Регулатори в действие

Борис Петров

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Новините за ефектите от финансовата криза продължават, а неизвестните около бъдещето на някои от големите финансови институции остават. Паралелно с това тече процес на дискусия за бъдещите промени в световната финансова архитектура, които да гарантират нейната стабилност. Особено активни в процеса са представители на институции като: Банката за международни плащания (БМП), Международния валутен фонд (МВФ), академичните среди, централните банки, финансовите регулатори и банковите надзорници. Дори Съветът по международните счетоводни стандарти бе призован за спешни действия.

Промени в детайлите, но не в модела

Настоящата финансова криза е резултат от липсата на стимули за контрол и наблюдение на риска, които са вградени в модела за управление на банкови институции, известен като originate and distribute. Въпреки констатираните недостатъци пророците, които предричат край на този модел, следва да се замислят и за очевидните предимства, които той предлага. А те са: възможности за тясна специализация в банковата дейност, ефективност в разпределението на риска и по-висока диверсификация, преодоляване на проблема с несъответствието в срочността между активи и пасиви и повишаване на достъпа до кредит на реалния сектор. В този контекст различните идеи предвиждат редица промени в техническите детайли на процеса на секюритизация и дистрибуция на рисковете, включително ангажименти за мониторинг и запазване на част от загубите при емитента. Подобряването на тези стандарти ще спомогне за връщане на доверието в този клас активи и подновяване нормалното функциониране на кредитните пазари.

Базел II не издържа кризисния тест

Различното третиране на балансовите и задбалансовите експозиции, включително и към дружества, създадени със специална цел (SIV, conduits и др.) от банковите регулатори за целите на капиталовата адекватност, се оказа проблемно. Банките разбраха, че могат да се ползват от регулаторните несъответствия между отделните легални и контролни юрисдикции, за да минимизират необходимостта от поддържане на капитал. Гордостта на международните финансови регулатори - изискванията за капиталово покритие на рисковите експозиции (Базел II), показа сериозни пропуски при първия си реален тест в кризисна ситуация. Присъщата на дейността на финансовите институции процикличност за пореден път се оказа проблем, който засили процеса на разпространение на кризата и практически доведе до парализа на редица пазари от паричния до този на кредитни деривати. Друг проблем се оказа използването в банковата индустрия на агресивни модели за преоценка на инструментите, за които няма функциониращ пазар (т.нар. Tier 3 assets). Той дава широка възможност за субективизъм при преоценка на стойността и оттам за манипулиране на финансовите отчети, включително и отчитане на по-ниски загуби.

Обмяната на информация между банковите регулатори и централните банки за състоянието на отделни банки в началния етап на кризата се оказа неадекватна. Особено фрапантен бе случаят Northen Rock, при който се оказа, че Bank of England не е била информирана своевременно от FSA за опасността от ликвидна криза. Федералният резерв също не разполагаше с достатъчно адекватна информация за състоянието на Bear Stearns, преди да интервенира. Вероятно затова се наложи на Фед да призове J.P. Morgan да изкупи акциите на Bear, поемайки рефинансирането на операцията.

AAA рейтинг не е това, което е

Друг пример, довел до неефективно разпределение на рисковете, бе конфликтът на интереси, възникнал в практиката на кредитните агенции едновременно да консултират емитентите на структурирани облигации и да присвояват кредитен рейтинг. Именно това бе причината, довела до възникване на стимули за присъждане на високи кредитни рейтинги, подчинени на агресивни допускания, които не функционират в кризисни ситуации и подвеждат инвеститорите.

Редица инвеститори във висококачествени активи се оказаха подложени на риск от бърза миграция на рейтинги от ААА към BBB само заради агресивни допускания от страна на кредитните агенции, които се оказаха далеч от практическите реалности. Причината бе неразбиране на естеството на оценките за кредитния риск и тяхната условност.

Идеите за промени

От октомври насам дискусията между представителите на централните банки е в ход, когато по инициатива на страните от Г7, към Форума за финансова стабилност бе създадена контактна група. Нейният мандат бе да изготви списък с предложения за промени в регулаторната рамка. В САЩ министърът на финансите Поулсън излезе със законодателна инициатива за промени в разпределението на отговорностите между институциите за надзора на финансовата система и пазарите. В дългосрочен план промените предвиждат преминаване от регулативна система, основана на функциите, към система, ориентирана към обекта. Промените ще предоставят мандат: за регулатор на финансовата стабилност (на Фед); на надзорен регулатор на финансовите институции и регулатор на бизнес практиките (включващ обединение на дейността на Комисията по ценни книжа и тази по фючърси).

МВФ започна преразглеждане на допусканията, използвани за стрес-тестване на финансовата стабилност в страните членки. Kомитетът на регулаторите на пазарите на ценни книжа (IOSCO) обяви, че ще преразгледа Кода за поведението на рейтинговите агенции, докато Европейската комисия заяви, че ще приветства създаването на европейска рейтингова агенция.

Отговорният комитет на БМП подготвя промени в Базел II, които да премахнат възможностите за арбитраж между балансови и задбалансови експозиции и да засилят изискванията за капитал в случай на по-ниска пазарна ликвидност на определени инструменти. Подготвят се промени и в моделите за оценка на пазарните рискове в условията на кризи. БМП настоява за нови изисквания към рейтингите на структурирани облигации, включително и чрез промяна на символната структура, което ще ги отличи от обичайните кодове, приложими за традиционните облигации.

Институтът по международни финанси - координационна неправителствена организация, спонсорирана от банките, излезе с препоръчителен доклад с най-добрите практики в областта на разкриването на информация за рисковите експозиции, управление на кредитния риск, оценка на кредитните активи и засилване на стандартите за пласиране на кредити и секюритизация.

В най-скоро време се очаква Съветът по международните счетоводни стандарти да препоръча правила за оценка на активи в условията на стрес на финансовите пазари, както и промени в методите за пазарна преоценка на финансовите инструменти с цел по-висока прецизност.

Оценката на адекватността на отделните предложения ще е продължителен процес, както и тяхното изпълнение, но първоначалните реакции са окуражаващи. След всяка криза регулаторите в развитите страни като че ли стават все по-експедитивни, изкачвайки се бързо нагоре по learning кривата.