това не е всичко. Все още не е ясно какво ще се прави с готовите бали до построяването на завод за преработката на отпадъците и колко ще струва самият той. Отделно не се знае колко ще струва рекултивацията на сметището в Суходол. Според програмата за управление на отпадъците на София за това са предвидени 6 млн. лева до 2009 г. плюс още 11 млн. лева за закриване на нерегламентирани сметища, други 26 млн. лева за саниране на депото в Долни Богров. Има и други разходи. Това превръща крайния разход в

Уравнение с много неизвестни

Първото по-голямо от тях е колко ще струва превозването на балирания боклук до площадката за трайно съхранение, която така и не е определена още. Въпросната площадка трябва да бъде с площ, не по-малко от 200 декара, за да може да побере сметта за три години напред. Намирането на такъв подходящ терен е само едната страна на проблема. Другият проблем са транспортните разходи до нея. Възможно е след калкулирането им себестойността на една бала боклук да надхвърли 50-60 лева.

В момента опакованите отпадъци се съхраняват на две места. Едното е на територията на ЗСК „Кремиковци“, където се складират балите на фирма „Чистота Искър“. Тази площадка обаче ще бъде препълнена до Нова година, заяви пред „Капитал“ шефът на фирмата Павел Граматиков. Втората площадка е на Гара Искър, където работи фирмата „Микс ПС“. На нея се съхраняват и балите на третата фирма „Екоел - 6“, която работи на съвсем малка площадка край кварталите Требич и Мрамор. По думите на шефа на „Екоел 6“ Красимир Арсов капацитетът на терена е само за два дни, което налага всеки ден готовите бали да се откарват до Гара Искър. Странното е, че освен за балиране и транспортиране на опакования боклук общината плаща на фирмите и за допълнителни услуги като „разтоварване и складиране“, което струва по 8.73 лева на всяка бала без ДДС. Това оскъпява допълнително с около 16 лева стойността на една бала, произведена от фирмата. Отделно фирмите си начисляват и такса за съхранение на балираната смет. Годишно това ще струва около 12 лева на бала. Така колкото повече залежава една бала, толкова повече нараства нейната цена. „Това е като капитализираната лихва в банките“, пошегува се Кънчо Чакъров, секретар на Столичния инспекторат.
Разбира се, най-голямата въпросителна си остава инвестицията в бъдещия завод. Предварителните разчети са, че той ще струва минимум между 80 и 120 млн. евро. Обещанията на повечето от кандидатите за поста на Софиянски бяха, че за неговото построяване ще се искат пари от държавата, което означава, че цената за нехайството на столичните общинари ще бъде платена не само от софиянци, но и от всички български данъкоплатци.

Бюджет на фирмите концесионери (лв)*
  „Чистота София“ АД „Волф 96“ ООД „Дитц“ АД
 2001 30 220 134 12 669 160 12 199 883
 2002 29 844 417 12 736 314 12 420 774
 2003 29 770 883 13 566 897 12 673 855
 2004 28 979 438 12 904 171 12 483 981
 2005 18 004 112 9 342 067 9 653 539

*без разходи за снегопочистване

Източник: Столична община

Суми, платени на фирмите за балиране на отпадъци (лв)*
 „Микс ПС“ 883 175
 „Чистота Искър“ 619 915
 „Екоел 6“ 132 433

* за септември и октомври

Източник: Столичен инспекторат


  • По официални данни количеството битови отпадъци е средно около 350 000 тона на година, като продължава да нараства
  • За двата месеца от началото на опаковането са били произведени 39 604 бали
  • За това на трите фирми са били изплатени общо 1 635 523 лева
  • Точно 41 лева и 29 стотинки е средната стойност на една бала след първите два месеца експлоатация на машините
  • Ако тази цена се запази, общината ще плати 38.3 млн. лева за балиране в следващите три години
  • Теглото на една бала е между 800 и 1300 кг
  • Всяка от инсталациите за балиране е с капацитет 300 тона, което прави общ капацитет 900 тона на ден
  • Прогнозите са, че за три години ще бъдат „произведени“ около 936 000 бали
  • Очаква се „пирамидите“ с наредените една върху друга бали да заемат площ от 200 декара
  • Капацитетът на площадките, на които сега се складират готовите бали, ще се изчерпи до два месеца
  • Цената на луксозния „Мерцедес SLR Макларън“ варира между 372 000 и 400 000 евро


2 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    Avatar :-|
    imotidoverie

    Уважаеми Столичани,

    Притеснени сме от информацията, която изтича по някои медии, че въпроса с повторното отваряне на незаконното депо в Суходол е решен. Не отговаря на истината, че са продадени имоти за разширение на незаконното депо и че то е екологично издържано.

