ДАНС - исторично и истерично

Историята на ДАНС всъщност е история на българския преход, въпреки че самата служба е едва 9-месечна. И миналото на това новородено създание се крие в мрачните години на Държавна сигурност.

Първият и основен проблем на ДАНС е, че стана механичен сбор от три служби - Национална служба "Сигурност", Служба "Сигурност - военно контраразузнаване" и финансовото разузнаване. Трите служби си работят в старите сгради, в старата атмосфера, със старите служители и се управляват дистанционно от кораба-майка на столичната улица "Черковна" №50. И както е известно от математиката в първи клас, 1+1+1 = 3, а не на 1, както трябваше да се получи.

Трите основни съставни части на ДАНС са служби с минало, интереси, интриги, механично преназначени служители и наследени секретни сътрудници. Така ДАНС се превърна в територия, където се пресичат множество нездрави политически и икономически интереси.

НСС, която е фундаментът на ДАНС, винаги е била използвана от властимащите, за да рекетират своите политически опоненти или за да знаят кои са техните спонсори, или просто да научат техните тайни. Ако трябва да използвам мнението на човек във форума на "Капитал": "Основна задача на службите е да пазят легитимната власт. Ако тази власт е корумпирана и престъпна, службите автоматично започват да пазят корупцията и престъпниците във властта..."

Какво е НСС и защо е толкова важна за всяка власт. Тя е наследник на Второ главно управление на Държавна сигурност - контраразузнаването. В годините на социализма освен с контрашпионаж в нея се е намирало управлението, което е контролирало държавната контрабанда. Освен всичко друго контролът по границите се осъществя също от Второ главно на ДС. Въпреки че беше разформирована през 1990 г. и прекръстена на Служба за защита на конституцията, а през 1991 г. отново прекръстена на Национална служба "Сигурност", тя продължи да контролира граничните КПП. Точно оттам, откъдето минават контрабандните канали. По време на югоембаргото това беше особено важно за преминаването на влаковите композиции с гориво и оръжие. Зависимостта на НСС от контрабандните канали на бивши ченгета и нови бизнесмени беше толкова силна, че когато Богомил Бонев стана министър в правителството на Костов, прехвърли контрола на ГКПП-тата на Гранична полиция. По този начин Бонев успя да прекъсне контрола на контрабандата от бившите ченгета от Второ главно управление. Естествено контрабандните канали впоследствие бяха преподчинени от хората на ВИС и за да се стигне до златното време на Косьо Самоковеца след още 2-3 години.

1997 по същество е най-важната за трансформацията на НСС. Освен с контрашпионаж тя наблюдаваше и най-важните отрасли в икономиката като износа на оръжие, енергетиката, вносителите на горива, транспорта, приватизацията и т.н. Аргументът - те са особено важни за националната сигурност. Така обаче покрай националната сигурност в НСС се акумулира и информация за бизнесмени и политици. Икономическият сектор беше закрит веднага след назначаването на Иван Чобанов за шеф на НСС през 2002 г. Предпазливият Чобанов просто е решил да не влиза в конфликт с новите коалиции. Осведомени твърдят, че тогава са били свалени в архив над 40 разработки, като в голяма част от тях е имало и данни за нарушения и бизнеса на политици.

Съвсем систематично през годините НСС влизаше от скандал в скандал. Още от времето, когато ресорният секретар на МВР за НСС е Петко Ангелов по времето на правителството на Любен Беров и югоембаргото, през скандалната разработка за кръга "Орион" около премиера Жан Виденов, после покрай доклада да корупцията във висшите етажи на властта по времето на Костов, мине се през разработката "Гном" по времето на царя и се стигне до информационното дело "Галерия" за журналисти и уволнението на зам.-председателя на ДАНС Иван Драшков. И това са само най-кресливите компромати. По незначителните и по-тихите, които не са стигали до повърхността, са десетки. Естествено при всяка смяна на властта се сменят шефовете на службата, поставят се удобни на властимащите и се правят рокади по йерархията на НСС.

Подобно е и положението с дирекция "Сигурност" към Министерството на отбраната. Тя е наследник на Трето управление на ДС - военното контраразузнаване. След като войската беше намалена драстично и вече не може да вербува войници, тази наистина затворена структура също влезе в редица скандали - от кражби на оръжие, през шпионски афери, корупция и разграбване на имоти, незаконни сделки. Един от последните по-гръмки беше разкритията на ВКР за незаконна сделка с двигатели за танкове Т 55 за рискова страна от Близкия изток само седмица преди България да получи членство за присъединяване към НАТО.

За дейността на създаденото по времето на Иван Костов финансово разузнаване е най-лесно да се говори - такава няма. Това е една куха структура, която получава справки от банки за парични преводи над 30 хиляди лева и толкоз.

Това е миналото на деветмесечната рожба, наречена ДАНС. В този смисъл изказването на зам.-председателя на ДПС Касим Дал, че 23% от служителите в агенцията са работили в Държавна сигурност, е особено показателно за методите на работа и за начина им на мислене. Съвсем логично е да се помисли, че тази една четвърт от личния състав на ДАНС не са първа младост и са на ключови постове в структурата. Естествено няма нищо лошо в опита, но когато тези кадри са с остаряло мислене и като оловен капак затварят всякакво развитие на по-младите, това е не е хубаво. Така службите, тотално нереформирани, се затварят в себе си и плетат интриги. Естествено хората с минало имат свое обкръжение, дължат услуги и информационните потоци отиват от агенцията навън - към бизнесмени, политици, бивши колеги. Те от своя страна използват тази информация за свои цели.

Служителите на подобни структури се смятат за толкова недосегаеми, че се отнасят абсолютно истерично към всяка проверка от външни лица. Те предпочитат да изпълняват политически поръчки, но не обичат да се отчитат в парламента. Защото покрай политическите поръчки могат да манипулират и да играят собствени игри, а под контрола на политиците не. Затова под писмото срещу депутатката Татяна Дончева са се подписали 323 души. Тази подписка показва нежеланието на хората от службите да се подчинят на парламентарния характер на държавата. В крайна сметка всичко това е демонстрация на манталитет, наследен от времето, когато ДС властваше и партийните поръчки идваха от едната партия.

В този смисъл час по-скоро парламентарно представените партии трябва да се разберат за комисията, която ще контролира специалните разузнавателни средства и ДАНС. Очевидно е необходимо и реконструкция на агенцията, жестоки кадрови промени, законови регулации. И най-важното - ясни правила за работа на ДАНС, както и ясни правила за контрол на парламента над нея, за да не може тя да бъде използвана за политически рекет и компромати. Иначе ще продължим да живеем в една и съща година.