Събуждането на Вълка

Точните числа не са силата на премиера, така че и тук сметката колко е спечелено едва ли почива на някакви разчети. Така или иначе с идването на власт на кабинета "Борисов 1" името на Гайтански и звучният му прякор като че ли изчезнаха. В действителност той никога не е излизал от бизнеса, през целия период негови фирми се занимават с разнородни дейности, включително и сметосъбиране, но с доста по-скромен размах.

И така, докато се стига до кабинета "Борисов 3". В последните години пряко притежаваните и косвено контролираните от Гайтански фирми не просто растат, а буквално експлодират. През 2019 г. активите се удвояват, макар и силно изкривени от огромен кредит от държавната Българска банка за развитие (ББР) в средата на миналата година, който и досега буди недоумение с липсата на обезпечение и идея от какво ще се изплаща. Но дори да се изчисти известно двойно броене заради него, те надхвърлят половин милиард лева. Заемът произвежда и феноменален еднократен приход и съответно печалба над 140 млн. лв.

Преглед на оригинала

Но това далеч не е краят. През 2020 г. виждаме мащабно завръщане в сметопочистването на София с петгодишни договори за 150 млн. лв., заявки за мегаломански инвестиции в добив и преработка на базалт и ново дружество за третиране на отпадъци (и вероятно производство на енергия) с кух капитал.

Държавната мина за печалби

Една от ключовите и вече описвани сделки, даващи тласък и финансиране на повторния възход на Гайтански, е операцията със заема от ББР. Накратко: в средата на юни 2019 г. тогава управляваната от Стоян Мавродиев банка отпуска 148.5 млн. лв. кредит на "Роудуей къснстракшън". Фирмата е създадена в края на 2018 г. и преди това няма дейност, а парите са предназначени за покупка за 165 млн. лв. на пътностроителната "Пътстройинженеринг", която е активна в Кърджалийско. Проблемът е, че нито оборотите, нито активите на придобиваното дружество оправдават подобна сума. Продавач е "Био майнинг" - компания, директно контролирана от Румен Гайтански, а за собственик на купувача е посочен Георги Йорданов, който става и изпълнителен директор на строителната компания. Там обаче също има връзки с Гайтански - прекият акционер в "Роудуей къснстракшън", дружество на име "Каменни фракции", от години е регистрирано на софийския бул. "Цариградско шосе" 48-50, където са ситуирани много официално притежавани фирми от Гайтански - включително и "Волф" АД.

Резултатът от операцията беше предвидим още тогава, но сега вече е болезнено видим в данните на дружествата за 2019 г. Пряко контролираната от Гайтански "Био майнинг" инкасира 165 млн. лв. приход, докато основният разход е балансовата стойност на продадения дял в "Пътстройинженеринг" - под 6.5 млн. лв. Така след плащане на 15 млн. лв. корпоративен данък, дружеството остава със 143 млн. лв. печалба. От нея, съдейки от бележките към отчета, над половината (76.8 млн, лв.) са раздадени като "търговски заеми". Дружеството има още 36.7 млн. други вземания и 31.7 млн. лв. кеш по банкови сметки.

В последните седмици "Био майнинг" нашумя като фирмата, която извършва незаконно строителство на масивна двуетажна сграда в Държавното ловно стопанство "Искър". За случая сигнализира съпредседателят на Зелено движение Владислав Панев, като след това директорът на стопанството бе отстранен, а в хода на проверките стана ясно, че "Био майнинг" не е изпълнявало от 2016 г. ангажиментите си по договор за съвместна дейност и са се събрали 600 хил. лв. невнесени дарения. Според съобщение на прокуратурата не са открити никакви строителни документи, а след избухването на скандала от компанията са предложили да предоставят натрупаната сума "с цел стартиране на ново инвестиционно намерение (извършване на ремонтни дейности на ДМА и/или строителство на нови ДМА, и/или закупуване на ДМА, свързани с ловностопанската дейност на ТП "ДГС Искър")."