    Обезпокоени сме от факта, че заместник-кмета по екология, на когото охотно се дава медийна трибуна, дезинформира софийската общественост. Срещу всички нас се води психологическа война. Целта й е да ни обезвери, че толкова важни въпроси могат да се решават по демократичен път.

    Ние, гражданите на Суходол и западния район на столицата, за пореден път заявяваме, че нашите мотиви са екологични и социални. Нямаме никакви политически и други мотиви. Разбираме, че в Столична община липсва всякакъв ресурс за решаване на така болезнения проблем.

    Заявяваме, че загрижени за здравето и живота на населението, твърдо ще отстояваме гражданската си позиция с всички законови средства. Обръщаме се към всички граждани на столицата и страната да не се поддават на подобен род дезинформация от страна на Столична община.

    Сдружение “Защита здравето и живота на населението и околната среда”

    Нередност?
  • 2
    Avatar :-|
    imotidoverie

    Уважаеми Дами и Господа,

    С голямо притеснение следим развитието на проблема с третирането и депонирането на общинските отпадъци на град София. Предложението на заместник кмета по екология към Столична община за откриване на първия етап от депото за битови отпадъци говори за сериозно непознаване на проблема. Ще си позволим да Ви напомним само някои от по-важните аспекти от развитието на този болезнен въпрос за столичани.

    Теренът за депо за битови отпадъци в землището на кв. Суходол е определен с постановление №155 от 02.08.1984 на МС. Продаването на кооперативна земя от бившото ТКЗС, одържавяването й и в последствие предоставяне за нуждите на Столична община е в разрез и с тогава действащите закони.

    Така определеният терен, неотговарящ на никакви екологични изисквания, е разделен на два етапа. Първият етап представлява терен от 130 дка и действа в периода 1985 – 1993 год. Отпадъците са полагани в естествена долина без специална, изолираща глинена подложка, без геомембрана от ПВХ-фолио и без изградена система за отвеждане на инфилтрата /отпадъчен, течен продукт при гниенето на отпадъците/.

    През 1997 год. Висшият експертен съвет на МОСВ приема Решение по ОВОС /оценка на въздействието върху околната среда/ №20-5/1997 год. относно проект за рекултивация на първия етап. Парадоксално е, но до този момент, след седем години, не е завършила рекултивацията на този етап. Съгласно т.11. същото решение гласи: “Да се предвидят мерки за недопускане на вторично замърсяване върху рекултивирания участък”.

    През 2002 год. МОСВ в програмата си за управление на отпадъците определя срок на СО до 31.12.2002 год. да изготви цялостна програма за решаване на сметосъбирането в столицата с предложението да се ползват предприсъединителните фондове по ИСПА. Това налага СОС да излезе с Решение № 28/15.04.2002 год.: “т.1. Възлага на кмета на СО да разработи и представи пред СОС цялостна концепция за решаване на проблемите, свързани със сметосъбирането, сметоизвозването, депонирането и преработката на отпъдъците до 30.09.2002 год. Концепцията да включва програма за поетапно закриване и рекултивация на депото в кв. Суходол...”. За съжаление до този момент не е изпълнен нито един пункт от гореизложеното.

    Депото в кв. Суходол, и по специално първи етап, се намира изцяло върху геотермалната леща на термоминералните извори на гр. Банкя и кв. Горна Баня. Тези води са доказан природо-лечебен феномен. През 1993 год. СО възлага проучване на обекта “депо за ТБО” на японската организация “JICA”. Ето малка част от тяхното становище: “т.5. Сеизмични заключения: Площадката е в сеизмична зона от девета степен по скалата на Рихтер.”, т.6. “Нивото на подпочвените води е високо”.

    В допълнение трябва отново да напомним, че самото депо за битови отпадъци е в разломна зона, съгласо геоложкия доклад към проекта. Няма мрежа от дълбоки структурни сондажи, предхождащи строителството на депото, за да се проследи пиезометричното ниво на подпочвените води. Няма създаден компютърен модел за проследяване на тяхната миграция. При извършената независима експертиза се доказа, че 15 компонента в състава на инфилтрата превишават допустимите норми /вж.. Протокол № 6.2-3.220/26.07.2002 год. на “Евротест - контрол” АД/. При евентуално замърсяване на подпочвените води, които по геосинклинален път могат да излязат на повърхността на километри от сметището, са потенциални замърсители на околната среда и могат да създадат непредвидими опасности за живота и здравето на населението.