За разлика от внезапно замогналото се "Био майнинг" обаче продаденото "Пътстройинженеринг" продължава да генерира скромни (на фона на кредита от ББР) приходи. За 2019 г. те се покачват с над 1 млн. лв. до 14.6 млн. лв., а печалбата е 243 хил. лв., което поставя още по-остро въпроса как ще се обслужва заемът на собственика му. За миналата година "Роудуей кънстракшън" има 0 лв. приходи и 3.45 млн. лв. загуба заради разходите по лихви по почти 160 млн. лв. банкови заеми (откъде са останалите не е ясно, тъй като договорът с ББР е за под 150 млн. лв.). Засега вноските се покриват с наличния кеш, който по отчет е около 9 млн. лв., но ако "Пътстройинженеринг" по някакъв начин не започне да генерира значително по-голям паричен поток, тази сума би се стопила за 2-3 години.

Концесия за добив на капитал

Къде се канализира ресурсът от "Био майнинг" не е известно, като от групата на Гайтански не пожелаха да отговорят на поставените от "Капитал" въпроси. Но има поне няколко интересни потенциални дестинации. Едната е друга фирма без дейност на бизнесмена - "Петрургия".

Тя притежава 35-годишна концесия за добив на базалт до село Върбовка край Павликени, спечелена през 2013 г. Оттогава находището не се експлоатира, а спорадично срещу кариерите на скали (в района има още няколко концесии) избухват протести на населението.

Наскоро обаче пред общинските власти са представени планове за гигантска за региона инвестиция. Според публикации в местната преса "Петрургия" предвижда да изгради завод за каменна вата, в който инвестицията може да надхвърли 250 млн. лв. и да бъдат наети 300 души. Общинският съвет на Павликени е заседавал в условията на извънредно положение и вече е приел проект за подробен устройствен план за новата мощност.

Повече яснота идва от оценка на самото "Петрургия" от вещи лица. Според заключението им плановете са да се построят два завода - един за каменна вата и втори за електричество, нужно за производството ѝ. Въпреки че компанията няма дейност досега, на база на плановете ѝ и прогнозите, че след като се реализира инвестицията, дружеството ще може да генерира по 180 млн. лв. свободен паричен поток, вещите лица дисконтират бъдещите парични потоци и стигат до извода, че справедливата оценка на "Петрургия" е 317 млн. лв.

Целта на експертизата е апорт на дялове на дружеството в новосъздадена компания. Така през юни Гайтански основава "Волф енерджи" с капитал 52.2 млн. лв., формиран от апорт на 213 дяла, или малко под 16.5% от капитала на "Петрургия". Дали тази нова компания ще е въпросната електроцентрала за целите на производството на каменна вата не е ясно. Според предмета ѝ на дейност тя ще се занимава с "третиране, събиране, транспортиране, унищожаване, оползотворяване и управление на отпадъци" и "строителство и експлоатация на специализирани съоръжения", което може да означава изграждане на мощност, която да се захранва с изгаряне на отпадъци.

Оценката на "Петрургия", която досега не е имала дейност, е в най-добрия случай противоречива. Базалтовата вата се използва като изолационен материал при строителството, като предвид пожарната безопасност и по-дългата трайност на експлоатация (80 - 90 години) в сравнение с фибраните и стиропорите (20 години) приложението ѝ се увеличава. В заключението на вещите лица се изтъква, че в глобален план се очаква пазарът на изолационни материали в следващите години да расте с 5% средногодишно и да достигне 3.6 млрд. долара до 2024 г. Същевременно обаче производството ѝ изисква солидни инвестиции - тя се прави след стапяне на базалта при 1300 - 1450 градуса по Целзий. Експертизата стъпва на допускане, че заводите ще се изграждат предимно със собствени средства и ще се запази делът на собствен капитал 77.3%, а привлеченият ще е 22.7%. Същевременно финансиране е предвидено да дойде от Австрийската банка за експортно стимулиране, а немското оборудване ще се доставя с гаранция "Хермес" (германска програма за насърчаване на експорта). Залага се и че ще се получи гаранция от ЕС по плана "Юнкер" като екологична инвестиция с национално значение. В първоначалната концесия се предвижда годишно да се добиват 146 хил. тона базалт, а сега 7.5 пъти повече - 1128 хил. т. При всичко това обаче остава напълно неясно как седем години неизползвана концесия, по която първоначално са предвидени 2.8 млн. лв. инвестиции и 4.3 млн. лв. плащания за целия 35-годишен период, може изведнъж да се окаже, че струва 317 млн. лв. само на база бизнес план.

Милиони, заровени в боклука

Докато всичко това засега си остават планове, завръщането на Гайтански в сметоизвозването е факт. Реално негови и свързвани с него фирми не са излизали от този бизнес, но активността им беше изтикана в по-малки общини. В последните пет години те се завърнаха поетапно в по-големи населени места, а частично и в София през общинското "Чистота Искър" - чрез партньорство с него, отдавайки му под наем техника. Това предизвика отстраняване на директора на дружеството и проверка от Агенцията за държавна финансова инспекция. Но същинското повторно овладяване на София се случва при последното раздаване на дългогодишни концесии, започнало през 2019 г. и финализирано през настоящата. При него фирмите на Гайтански се пребориха за съществена част от града.

През настоящата година беше подписан петгодишен договор със "Зауба" за почистване на "Люлин" и "Красно село" за 41.7 млн. лв. Фирмата е дъщерна на "Волф", която е официално 100% собственост на Гайтански. Обединение "Грийн партнърс - БКС" печели други два лота - за "Изгрев", "Слатина" и "Подуяне" за 57.4 млн. лв. и за "Илинден", "Надежда" и "Сердика" за 50 млн. лв. Водещ партньор в обединението е "Грийн партнърс" с 99.99% дял - компания, която до средата на 2019 г. също е официално собственост на Гайтански, но след това е прехвърлена на Здравко Андреев. Той е изпълнителен директор на споменатите "Зауба" и "Био майнинг", така че дори и формално дружествата остават свързани.

София далеч не е единственият бастион. "Грийн партнърс - БКС" има подписан договор с контролирания от ДПС Кърджали, за 20 млн. лв. още от 2014 г., който въпреки натрупаните дългове на общината е подновен през 2019 г. за още пет години. Аналогично договорът със Сливен от 2015 г. за 20 млн. лв. преди месеци е подновен вече за 28 млн. лв. А със Стара Загора договорът от 2016 г. за 33 млн. лв. продължава да се изпълнява. Освен това дружествата на Гайтански са ангажирани и с почистването на Поморие от 2017 г. - "Зауба" има подписан договор за 9 млн. лв., а "Грийн партнърс - БКС" - за 1.8 млн. лв.

По другите направления на бизнес интересите на Гайтански по-трудно се забелязват успехи. Приходите на строителната му компания "Кристална вода" през 2019 г. рязко се свиват и тя излиза на загуба. Взетото на концесия през 2016 г. летище Горна Оряховица (в което "Кристална вода" има 95%) е напът да бъде загубено. През юли изтече четиригодишният срок, в който трябваше да бъдат инвестирани 22.4 млн. лв., като до края на 2018 г. са реализирани едва 5.42 млн. лв. В отчета за 2019 г. не се виждат съществени нови вложения, като според доклада за дейността на мениджмънта за 2020 г. са планирани 17 млн. лв. инвестиции. Досега не е известно те да са направени. Ако това е така, неизпълнението на договора би било основание за прекратяване на концесията и отдаването на летището наново, като информации за такива планове се появиха в медиите още през пролетта.

Да се направят равносметка и оценка на цялата тази разнородна дейност на фирмената империя на Гайтански, не е лесно. Част от печалбите са еднократни, част от капиталите са кухи, част от намеренията може и никога да не се реализират. Повторният възход и появяване на светло на близкия до ДПС и лично до Ахмед Доган бизнесмен обаче са безспорни. И се случват с не по-малко видимата подкрепа и на държавно, и на местно ниво. В София, която 15 години се управлява от ГЕРБ, операцията по "премахването на Вълка" явно е претърпяла неуспех. А Бойко Борисов, който е премиер почти без прекъсване вече повече от десет години, трудно може да изиграе отново картата с възмущението от това кой колко е гушнал, докато спи. Или след като се е събудил.