    Сметището в кв. Суходол попада и в границите на охранителна зона “Б” на Националния балнеолечебен курорт Банкя - Заповед № РД-09-1049 на МЗ /ДВ бр. 90/1989 год./, изготвена във връзка с Наредба №14 за курортните ресурси на България. В чл. 21, т.2. на тази наредба категорично се забраняват дейности като: “...дълбоки изкопи и насипи, изхвърлянето на производствени и битови течни и твърди отпадъци...”, чл. 26 – “...забранява се нарушаването на природния ландшафт, замърсяването на околната среда и всяка дейност, която замърсява въздуха, водата и почвата.”.

    Във всички доклади по ОВОС се признава, че липсва стратегическа оценка на здравния риск за населението на този район. През последните години се наблюдава наличието на астматични и алергични заболявания над нормалното, особено при подрастващото поколение.

    Сдружението бе принудено да води дело във ВАС /Висш административен съд/ във връзка с Решение по ОВОС, относно клетки за депониране на болнични отпадъци. С Решение № 45-49/19.05.2004 год. на тричленния състав ВАС отхвърли Решението на МОСВ. Доколкото това засягаше депото в кв. Суходол, съдийският състав даде много точна характеристика на цялостната ситуация и проблемите на депото: стр. 9 “...как при съществуващата нормативна рамка е било допуснато изграждането на самото депо за битови отпадъци”. С Решение № 489 / 19.01.2005 год. петчленния състав на ВАС потвърди решението на тричленния състав. Така СО загуби около 350 000 /триста и петдесет хиляди/ лева на данъкоплатците за неосъществим проект, а МОСВ заплати съдебните разноски.

    В момента някои чиновници се опитват да докажат, че няма друго решение и се готвят с палиативни мерки за разширяване и надграждане именно на първи етап. Предтекстът е, че това ще бъде депо за аварийни ситуации, но се пропуска факта, че има решение за пълна рекултивация на този етап, което прави тези предложения още по-абсурдни.
    За кой ли път трябва да повтаряме, че над 100 години, при различни правителства и режими, никой не си позволи да замърси западната част на столицата, защото вентилирането на града става именно в посока запад-изток. А сметището е ситуирано на най-високата точка на столицата и в надветрената й зона. Самото депо отделя и газ метан /в резултат на гнилостните процеси/, който пряко влияе върху местното /в частност/ и глобалното затопляне. Столицата ни жизнено се нуждае от чист атмосферен въздух, имайки предвид преуплътняването й през последните години. Затова повече от 500 000 пряко потърпевши жители на западния район на столицата /Суходол, Горна Баня, Иваняне, Овча Купел, Филиповци, Люлин, Красна Поляна и др./ с облекчение си отдъхнаха след закриването на депото на 02.10.2005 год.

    Разбираме напълно патовата ситуация в момента, но жителите на кв. Суходол нямат вина за това положение. Общинската и държавната администрации не могат или нямат желание да намерят разумно и законосъобразно решение за цялостно решаване на проблема с трайното третиране на отпадъците.

    В предвид непознаването и незачитането на законовата уредба и чрез това застрашавайки здравето и живота на населението, настояваме:

    1. СОС на свое заседание да вземе решение, с което да задължи кмета на СО да освободи от длъжност заместник кмета по “Екология” и извърши пълна реорганизация на дирекция “Екология”;
    2. Министърът на МОСВ да освободи от длъжност директора на РИОСВ - София и извърши пълна реорганизация на инспекцията;
    3. Да се организира одит с участието и на международни експерти относно състоянието на първи и втори етап на депото в кв. Суходол.

    Разчитаме на трезвото разбиране на новото ръководство на СО и МОСВ да погледнат рационално и държавнически за трайно решаване на проблема с третиране на битовите отпадъци на София. Открито заявяваме, че при взимане на решение за откриване на депото ще продължим с протестните си действия в духа на Конвенцията за участие на обществеността в процеса на взимане на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда /ДВ бр. 33 от 2004 год./.

    Сдружение “Защита здравето и живота на населението и околната среда”

    София 1362, кв. Суходол, ул. Траян Танев 32, ПК 2
    факс 02/9583533
    [email protected]
    www.suhodol.org

    Нередност?
Нов коментар